ЗНАКОВИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ. Как Иван Радев се разминал със съвременната литература, за да потъне в света на възрожденските автори | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

ЗНАКОВИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ. Как Иван Радев се разминал със съвременната литература, за да потъне в света на възрожденските автори

Публикувана на: 09.02.2016г. 861 прегледа

„ЕДНО ВРЕМЕ ТРЯБВАШЕ ДА СТАВАМ СЕРИОЗЕН ЧОВЕК И ТОВА МИ НАМЕРЕНИЕ МЕ ПРАТИ ПРИ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА. По някое време станах сериозен човек, обаче разбрах, че сериозните хора не могат да правят добра литература, а аз исках да пиша книги. Така стигнах до идеята да напиша „Столица на оцелелите“, в която да съм по-забавен. И добре че уискито беше евтино, та се прибирах вечер от сериозната си работа, глътвах няколко глътки и ми идваше настроението да пиша.“ Така започва разговорът ни с акад. Иван Радев, професор по възрожденска литература и един от знаковите преподаватели на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Той приема да е част от поредицата с уговорката, че никога не е бил любимец на студентите, а и признава, че от две години стои далеч от университета, който вече дори не нарича свой. После с ирония и с тънко чувство за хумор обяснява, че това, да си любимец на студентите, е друг талант, който явно той не е притежавал. „Шегувам се понякога на моя си гръб с това, защото съм чувал студентите да питат за жена ми, но не и за мен. Пътуваме някъде с нея, няма ни за по няколко дни и те питат: „Къде е Пенка Радева?“, не се сещат, че и мен ме няма“, усмихва се академикът.

Иван Радев ще остане в историята на Великотърновския университет като първия му академик. Като най-дългогодишния ръководител на Катедрата по българска литература, която е управлявал цели 31 години. Като преподавателя с може би най-много книги зад гърба си.

„Да ти кажа, не знам колко са. Но не че не мога да ги преброя, чак толкова много не са. Просто с някои от книгите си никак не се гордея, не ги ценя. А имам и такива, които са с по няколко издания, и всяко следващо издание е на практика нова книга, защото допълвам, разширявам, доизяснявам. Никога не съм преиздавал и книгата да си е същата“, казва акад. Радев. След това с охота признава, че една от книгите си, които никак не цени, е „С белега на времето“. Сега той я вижда като донякъде конюнктурна, защото тогава трябвало да се подчини на изискванията на библиотека „Смяна“. Освен това редакторът изобщо не си направил труда да я прочете и издателството пуснало книгата с мадама с пушка на корицата. Заради корицата „С белега на времето“ била белязана като военна, а тя е всъщност критика. „Гледам да ми е забавно сега, макар че тогава не ми беше. Не харесвам и книгата си за проф. Боян Пенев. Тя беше една измъчена книга. Пет години я издавах, а имам година, в която съм писал по пет книги. Тогава мина през седем рецензенти, като почнеш от акад. Георги Цанев, Георги Димов, Боян Ничев… Всеки от тях си правеше своите бележки, но никой не се престраши да я подкрепи. Връщаха ми я, аз трябваше отново нещо да поправям…“, връща се назад акад. Иван Радев. Преди няколко години от софийско издателство му се обадили с идеята да я преиздадат, но той категорично отказал, защото от всичките 300 страници вече харесва само 10, а няма физическо време да я пише наново.

ДОБРА ИЛИ ЛОША, НЕГОВАТА КНИГА, ИЗДАДЕНА В КРАЯ НА 80-ТЕ, ОСТАВА ЕДИНСТВЕНАТА КНИГА ЗА БОЯН ПЕНЕВ.

Всъщност книгите са в основата на целия жизнен път на Иван Радев. Каквато и тема да подхване, той винаги стига до писането. Така се получава и когато говорим за това как се е ориентирал към възрожденската литература, която в очите на студентите изглежда по-скоро мъчителна, отколкото интересна. Казва, че като студент имал интерес към съвременната литература и нейните тенденции следял, но се случило друго.

„Блазнеше ме съвременната литература, обаче тук я преподаваше Пеньо Русев. Той дойде от ВИТИЗ, пълен беше с истории за актриси, на които е преподавал, и ги разказваше. На мен, естествено, това ми изглеждаше твърде несериозно. Беше анархолиберал, а аз трябваше да ставам сериозен човек. Георги Димов четеше възрожденска литература, той ми изглеждаше по-сериозен и когато обявиха аспирантури при двамата, аз избрах проф. Димов. Мина време, аз разбрах, че бай Пеньо Русев не е чак толкова несериозен. Той направи Търновската школа, сложи два-три основополагащи камъка даже в старата литература, нищо че беше специалист в съвременната. Признах му след години какво съм мислил за него, но вече се бях ориентирал към възрожденската литература“, разказва личната си история Иван Радев.

Не веднага, но с времето тази литература станала голямата му любов. Може би когато разбрал, че за да бъде добър изследовател на възрожденските автори, той трябва да познава литературата много назад и тази, която е тяхното продължение, т.е. съвременната. Точно тогава се появил и Боян Пенев като тема. Проф. Димов предложил на своя аспирант да разшири дипломната си работа за Пенчо Славейков и да я превърне в дисертация. „Но аз имах самочувствието, че вече съм се справил със Славейков, и поисках друга тема. Така се срещнахме с Боян Пенев. Сега вече знам, че тогава леко са ме използвали. Но тогава не знаех, че никой не иска да изучава Боян Пенев, защото той не минава за комунистически критик. Той беше от кръга „Мисъл“ и малцина се осмеляваха да се занимават с неговото творчество“, признава академикът. Заради Боян Пенев той самият пуснал брада, с която се разхожда и до днес.

ХАДЖИ ВИКЕНТИЙ ЗОГРАФСКИ Е ГОЛЯМАТА ТЕМА НА АКАД. ИВАН РАДЕВ В МОМЕНТА. Той е невероятна личност, дарител на Зографския манастир в Атон. Акад. Радев два пъти е бил на Атон заради работата си на изследовател и разказва, че там има портрет на хаджи Викентий, голям колкото цяла врата. Но никой все още не е написал книга за този велик българин. „Всъщност двама големи дарители има този манастир и единият е хаджи Викентий. Другият е македонец, когото още през 80-те години описаха в дебел том“, признава литераторът. И допълва, че много би искал да напише именно за този българин, но все още не успява да получи достъп до архивите в този Атонски манастир.

Докато чака, продължава да пише. Само през миналата година акад. Радев е издал като съставител сборник за Бачо Киро с всичко негово. Осъществил стара своя мечта и издал сборник „Славейковци в българската култура“. Завършил и сборник за критика Симеон Султанов, чийто архив е подарен на Великотърновския университет. Освен това в момента две авторски книги на Иван Радев са в издателства – „Низвергнатият Владимир Василев“ и „Отец Паисий и кондиките на Зограф и Хилендар“.

Литературата запълва и свободното време на сериозния академик, който със също така сериозен тон обяснява, че в живота му вече има само книги. „Без жени. Едно време имаше и жени, обаче аз не успях да стана част от онези писателски среди, в които писателите се женеха по три-четири пъти. На някои браковете им не можеш да преброиш, аз се опазих, нямам разводи и съм скучен. Разпилян съм само като писател, защото пиша няколко неща наведнъж, започвам нещо, като ми омръзне, минавам на друга тема и така се спасявам от еднообразието“, усмихва се академикът.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

loading...

Коментари за "ЗНАКОВИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ. Как Иван Радев се разминал със съвременната литература, за да потъне в света на възрожденските автори"

  • 09.02.2016 в 18:23

    Цитат:
    „Но тогава не знаех, че никой не иска да изучава Боян Пенев, защото той не минава за комунистически критик. Той беше от кръга „Мисъл“ и малцина се осмеляваха да се занимават с неговото творчество“

    Представяте ли си, какви хора са обучавали днешната интелигенция?
    Някой още да се чуди за причините за състоянието на съвременната българска култура, образование (или по-правилно образувание)? На държавтата и Народа?

    Отговор
  • 10.02.2016 в 11:16

    Знакови преподаватели и нито един учен. Анонимни личности с титли. Без сериозна научна продукция, без IF, анонимни за световното научно общество. Колко цитати имат тези преподаватели?

    В други университети преподават учени, чието име е познато в редица европейски научни институции… А във ВТУ?

    Отговор
    • 10.02.2016 в 19:20

      Стига ни толкова хейтърстване, моля! Ако имате енергия за изразходване, станете и се разходете, прочетете нещо, обадете се на някой или си сипете питие, но не гнетете хейтове.

      Отговор
    • 11.02.2016 в 11:25

      Абсолютно е така.

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *