Хора, на които поверяваме живота си. Паметните случаи на хирурга д-р Толеков

Публикувана на: 09.01.2017г. 8 623 прегледа

ХИРУРГЪТ Д-Р ИВАН ТОЛЕКОВ Е ЛЕКАР, ЗА КОЙТО МЕДИЦИНАТА Е НЕ САМО ПРОФЕСИЯ, НО И ПРИЗВАНИЕ. Той е част от екипа на Втора хирургия в областната болница „Д-р Стефан Черкезов”, където работи повече от 27 години. Името му е познато на много търновци, защото най-добрата оценка за всеки специалист е тази на неговите пациенти. Неслучайно той е един от най-търсените лекари в града. След като приключи в отделението, работният му ден продължава, а пред кабинета му винаги е пълно с пациенти. „Такова внимание рядко съм получавала от лекар. Д-р Толеков е истински професионалист и човек с голямо сърце. Благодарна съм му, защото той ме спаси”, споделя Мария Минева от Момин сбор, която е работила като акушерка в родилното отделение и е един от многобройните му пациенти.

Д-р Иван Толеков е родом от Велико Търново. Той е второ поколение медик, син на известния в старата столица д-р Найден Толеков, създател на урологичното отделение в търновската болница. Още като ученик в Математическата гимназия решава да учи медицина и да тръгне по стъпките на своя баща и сестра си, която също става лекар. И още в началото избира хирургията. „Когато започнахме да се записвахме в университета, повечето момчета искахме да станем хирурзи, а в края на следването бройката на желаещите значително намаля”, с усмивка разказва д-р Толеков. След като завършва медицина в Плевен с отличие през 1988 г., започва работа като училищен лекар в Дряново. Разказва, че по време на работата му там често се налагало да замества и педиатъра в града, което му дава допълнително опит като млад лекар.

„Оттогава много неща в системата на здравеопазването се промениха и бяха унищожени. Имаше дългогодишни традиции, които, за съжаление, не се съхраниха по време на реформите. Дълго време училищният лекар липсваше като фигура в здравеопазването. Сред добрите практики бе и регулярното паразитологично изследване на учениците, което се правеше преди години”, обяснява 54-годишният специалист. Междувременно през лятото на 1989 г. започва специализацията му във Втора хирургия в областната болница във Велико Търново, където работи и досега. Тогава началник на отделението е д-р Иван Манчев. Разказва, че и до днес помни първата операция, която прави на жена с диабет и с инфекция в областта на лакътната става. В дългогодишния си опит със скалпела помни още десетки операции. И както сам казва, всеки хирург има случаи, които оставят ярък спомен в практиката му. Такъв е и случаят с бащата на негов съученик, когото оперират по спешност заедно с д-р Костова. Операцията се оказва много рискова, но с нея спасяват живота на пациента. Мъжът имал язва на пилора (б. ред. язва на изхода на стомаха). Месец преди операцията постъпил за лечение в болницата, където се установило, че има и стеснение на изхода на стомаха, което допълнително влошавало състоянието му. Заради тежко кардиологично страдание пациентът е отхвърлен за планова операция. „Заради перфорация на язвата се наложи да го оперираме по спешност, защото иначе изходът щеше да бъде фатален. Пациентът не само че издържа операцията, но и се възстанови напълно и можеше да се храни нормално. Това беше нестандартна операция, която се нарича предна хемипилоректомия по Джъд-Танака, и подобни случаи се срещат много рядко. Наскоро с д-р Николен Стойнов имахме подобна операция, но за близо 30 години това бе втората подобна интервенция”, разказва д-р Толеков. А най-дългата операция, която извършва, продължава повече от 5 часа и е на жена с диабет и тежко усложнение, предизвикано от рак на апендикса. Операцията се оказва освен сложна и с доста нетрадиционно решение за извеждане на тънкото черво на коремната стена на пациентката. По-късно е направена нова операция за възстановяването му, а жената оздравява въпреки тежката диагноза. Постъпвайки за лечение в болницата заради усложнение от диабета, колегите на д-р Толеков останали изненадани, че е претърпяла подобна операция, връща лентата назад хирургът. Именно пациентите с диабет са с най-тежките усложнения, с които се сблъскват в отделението. Разказва, че през последните години наблюдава значителна промяна в лечението на тези пациенти. Докато в началото на кариерата му ампутациите на крайници при диабетиците са честа практика, сега усилията на лекарите са насочени към по-щадящи интервенции.

Това, което отчита като негативна тенденция, е, че България сериозно изостава в някои от достиженията на съвременната медицина. В Германия например статистиката отчита, че в 80% от случаите на апендицит се извършват лапароскопски операции, за разлика от България. Безспорно методът е бъдещето на хирургията, макар че интервенцията не може да бъде приложена при всеки пациент, обясни специалистът. Според него в някои случаи конвенционалните операции постигат много по-добри резултати, отколкото лапароскопските. Сериозен остава и въпросът за курсовете за повишаване на квалификацията, които всеки лекар сам заплаща, което често пъти демотивира медиците да се развиват. Но въпреки трудностите, с които се сблъсква д-р Толеков, споделя, че ако пак трябваше да избира професионалния си път, отново би станал хирург.

Весела БАЙЧЕВА

Коментари за "Хора, на които поверяваме живота си. Паметните случаи на хирурга д-р Толеков"

  • 09.01.2017 в 14:19

    Opredeleno nai dobriyat hirurg v Turnovo v momenta

    Отговор
  • 09.01.2017 в 14:48

    С пожелания за здраве и успехи през Новата 2017-та година на д-р Толеков!
    Това е повод да се присъединя към благодарностите за виманието и човешкото отношение на неговите пациенти!

    Отговор
  • 09.01.2017 в 15:27

    Винаги внимателен и човечен! Успешна година и много професионални успехи!Да си жив и здрав,Докторе!

    Отговор
  • 09.01.2017 в 16:30

    Успехи и много здраве докторе!

    Отговор
  • 09.01.2017 в 20:16

    Познаваме го и като човек Много внимателен и работлив

    Отговор
  • 10.01.2017 в 7:24

    Това е лекар по призвание-внимателен, ерудиран и с високо чувство на емпатия .

    Отговор
  • 10.01.2017 в 9:56

    Истински човечен лекар. Успешна година, д-р Толеков!

    Отговор
  • 10.01.2017 в 10:17

    Благоразположен към пациента .На преден план постава пациента,а не себе си въпреки неудобното положение в което е поставен за извършването на операцията .-наклонената маса .Остани такъв, какъвто си !

    Отговор
  • 12.01.2017 в 14:45

    Да си Лекар е призвание,да си Човек е състрадание,а комбинацията от Двете е Великодушие. Този човек е герой. Помагай на хората,както си го правил досега докторе.Поклон.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>