МАРШРУТИ. Вишовград – село с бурно минало, интернационално настояще и недотам ясно бъдеще | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

МАРШРУТИ. Вишовград – село с бурно минало, интернационално настояще и недотам ясно бъдеще

Публикувана на: 31.03.2016г. 1112 прегледа

Сред 280-те жители има белгийци, норвежци, британци, а в недалечното минало и японец и шведка

 

БУРНО МИНАЛО, ИНТЕРНАЦИОНАЛНО НАСТОЯЩЕ, НЕДОТАМ ЯСНО БЪДЕЩЕ, ОРИГИНАЛНИ ХОРА И СЪДБИ СИ ДАВАТ СРЕЩА В ПАВЛИКЕНСКОТО СЕЛО ВИШОВГРАД.

В миналото в селото са живели 2700 – 3000 души, а днес с постоянен адрес са едва 280. Невероятно, но е факт, че във Вишовград освен българи и роми живеят още близо 30 чужденци – двама белгийци, трима норвежци и много британци. Това ни разказва не по-малко колоритният нашенец доц. Петър Петров, който минава за местен авторитет и ерудит, пазител на не една и две любопитни истории. Преди да се пенсионира, Петър Петров е работил в Българската академия на науките, а днес е председател на Българската асоциация за селски екологичен туризъм, по-известна като БАСЕТ…

ПО ДУМИТЕ МУ „ПИОНЕР“ В ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА НА ВИШОВГРАД Е БЕЛГИЕЦЪТ ХИДО ЙОЗЕВ ОРТНАМ. Той се заселва тук заедно с българската си съпруга непосредствено преди промените от ноември 1989 г. Владее френски, немски, английски, фламандски и есперанто. Днес е на 69 години, но е позакъсал със здравето и много-много не излиза от къщи, разказва нашият екскурзовод. Хидо повлича крак и през 1992 г. довежда в селото сънародника си и голям особняк Мишел Петерхонс, чиято история е достойна за филм с криминален сюжет. По онова време Мишел бил млад 40-годишен пенсионер, а зад гърба си имал кариера на антитерорист. Някога служил във Френския легион в Африка и владеел безупречно източни бойни техники.

Японската къща
Японската къща

„Навремето Мишел се прочу с това, че буквално натръшка двама местни полицаи. Когато се засели във Вишовград, първо си взе квартира, а къща си купи, след като се ожени за една ромка“, разказва доц. Петров. И допълва как през една късна лятна вечер павликенски полицаи се прибирали от В. Търново през Емен. Обаче пътят им бил през Вишовград, където им направило впечатление, че външната врата на къщата на Мишел е отворена. Сторило им се необичайно и влезли да проверят какво се е случило. Нахлули в стаята, кучето било запряно в банята, а белгиецът се уплашил и като видял двама непознати, без да подозира, че са полицаи, ги изпонатръшкал в коридора… Не след дълго тогавашният шеф на полицията разказал на доцента, че Мишел е главен герой в документален филм как белгийски и немски антитерористи по линия на Интерпол залавят на летището в Щутгарт съмнителни араби. Просват ги на земята с ръце напред, обаче в пристъп на ярост бъдещият вишовградчанин опира пистолет в лицето на един от задържаните и това нарушение на човешките права му струвало кариерата и го прогонило от родината…

В ПЪРВИТЕ ГОДИНИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА ВЪВ ВИШОВГРАД СЕ ЗАСЕЛИЛ ЗА КРАТКО И ЯПОНЕЦ. Той дошъл в България по линия на Института за чуждестранни студенти, а любопитен факт в биографията на Джун Мацунага е, че неговият баща е най-добрият японски преводач от български език. Даже превел „Под игото“ в Страната на изгряващото слънце… Мацунага живял във Вишовград само две години, обаче в огромната си къща направил зелено училище, нищо че учениците му без малко да я подпалят, разказва още доц. Петър Петров. Той сега има за задача да продаде т. нар. „Японска къща“ – една от най-хубавите в селото, но купувачи трудно се намират…

Докато гледаме къщата, доцентът разказва още подробности от най-новата история на Вишовград. Няколко години тук живяла и шведката Линда. Тя е фотографка, но след като се залюбила с норвежец и му родила бебе, все по-рядко си идвала в селото. Обаче и нейната къща е много прилична, има и съседи, които я наглеждат.

След това доцент Петров ни води в двора на голяма селска къща, където вече чака скромна английско-българска компания. Посрещат ни 63-годишната Ан Еймъри, младият й приятел Иван Стаменов и Пол Черник, също 63-годишен британски пенсионер.

Ан ни разказва, че е от Стоук он Трент, където работила като застрахователен агент, барманка и домакиня. Живее във Вишовград от пет години и се чувства много добре, защото по думите й в България има 250 слънчеви дни, а в Англия – 250 дни, в които само вали… Сънародникът й Пол пък живее в селото цели 11 години. Пристигнал е директно от Оксфорд, където е работил като разносвач на мляко. Казва, че тук го е довела възможността да практикува селски начин на живот.

„В Англия къщите нямат такива големи градини и всичко е много скъпо“, казва Пол на развален български език. През годините той е опитвал от всичко – гледал пилета, пчели, кози, даже и прасета, но постепенно изоставил животновъдството, понеже не било за него. Сега се занимава със зеленчуците си, а синът му, който живее в севлиевското село Добромирка, има строителна фирма, гледа коне и пуйки и помага на татко си от време на време…

А иначе 90% от местните хора са пенсионери. На постоянна работа са едва… трима души – един служител в читалището, който е на половин заплата, секретарката на кмета и самият кмет, който кара трети мандат и е много чевръст, хвали го доц. Петър Петров. И пояснява, че в селото има около 500 къщи, обаче от тях над 100 са пустеещи. Някои се продават между 5 и 25 000 лв., но няма много мераклии. Децата се броят на пръстите на едната ръка, джипито идва от Павликени, затова пък селският хоремаг е добре зареден, разказва ни още доцентът. За името на селото Петров знае три версии, две от които по думите му са в сферата на митовете и легендите. Според първата, някога тук живяла гъркиня аристократка на име Виша. Обаче такова гръцко име няма, подчертава Петър Петров, който освен английски борави прилично с няколко славянски езика. Втората версия е тривиална – от думата „вишна“, обаче във Вишовград черешите са повече от вишните. За доцента третата версия е най-правдоподобна, а тя е, че името идва от думата „вишка“, което ще рече хълм, височина, баир…

Навремето, в годините на социализма, село Вишовград било известно най-вече с производството на десертни и винени сортове грозде, с орехите и пасищата си. Сега обаче в селото са останали една-две крави въпреки тучните пасища. Училище отдавна няма, но пък английската реч е нещо обичайно. Както впрочем и българските знамена, които се веят по оградите на всички домове…

Елена ЧАМУРКОВА

loading...

Коментари за "МАРШРУТИ. Вишовград – село с бурно минало, интернационално настояще и недотам ясно бъдеще"

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *