Жителите на Вишовград възраждат историята на селото | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Жителите на Вишовград възраждат историята на селото

Публикувана на: 03.11.2010г. 392 прегледа

Публикувана в брой: 212 / 03.11.2010




Хората са създали етнографски музей и пантеон на четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Историята на село Вишовград е един огромен пъзел, който жителите нареждат къс по къс. Тук има исторически паметници от античността, от най-славните времена на хайдушкото движение. Край павликенското село са станали две епични битки на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, който е заловен тук. Във Вишовград е започнал учителската си кариера Бачо Киро и тук е получил прозвището си Бачо. От селото е майката на Петко Славейков, която била от рода на Бюлюлиите (Славеите). В нейна чест великият наш творец избира за фамилното си име Славейков. За 7 години местните хора са изградили един пантеон на загиналите герои, два паметника, посветени на четниците. Наскоро са подредили нов етнографски музей, официално открит на 21 септември т.г. На тържеството са присъствали историци специалисти от Лондон, посочи кметът Иван Иванов. Етнографският музей е създаден от инициативен комитет под председателството на Трифон Трифоновски – местен краевед и бивш директор на училището. Експозицията е подредена в читалището на центъра на селото. Помещенията са били бивши магазини, които са ремонтирани с доброволен труд на хората, начело с кмета. Експонатите представят бита на Вишовград, наречен така на вишневите дървета, с които изобилствал районът в миналото. Те са събирани в продължение на 2-3 години и са подредени по тематика. В първото помещение е представен земеделският труд и всички оръдия, които са го съпътствали.

Най-интересният е старинен уред за обработка на коноп, който раздробява растението на малки парченца, наричани паздерки.

Подредени са различни рала, сърпове, паламарки. Има каруца с придружаващите я вещи от бъкела (бъклицата), до телена шапка за муцуната на крави или волове. Атракция е и големият пергел, който ползвал първият агроном на текезесето. „Това пък е копраля с чекел, тя има дрънкалки, с които животното да се подсеща да върви”, посочи краеведът. Той е подарил макети на зимна кошара и старинен геран, изработени от него.

В съседното помещение е раздел „Домакинство”. Представен е битът на местните хора преди 150 години. Има нощви за месене, сита за пресяване на брашното. В центъра на стаята е макет на камина с верига за окачване на менчета, а отдолу с т.нар. саджак /перустия/. Подредена е трапезата /синия/ с панички. До тях са две детски люлки и диван с възглавници, напълнени с плява.

Интересен е кътът, в който е показано изработването на тъканите и дрехите. Има чекръци с вретена, тъкачен стан, пъстри черги и женски носии. Торбичките и сукманите са в цвят на узрели вишни и са характерни само за това село. Украсени са с бродерия от флорални мотиви – цветя и листа. Някои от шарките приличат на цъфнали люляци. Край Вишовград има саморасла люлякова гора, в която се провеждат пролетни празници като Гергьовден и Великден. Селото се слави и със своите над 30 чешми.

В третата стая е подредено съкровище от старинни предмети, обединени от общата тема „Образование, просвета и култура”. Тук е направена възстановка на класна стая от началото на 20 век. Любопитни са дървените дъски (табли), на които учениците пишели с кондил – пръчица като въглен. Има мастилница с попивателна и различни учебно-технически средства. Прибрани са стари кинокамери, грамофони, фотоапарати. Най-любопитни обаче са старите книги и учебници, някои на близо 100 години. Акцент са първите броеве на трите вестника, издавани в селото – „Житен клас”, „Скъпоценни зърна” и „Канлъдере”. В рамка е окачен брой от 26 юни 1951 г. на „Скъпоценни зърна”, който е бил приложение на областния всекидневник „Борба”. Тук за половин година е създаден дори филиал на най-тиражния регионален вестник. Причината беше, че хората започнаха да се разколебават в идеята за кооперативите и имало опасност да се разтури местното стопанство, спомня си Трифон Трифоновски. Той бил сред създателите на другия вестник – „Житен клас” (1952 г.), издаван от деятели на читалището. Негова идея била отпечатването на вестника „Канлъдере”, от който са видели бял свят 10 броя, но пък се пазят в Народната библиотека в София.

Голяма част от настоящите забележителности на селото са изградени с дейното участие на местните хора. В момента жителите са 290, основно възрастни хора. Но явно родолюбивият корен, от който произхождат, дава тласък на различни инициативи.

В двора на училището те са

изградили пантеон за загиналите четници на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Проектът му е дарение от павликенски архитект, а самият мемориал е издигнат с доброволния труд на хората. Средствата са предоставени от акад. Борислав Боянов, който е внук на известна фигура във Вишовград – поп Балчо Колев. Свещеникът с риск за живота си докарва телата на 14 четници, загинали в близката до Вишовград местност Канлъдере. Погребал ги в общ гроб в църква, която била в двора на училището. „Затова тук сме изградили пантеона, макар и да не знаем къде точно е бил храмът”, посочи кметът. Като минахме покрай училищната сграда, той с тъга ни посочи табелката на хоспис, съществувал в школото за 6 месеца през м.г. Обектът се намира на първия етаж на училището, 4 стаи са оборудвани за долекуване и възстановяване на 24 души. Проектът е спечелен от сдружение „В помощ на хората с увреждания”, финансиран е по програма ФАР. За съжаление след изтичане на проекта хосписът затвори врати, съжалява кметът.

Вишовград е осеян с паметници и на центъра му има огромен мемориал на местните герои. На четирите му страни са поставени надписи с имената на местните герои.

На метри от паметника е

старинен саркофаг на римски жрец, открит в древно селище край Вишовград

В тази местност Селището е имало град с военна и стратегическа роля. Над него в местността Чуката е била наблюдателна кула, откъдето се е виждал пътят Свищов – Велико Търново. В района е имало ниви, които при създаването на текезесето са били разорани и са открити много находки. Болеше ме, като гледах как с ремаркета изхвърлят керамика в дерето, спомня си 77-годишният Трифоновски. В римското селище е отрит двоен гроб с каменен саркофаг на римски жрец и неговата съпруга. Надписът на него е преведен върху табела на площада на селото – „На подземните богове! Луциус Петрониус Сенциус (бивш жрец). Приживе на себе си и на Флавия Маргарита, своя съпруга, се погрижи да направи”.

На центъра е пренесен капакът на саркофага, който дълго е пътувал до това място. Първо е бил столетният постав на Зараповската чешма край селото. След намесата на Трифоновски бил докаран с тежкотоварна машина на кооперацията до двора на читалището.

Въпреки че селото е малко, в него кипи духовен живот. За всеки голям празник в читалището се подготвя тематично табло и последното е за Деня на будителя 1 ноември. В него е библиотеката на селото, в която се съхраняват над 9600 тома. Въпреки топлия есенен ден тук имаше няколко читателки. Библиотекарката Маргарита Нешкова посочи, че активните читатели са 35, като най-възрастният е 90-годишен професор по химия Христо Василев.

Библиотеката м.г. е кандидатствала с проект за закупуване на 1200 български романа пред Министерството на културата. За съжаление проектопредложението не е одобрено, но се намират хора, които даряват книги.

С дарения и доброволен труд местните хора са изградили два мемориала на загиналите четници в Канлъдере

Те се намират до голям паметник, посветен на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните другари. Той е издигнат от севлиевското опълченско дружество „Лъв” през 1890 г. Издига се между два високи бора, които символизират двамата воеводи. Самото име на местността Канлъдере означава „кърваво”, защото тук се е провел лют бой между четниците и турците. В ниската част на хълма хората са направили паметник на Стефан Караджа с негова снимка, който е поставен тук през 2008 г. Сами осигурихме материали и използвахме техниката на фирмата, която ремонтираше пътя, посочи кметът.Той лично е работил при изграждането на двата паметника, защото по професия е специалист по мебелна промишленост, но разбира и от строителство. Паметникът е на мястото, където се предполага, че е заловен Стефан Караджа. Хората от селото се грижат тук винаги да има свежи цветя. Иван Иванов сподели, че в местността Дълги дол, където е проведена другата битка на четата, има още един паметник, който се нуждае от ремонт. Той е във формата на меч, облицован е с русенски бял камък, но плочите се ронят.

Другият мемориал е близо до дерето, където се предполага, че са били ранените четници. Тук е била паметната битка, в която около 60 хайдути са се изправили срещу 5000 турска армия и башибозук.

Лилия ЛОЗАНОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *