Разследване на „Борба“. Въдичари от Павликени подложени на терор от бракониери, съдът масово отменя глоби от 1500 лева

Емил Горанов: „Бях заплашен с рязане на глави от Кикето, прокуратурата отказа дело“

С документи за пчелари ограждат чашката на язовира

КОНФЛИКТИТЕ МЕЖДУ ЗАКОННИ ВЪДИЧАРИ И БРАКОНИЕРИ НА ЯЗ. „Александър Стамболийски“ са добили колосални размери. В същото време Районният съд в Павликени през последните години е отменил над 50 наказателни постановления за глоби от 1500 лева на бракониери за различни нарушения, наложени от ИАРА (Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури). Заради това служителите от Велико Търново и Габрово са вдигнали ръце и вече дори не налагат глоби за безчинствата на язовира, който е на територията на двете общини. ИАРА се чувства безсилна не само заради масовите отмени на глобите, но и заради властови инструменти, чрез които на бракониери се връщат мрежите веднага след като са заловени след „нареждане отгоре“. Така държавата е оставила на самотек водоема, в който дори вече няма риба, твърдят въдичари от Павликени.

ЕДИН ОТ ТЯХ Е БИЗНЕСМЕНЪТ ЕМИЛ ГОРАНОВ, КОЙТО Е СОБСТВЕНИК НА местната фирма за интернет „Вестел“. 52-годишният мъж е инвестирал за хобито си над 50 000 лева – има лодка и такъми и място на язовира. От години той води люта битка с мафията на бракониерите и е занимавал всички началници от областта, включително и областния управител. Преди няколко месеца Горанов с познати и приятели бил на язовира с лодката си. Спипали бракониерски такъми и ги извадили на брега. Веднага след това му се обадили по телефона със заплахи за вадене на черен дроб и рязане на глави. После се появил жълт скутер и мъж с пищов и брадва излязъл от

Пчелини без кошери, но с частни кейове и понтони опасват язовира.
Пчелини без кошери, но с частни кейове и понтони опасват язовира.

него и тръгнал към Емил Горанов. След кратка словесна схватка до бой не се стигнало, но Горанов се обадил на тел. 112. Докато полицията пристигне, жълтият скутер изчезнал. После започнала полицейска проверка на суша с разпити, но трябвало да продължи на другия ден. Същата вечер към 22 часа към заслона на рибарите се приближил скутер, който осветявал с бойни фарове.

„Човекът е бил Калоян Косев – Кикето от Севлиево, на 40 години. Аз вече бях разучил кой е той и се оказа известен бракониер. Подадох жалба до прокуратурата и сигнал до областния управител. Единственото, което бе направено, е този човек да бъде с предупредителен протокол от полицията и да не ме закача. После зачаках прокуратурата“, разказва Емил Горанов.

НЯКОЛКО МЕСЕЦА СЛЕД ЖАЛБАТА И ВЪПРОСНИЯ ЕКШЪН СЪС ЗАПЛАХИ прокуратурата в Павликени отказва да образува досъдебно производство срещу Кикето. При проверката в лодката му не били намерени нито пистолет, нито други вещи, забранени от закона. Действително имало словесни закани от Калоян Кикето към Емил Горанов, но… нямало някакви конкретни действия срещу телесната неприкосновеност на мъжа и неговата компания. Според прокуратурата в Павликени заканите не можели да бъдат осъществени и заради това държавното обвинение отказва да образува дело. Праща Емил Горанов да се защитава от Кикето по частен път в съда.

ВЕДНАГА СЛЕД НОЩНИЯ ЕКШЪН, ЗА КОЙТО ТОГАВА ПОЛИЦИЯТА НЕ СЪОБЩИ, Горанов пише сигнал и до областния управител проф. Пенчев за набезите на бракониерите и за всичко, което се разиграва на язовира. В изложението се описва конкретно кога се залагат мрежите и кога се вадят, как на пазара в Павликени след улова се продава риба от багажника на една кола отделно за подбрани клиенти от Павликени, Сухиндол и Бяла черква се правят специални пакети със сом, амур и шаран. Край понтона в местността Магъра пък било пълно с подводни съоръжения за бракониерски лов. Ако неканена лодка на законни въдичари се приближи, първо се чувала свирка, а после предупредителни изстрели, после заплахи.

Един от най-впечатляващите улови на Емил Горанов.
Един от най-впечатляващите улови на Емил Горанов.

„Има риболовци от нас, които със собствени средства вадят и унищожават уредите за стопански риболов, имаме идеи за зарибяване и почистване, но това е безсмислено, докато има бракониери и слаб контрол. Заради всичко това аз все по-рядко вече ходя на този язовир и предпочитам други“, тъжно констатира Емил Горанов. Същото твърди и друг бизнесмен от града – Тодор Тодоров, който също е инвестирал над 50 000 лева и има лодка и място на водоема.

ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ Е ИНФОРМИРАЛ ЗА СИГНАЛА НА ГОРАНОВ всички компетентни органи, включително и Областната полиция, се казва в отговора. Резултатът засега е само един – в Павликени няма нито едно досъдебно производство, а единствената жалба, която се оказа тази на Емил Горанов, е пратена в небитието. След последния бой между рибари и бракониери от нощта на миналия петък, за което „Борба“ вече писа, Кикето е в болница в Севлиево и бил потрошен. Другият заловен от въдичарите пък е Гъмзата, военен от Велико Търново и арестуван от Военна полиция, поне засега.

ПЧЕЛИНИ С ЧАСТНИ КЕЙОВЕ И СТОЙКИ ЗА НЕЗАКОННИ МРЕЖИ ОПАСВАТ ЯЗОВИРА

ОГРОМНА ЧАСТ ОТ СЕВЕРНИЯ БРЯГ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ЯЗОВИР У НАС – „АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ“, Е ЗАГРАДЕНА. С позволителни от горското са изградени няколко десетки пчелина, които граничат със самата водна площ и достъпът до нея е забранен за ужас на десетките въдичари, показа наша проверка. Според запознати това е легален начин да се изградят бракониерски бази, да се заградят и така да се затвори достъпът за контролните органи под угрозата за нарушение на „частна собственост“. За мнозина в района наличието на пчелари е твърде съмнително, тъй като тук изобилстват гъсти гори, което не кореспондира с благоприятните условия за отглеждането на пчели. Освен това болшинството от пчелините са с частни кейове и даже стойки за мрежи, с които се измъкват тонове риба. Частни пристанища за лодки, понтони, както и площадки от бетон със съоръжения за разполагане на мрежи са изградени до пчелините в самата чашка на язовира и напук на всички правила, което още повече засилва съмненията на въдичарите, че се върши нещо нередно. „Борба“ разполага с богат снимков материал, който доказва, че практически водоемът постепенно се превръща в частна собственост. „За какво са кейове на пчелините, това е легален начин да се завземе язовирът. Връзкари взимат места уж да гледат пчели, ограждат си ги и безчинстват с мрежи. Тук вече няма големи риби. Опъват километри мрежи и проверяващите няма как да ги контролират, защото са в частни имоти“, негодуват опитни въдичари, които от години идват по тези места.

Пчелините, срещу които вече се надига вълна от недоволство, са позволени от ръководството на ДДС „Болярка“ напук на доста нормативни актове, показа наша проверка. Заобикалянето на наредбите обаче е обяснимо, тъй като техните притежатели са имотни хора от Сухиндол и Павликени с достатъчно сфери на влияние.

Заради обсадата на язовира от псевдопчелари останаха много малко свободни зони за риболов за редовия риболовец от брега. Въдичарите негодуват и за това, че умишлено пътят към водоема се държи неразчистен и те са принудени да заобикалят баири и пчелини. До водоема няма достъп и за диви животни от пчеларската инвазия, което драстично намалява популациите.

ВМЕСТО КОМЕНТАР: Около 200 000 лева си докарват на сезон бракониери от бой с ток на рибата в този язовир. С геримите и другите съоръжения пък стойността на улова стига до 15 000 лева. Обикновено на вечер бракониерите вадят по 60 кила риба. Това се знае от всички, а доказателство за чадъра от държавата над тази индустрия от сивия сектор са действията на полиция, прокуратура и съд.

Нели СУКОВА

Стилян НАЙДЕНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *