Незабравка Апостолова, учител в СУ "Емилиян Станев": "Аз съм горд учител, когато някое дете е започнало да чете заради мен" | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Незабравка Апостолова, учител в СУ „Емилиян Станев”: „Аз съм горд учител, когато някое дете е започнало да чете заради мен”

Публикувана на: 09.01.2017г. 880 прегледа

„СЛЕД УЧИТЕЛСКАТА СТАЧКА ПРЕЗ 2007 Г. ИСКАХ ДА СЕ МАХНА ОТ ПРОФЕСИЯТА. При това завинаги. Всичко беше толкова огорчаващо и унизително за мен, но… аз искам да бъда учител още откакто бях в шести клас. Хлапетата са моята работа и ме правят щастлива. Както са казали мъдрите хора – няма по-страшно от сбъднатите желания, нали?” Така започва разказа за себе си Незабравка Апостолова. Тя е учител по български език и литература в Средно училище „Емилиян Станев”. На практика предметът й е най-важният, защото няма по-важно от това да си знаеш езика, културата и рода. Макар много министерства на образованието напоследък да не мислят така.

Незабравка Апостолова е възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. По онова време имало и часове по украински език и Незабравка решила да започне да го учи. И била добра. Доказателство за това е фактът, че проф. Тамила Ивановна, която й водела часовете по украински, й предложила да направи аспирантура в университета в Лвов. „Отказах, разбира се. Толкова нямах никакво самочувствие, че не можех да си представя да бъда университетски преподавател. А и както вече ти казах, мечтаех да бъда учителка. На село”, усмихва се Незабравка.

Завършила ВТУ и наистина станала учителка на село. Пратили я да ограмотява децата в едно от еленските селца, на което днес г-жа Апостолова даже името не помни. Заминала обаче с идеята, че ще бъде истинското слънце на селото. После системата я пратила в Беброво, където й връчили едни нещастни осмокласници, които трудно говорели български, обаче тя била твърдо решена да им покаже какво е това старобългарски език. Естествено те хич не се справили и тя ги накъсала вкупом, да няма обидени.

„Представяш ли си колко млада и глупава съм била. Смятах, че е важно да цитират текстове на старобългарски език. А на село животът е различен от този в града. Кой се вълнува от Григорий Цамблак, при положение че денят започва в 4 сутринта, за да бъдат нахранени животните”, връща се назад във времето Незабравка. Няколко години по-късно тя се озовала в елитната Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия, а от две години е в СУ nezabravka-apostolova-1„Емилиян Станев”.

НЕЗАБРАВКА АПОСТОЛОВА НЕ КРИЕ, ЧЕ Е ИМАЛА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДНИ МОМЕНТИ В РАБОТАТА СИ С ДЕЦАТА. Че е плакала от безсилие, когато те ясно й показвали, че изобщо не се интересуват от предмета й и от нея. „За да ги качиш нагоре, образно казано, първо трябва ти да слезеш при тях. Ние вече не сме онези авторитети, каквито бяха моите учители за мен и твоите за теб. Някога моите учители бяха Господ и нищо по-малко. Обаче сега… Трябва да говоря жаргона на тийнейджърите. Парите са кинти, обръщението „госпожо” е „госпоо”, културата са Гери Никол и Слави Трифонов. Ако искам да ги спечеля, съм длъжна да познавам живота и ежедневието им и да ги работя отвътре”, признава Незабравка Апостолова. И допълва, че когато учениците й разберат, че тя е в час с живота на Слави Трифонов и знае всички жълти клюки около него, са склонни да й дадат шанс. Започват да я слушат, когато чуят, че тя използва техния език.

„Знаеш ли, понякога използвам методи, които е трудно да определиш като педагогични. Обаче само така ме припознават и покрай ужасните жаргонни думи, които използвам, те започват да чуват и другото, което им говоря, като например четене, книги, граматика, правила… И така ставам авторитет за тях. Истината е, че хлапетата имат страхотна енергия. Това ме държи, те ме вдигат накрак, когато започвам да се отчайвам от системата ни, те и този невероятен енергиен обмен между нас, който се случва ежедневно”, категорична е учителката.

ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ НЕЗАБРАВКА АПОСТОЛОВА ЗАРЯЗВА СКУЧНАТА ГРАМАТИКА И ЛИТЕРАТУРАТА И ПРАВИ НЕСТАНДАРТНИ, ЗАБАВНИ И ВДЪХНОВЯВАЩИ ЧАСОВЕ, като например часа за важните неща в живота. Така дава на децата си няколко минути отдих от постоянното напрежение, че трябва да се справят с всичко, да учат, да знаят и да се представят на изпитите си отлично. Точно тези иновативни часове, в които тя и учениците си говорят за страстта и страха, за любовта и завистта, за приятелството и предателството, те си стават близки и започват да се доверяват на учителката си.

„Просто е и много трудно. Аз не мога нищо да направя за тях, ако те не ми помогнат. Ако те не ми се доверят, че аз съм способна да ги науча, аз наистина не мога да ги науча на нищо. Освен това за тях е важно да са важни, затова аз ги уважавам. Ако всеки ден им навирам в очите, че съм големия бял брат, нищо не става. Нищо че знам повече от тях. Макар че, в този свят на технологии, какво значи да знаеш повече от тях! Днешните деца не са по-лоши от нас, просто са по-практични. Те искат всичко да се случва сега, не можеш да ги залъгваш с обещания за бъдеще след 20 г., като завършат училище. Трябва да им обясниш защо им е да знаят кой е Кочо Честименски и с какво Рада Госпожина е заслужила мястото си в пантеона на българските романи герои”, казва Незабравка Апостолова.

С годините тя е разбрала, че всичко това е нейна работа, защото родителите им нямат време за тях. Това прави децата малко ничии и доста често много тъжни като човеци. Затова тя е тази, която трябва да може да прецени кога детето е готово да я чуе, да й признае авторитета. И още по-важно, да знае кога трябва да спре с натиска, защото всеки човек си има вместимост и ако му дадеш повече, той ще се пръсне.

„Питаш ме, ако зависи от мен, какво бих направила? Първо бих премахнала оценките и задължителното присъствие в училище. Сега учениците идват на училище, за да нямат отсъствия. Това не може да е мотив да учат, да знаят, да порастват. Какво е образователната ни система сега? Не ги късаме, те минават до 4 клас, минават неграмотни. Свикват с това, че не можем да им пишем двойки и в по-горните класове започват да мрънкат, когато им поставяме слаби оценки. И в крайна сметка аз се оказвам кофти учител, защото не съм успяла да науча една птичка да се гмурка. Кофти сравнение, обаче това правим ние сега. Тъпчем главите им с материал от 14 учебни предмета. Ами ако детето е родено да бъде велик художник, тогава какво? Искам те да правят това, което ги прави щастливи, а това значи, че ако можеш да бъдеш отличен като докер на пристанище, защо ти е да знаеш какво е метафора…”, разсъждава Незабравка Апостолова.

Насъбрала е в душата си много радост и още повече огорчения. Избухва, когато види в тетрадките да пише „Тримата му с китари”. И признава, че тя никога не би ходила в училище като днешното. По-скоро би си купила 20 крави и би заминала на село. „Но кой ме пита мен? Всъщност питат ни. Искат постоянно да си пишем мнението за щяло и нещяло и в крайна сметка не произлиза нищо. А аз искам простички неща. Искам да пишат „Аз съм горд българин” на кирилица, не на латиница gord balgarin. И да знаят защо са горди българи на 3 март. Както аз знам кога и защо съм горд учител. Аз съм горд учител, когато някое дете е започнало да чете заради мен. Ето това е голям успех и това ме прави щастлива!”, признава Незабравка Апостолова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Когато не е учител, Незабравка Апостолова е поетеса. Предлагаме ви едно от последните й стихотворения.

Чакам да ми обясниш как да те обичам –

с колко градуса любов или колко лично.

С колко вятър, с колко дъжд, с колко звездопади.

С колко пеещи води и със колко клади.

И пред пропаст и небе – как да занемея.

Как да дишам. Да звъня. Как да те живея.

Как да ти запаля свещ, щом прегърнеш мрака…

Чакам да ми обясниш?!

Мислиш ли, че чакам?

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!