Орлин Димитров от отбора на успелите българи ще води малчугани на мисии до Марс

Фирмата на търновеца създава хардуер и софтуер за умни къщи, мобилни приложения и индустриални роботи

СИМУЛИРАНИ МИСИИ ДО МАРС ЩЕ СА НАЙ-ГОЛЯМАТА АТРАКЦИЯ ЗА МАЛЧУГАНИТЕ И ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ, КОИТО ЩЕ УЧАСТВАТ В ЛЯТНАТА АКАДЕМИЯ ПО РОБОТИКА. Търновецът Орлин Димитров е един от организаторите на училището, което ще се проведе в последната седмица на юли в еленското село Дрента. Освен че ще стигнат до Марс и ще се върнат, и всичко това само за ден, децата ще се учат да конструират и програмират роботи с различно предназначение, ще сглобяват роботи, ще пишат компютърни програми, с които ще ги управляват, ще имат походи, ще слушат и теоретични лекции.

„Тази академия е за деца от 10 до 16 г., но иначе заниманията с роботика са подходящи за много малки деца и за студенти дори. За най-малките има вече специални Лего конструктори, които са с роботизирани части, и е много интересно“, обяснява Орлин Димитров, който в детското училище си партнира с инж. Даниел Денев, учител по информатика в Професионалната гимназия по електроника и електротехника „М. В. Ломоносов“ в Горна Оряховица и с инж. Диман Михнев, основател и ръководител на националното състезание ,,Робо Лига“.

„Искам да правя неща, с които да вдъхновявам хората. Затова понякога чета вдъхновяващи лекции, защото ми се струва, че ние нямаме представа на какво място живеем. Ужасно е, но тук съм се родил. Хората са смачкани, тротоарите са направо опасни, пътищата – два пъти повече. Каквото и да правим, все не си доизпипваме нещата, но това не е причина да хленчим. Аз съм горделив човек, прекланям глава само пред по-големите от мен и пред тези, които ме вдъхновяват. Ако хората не искат да се справят, е, аз не съм отговорен за техните несгоди, защото не съм длъжен никому“, категоричен е Орлин.

Самият той отдавна е влязъл в отбора на успелите българи. Млад е, избрал е да живее и да работи във Велико Търново и тук е ситуирал бизнеса си. Оттук работи с родни и международни фирми. Събрал е около себе си екип само от млади хора, които искат също като него да се развиват и да се вдъхновяват един от друг.

НО ПРЕДИ ДА СТИГНЕ ДОТУК, ОРЛИН Е ИМАЛ ДОСТА ПЕРИПЕТИИ. Завършил средното си образование с много мъка, защото два пъти го късали на матурата по математика. В крайна сметка завършил с матура по география. После още три пъти се провалял на кандидатстудентския си изпит по общотехническа подготовка в Техническия университет в Габрово. На всичко отгоре кариерата му в роботиката започнала с малка кражба. „Свих един робот от бунището, като бях в седми клас. Скрих го, за да не го намери баща ми, и тайно се занимавах с него. Междувременно Орлин се преместил от СОУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново, където свирел на пиано, в Професионалната гимназия по електроника „А. С. Попов“. Там тийнейджърът започнал да изучава теория на електрониката и можел само като погледне една платка, да разбере какво има в нея. Като разбрал откъде минава токът, той извадил Робко от скривалището и му вдъхнал живот. После описал цялата информация за робота и я качил в своя страничка в интернет. Започнали да валят имейли и всякакви въпроси към Орлин от различни хора от цялата страна.

Един от имейлите съдържал покана от Великотърновския университет ученикът да направи презентация в София по случай Дните на Джон Атанасов. Орлин създал софтуер, с който да управлява робота си, и славата му в интернет мрежата още повече нараснала. Тогава Орлин получил още един странен имейл – от студент в Габровския университет, който подготвял дипломната си работа. Той поискал от ученика да му изпрати таблица с управленски сигнали. Този студент днес е професор и се казва Тошко Ненов.

Въпреки перипетиите Орлин Димитров станал студент, при това бил приет в Габровския университет през парадния вход. Отишъл на изпит и попитал квесторката дали познава Тошко Ненов. Тя, вместо да каже „да“ или „не“, само попитала странния младеж защо се интересува от преподавателя. „Тогава й казах за Робко и тя просто избухна. Скочи от стола, вдъхнови се, оказа се, че и тя знае за моя Робко. И станах студент веднага“, връща се малко назад Орлин.

Докато бил в университета, създал клуб по роботика с приятели и съмишленици. Където и да се появели студентите, винаги печелили първо, второ или трето място по състезания и конкурси за роботика. А по онова време в страната имало 20 отбора. Момчетата и момичетата правели софтуер за роботи, които виждали, мислели, чували, разпознавали образи и звуци. Софтуерът бил с интелект на петгодишно дете, което си е направо революция в бранша, признават и колегите на Орлин – двамата братя Ангел и Михаил Боярови, с които той работи в компанията Polygonteam LTD. Орлин направил фирмата веднага след като завършил университета, и до днес там той и партньорите му създават хардуер и софтуер за умни къщи, мобилни приложения, индустриални работи. „Всяка машина, която имаме в домовете си и ни помага в ежедневието, т.е. върши нещо вместо нас, е робот. Понякога си мисля, че ние не разбираме колко мощни същества сме. Може би през роботите ще можем да го разберем“, казва Орлин. И признава, че на този етап компанията му работи най-вече с чуждестранни фирми, защото българите още не знаят какво да поискат, а и нямат средства за това. „Първото е по-лесно за преодоляване. Ние ще им кажем от какво се нуждаят. Можем да им покажем система, която те следи къде ходиш, кога излизаш, кога се прибираш, за да ти пусне климатика примерно. Всичко това можеш да го контролираш през мобилния си телефон“, обяснява Орлин.

ТОЙ Е ОТКАЗАЛ ДА РАБОТИ ЗА ГИГАНТИ КАТО „АУДИ” И „МЕРЦЕДЕС”, ЗА „МАЙКРОСОФТ” И „ГУГЪЛ” – СЪЩО. „Защо ли? Защото е най-лесно да избягаш. Истината е, че където и по света да отидеш, има проблеми, затова е по-добре да съм тук, където приятелите ми говорят моя език, където са родителите ми. А и както стана дума вече, аз съм се родил тук и това не е случайно. Тук имам да уча уроци. Ако отида някъде навън, ще избягам от уроците си, а те са моите, дали в този живот или в някой следващ, аз ще трябва да ги науча“, признава Орлин. Освен това вярва, че и в България може да създаде фирма, по-голяма от „Гугъл”, да събира около себе си таланти, които като него се интересуват от компютърното зрение например, което е най-сложният проблем в сервизната роботика, защото трябва да програмираш робота да извършва действия, които ние правим с лекота. Вярва, че бъдещите големи таланти са днес в училище, затова от следващата учебна година той ще влезе в СОУ „Емилиян Станев“, където ще заработи Клуб по роботика за най-малките – децата от 1 до 4 клас.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Св. Светослав СТЕФАНОВ