В квартал "Света гора" мюсюлмани и християни живеят в разбирателство, вратите на домовете са отключени постоянно | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

В квартал „Света гора“ мюсюлмани и християни живеят в разбирателство, вратите на домовете са отключени постоянно

Публикувана на: 18.06.2015г. 292 прегледа

Публикувана в брой: 114 / 18.06.2015

Половината от жителите на някогашната търновска махала „Трудов фронт“ са на гурбет в Швеция, Германия и Холандия

ОБЕДНАТА ЖЕГА Е ПРОГОНИЛА ПОВЕЧЕТО ЖИТЕЛИ НА ТЪРНОВСКИЯ КВАРТАЛ „СВЕТА ГОРА” НА СЯНКА ПО ДОМОВЕТЕ ИМ, някои са на работа, а други просто се разхождат и любопитно хвърлят по едно око на репортерския ни екип, решил да посети вчера Турската махала на място, за да видим какво е ежедневието на местните – има ли напрежение, какво ги вълнува, как коментират последните локални бунтове в Гърмен и Орландовци.
Избрахме за наши придружители местните лидери на ДПС – областния председател и общинския председател на партията Гюнай Далоолу, Мастън Еминов и бившия общински съветник Исмаил Хаджимустафа. Не се налага да ги увещаваме дълго и те ни повеждат на дълга разходка из квартала, като междувременно ни разказват любопитни факти от тази част на Велико Търново.
СЕГА В КВАРТАЛА, КОЙТО ДО 70-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК СЕ Е НАРИЧАЛ… „ТРУДОВ ФРОНТ“, живеят между 800 и 1000 човека, но преди двайсетина години те са били два пъти повече. По-малко от една трета от тях са християни, а останалите – мюсюлмани. В квартала има действащи църква и джамия, детска градина, която се посещава от около 40 деца в две групи, и читалище с работеща библиотека, строени още през 1921 г.
Повечето обитатели на квартала от години са на гурбет в Швеция, Германия и Холандия, а с тях са и децата им, които наред с родителите си посещават тамошните училища, понеже повечето ни съграждани от махалата работят на светло, имат чуждестранни адресни регистрации и въобще се ползват от социалните придобивки, които новите им родини предлагат на хора като тях. Гастарбайтерите от „Света гора“ си идват всяка година поне по веднъж, като влагат изкараните си пари в строителство или ремонти на домовете си в махалата, обяснява Гюнай Далоолу и ни показва няколко наистина нови и спретнати къщи, които обаче нямат нищо общо с показваните напоследък палати на роми джебчии в различни краища на България…
„Тези, които заминаха, работят в строителството, търговията и услугите. Имаме вече няколко жени, които са възпитателки в детски градини в Швеция, много работят по стъклопоставянето и хранителните заведения“, обясняват нашите водачи. И допълват, че сред останалите в махалата възрастните хора оредяват, а най-компактното население е между 40 и 55 години. Сред тях има работещи, но и хора без постоянна заетост, както и между четири и пет семейства с по четири – пет деца. Останалите са с по две, които посещават детски градини, училища, а някои карат курсовете по обучение в Корана…
НАЙ-СЕРИОЗНИЯТ И ОЧЕВАДЕН ПРОБЛЕМ ЗА МАХАЛАТА Е УЖАСНАТА УЛИЧНА ИНФРАСТРУКТУРА. Полуприличен вид имат само двете по-главни улици – „Димитър Найденов“ и „Сливница“, но останалите просто са осеяни с пътни ями, има и цели участъци без асфалт… Канализацията също е частична и в по-голямата си част от турско време, понеже т. нар. „Воден цикъл“ заобиколи този квартал. Иначе уличното осветление е на добро ниво, както и сметоизвозването. Градският транспорт също е редовен, до квартала пътуват автобуси N 13 и N 4, като N 5 минава през самата махала. Преди около десетина дни от общината запълнили дупките по ул. „Д. Найденов“, обаче това съвсем не е достатъчно, твърдят както нашите водачи, така и обикновените жители на някогашния „Трудов фронт“…
На въпроса ми откога тук не е идвал някой местен управник, хората казват, че кметът Даниел Панов идвал миналата година заради летните наводнения, когато били засегнати около 7 – 8 къщи. Той и хората му действали адекватно и оказали помощ, увериха ни още жителите на „Света гора“, които обаче не скриха, че по принцип властимащите масово ги ухажват по време на избори… Иначе областният председател на ДПС не скри, че местното население масово гласува за тази партия на всички видове избори.
„Това е така, защото се познаваме, имаме си доверие и партията наистина се грижи за тези хора. Тук обаче и християни, и мюсюлмани живеем задружно и си помагаме. Аз съм на 51 години и не помня вратата на къщата ми някога да се е заключвала, а в квартала кражбите са рядкост“, твърди още Далоолу. Подобни уверения чуваме и от бай Ружди, тенекеджията, който е местен авторитет не само в махалата, но и по думите му го познават в целия град.
„Няма нещо, което да не мога да правя от ламарина. Имам внуци, а занаята ще наследи синът ми“, казва 55-годишният усмихнат мъж, седнал на сянка за кратка почивка под стряхата на уникално красивата си къща с типичен старовремски чардак.
„Дома съм си го вдигнал сам с двете си ръце от честен труд, без да правя маймунджилъци“, казва Ружди и добавя, че в махалата няма напрежение между християни и мюсюлмани, а вратите на всички се отворени…
Така твърди и усмихнатата пенсионерката баба Анка, която все още работи в магазина на сина си. И тя ни разказва набързо семейната си история. На младини била учителка, а със семейството си живеели на „Варуша”. По онова време във Велико Търново не е имало подобно масирано строителство, затова управата на града предложила на Ана да се засели в махалата, където тя живее вече над 30 години.
„Тогава децата ми бяха в първи и втори клас. Много бързо свикнаха, обстановката им допадна, а хората са добри“, простичко казва Анка, докато обслужва клиентите в магазина.
НА ИЗЛИЗАНЕ ОТ НЕГО СРЕЩАМЕ ЕМИНЕ, КОЯТО НОСИ НА СЪСЕДИТЕ СИ ЗА ПОЧЕРПКА ПРЕСНИ МЕКИЦИ. Оказва се, че вчерашният ден – Арифе, е много специален за мюсюлманите, понеже те почитат техните покойници, както християните на Задушница. Пържат мекици и ги подават, а следобед ходят на гробищата. От днес пък настъпва едномесечен тежък пост, или още говеене, обясняват ни местните хора. И уточняват, че денят започва с молитва, като през светлата му част нито се пие вода, нито се яде храна, нито дори лекарства се приемат. Вечерта е разрешена лека храна, но без свинско месо. Така се живее до Рамазан байрам, който е на 18 юли и който всъщност е най-свещеният празник за мюсюлманите, когато младите искат прошка от по-старите, от родителите и комшиите. 70 дни след този ден пък е т. нар. Курбан байрам, когато по-заможните колят животно за здраве и берекет и дават на по-бедните…
Оказва се обаче, че подобно на християнските младежи, и тези от махалата вече са се еманципирали от иначе много колоритните им автентични обичаи. Дали заради това, че младото поколение е обградено от повече технологии, или заради беднотията, но шумните и пищни сватби в квартала, които траеха няколко дни, вече са в миналото, твърдят хората от „Света гора“. Обаче ни разказват за някои ритуали, които и до днес се правят. Вечерта преди сватбата например свекървата къносва булката по ръцете и краката за здраве, берекет и добро семейство, а бъдещата невеста е обкръжена само от млади и неженени момичета под съпровода на дайре или кларнет. За младоженците също има специален обред. Негови приятели се събират на т. нар. „бръснене“, като „крадат“ инструментите на бръснаря, които кръстникът откупува и после му връща.
Доскоро по сватбите масово се практикувал и т.нар. обичай „Катран“ – на дърво се поставят обръчи, увиват се топки от вата или конци, които са напоени с нафта, и после се запалват също за здраве и берекет. Сега обаче тези обичаи са в миналото. Младите се събират на по-скромни почерпки в най-добрия случай с фойерверки…

Елена ЧАМУРКОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *