За учителя с любов. Люси Райкова, класната на децата, които вярват в чудеса | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

За учителя с любов. Люси Райкова, класната на децата, които вярват в чудеса

Публикувана на: 06.02.2017г. 962 прегледа

Третокласниците от СУ „Емилиян Станев” подготвят за празника на Велико Търново мюзикъл, написан специално за тях

МЮЗИКЪЛ, НАПИСАН СПЕЦИАЛНО ЗА ТЯХ, ЩЕ ИГРАЯТ УЧЕНИЦИТЕ НА ЛЮДМИЛА РАЙКОВА. Премиерата е насрочена за 21 март, така че репетициите вече вървят с пълна сила. Артистите са целият III „а” клас – музикалната паралелка в Средно училище „Емилиян Станев”.

Идеята за смелата авантюра е на класната на този вълшебен III „а” клас Люси Райкова. Хрумнала й преди няколко месеца след един концерт, в който участвали и учениците, и родителите, а и самата тя. Споделила идеята с родител, той казал: „Смятайте го за направено” и колелото се завъртяло. Люси Райкова започнала да търси материал и се спряла на разказа на Емилиян Станев „През води и гори”. Свързала се с композитор, после с още един и от втория опит магията се получила. Той написал соловите партии, както и партиите за оркестъра. Бабата на едно от децата се заела да напише либретото, а всички родители вкупом започнали да работят над декорите и костюмите, които вече са готови.

Децата почти сами разпределили ролите си и когато започнали репетициите, мълвата плъзнала из цялото училище. Така към малчуганите на Люси Райкова се присъединил целият духов оркестър на гимназията, който работи под диригентството на Йордан Цветанов. И понеже мюзикъл без балет не може, на сцената ще има и танци.

Lusi Raikova (2)„БЛАГОСЛОВЕНА СЪМ С ТОЗИ ВИПУСК, С ТОЧНО ТЕЗИ ДЕЦА И С ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ. Няма да спра да го повтарям и нямам представа как ще се разделя с тях след година и половина. Няма по-голямо щастие за един учител от това да получи клас с толкова цветни деца и с цял куп родители, които се интересуват какво се случва с децата им. Разбрахме се още в първия учебен ден. Аз получих тяхното доверие – те повярваха в мен, защото всички имаме една цел – децата да са щастливи”, казва Люси Райкова и признава, че при тази комбинация от цветни деца и участващи родители няма как тя да стои със скръстени ръце и просто да преподава азбуката. „А и аз съм малко луда. Представяш ли си, още не сме излезли на сцената с мюзикъла, а вече съм се замислила какво ще направим в четвърти клас. И това нещо да е толкова фантастично, че да остане прекрасен спомен и за тях, и за мен. Както беше концертът миналата година”, усмихва се учителката.

Концертът от миналата година се нарича „Магията на музиката” и вече е в златните страници в историята на училището. Люси Райкова предложила на родителите да се включат, но не очаквала да постигне чак такъв ефект. Участвали всички – кой с каквото може. Някои свирили с децата си, други пеели с тях, а имало и четирима татковци, които танцували с дъщерите си. Един от тях направил хореографията и новосформираният балет започнал да се крие от останалите, за да репетира тайно. „Тогава в един момент ми хрумна, че аз не мога да стоя настрана. Че трябва да покажа на децата, че и аз мога да се справя със собствените си изисквания и така и аз излязох на сцената”, признава учителката. Люси Райкова е почитател на народните танци и танцува в свободното си време, затова и номерът й в концерта бил българско хоро.

Сега, година по-късно, тя признава, че никога няма да забрави очите на децата, когато застанала на сцената, облечена в народна носия. Преди да започне музиката, тя успяла да чуе само: „Аааа, госпожата”, а накрая на танца да види просълзените очи на родителите, които за пореден път разбрали на какъв учител са попаднали децата им.

Така започнала работата по мюзикъла. Обаче и този концерт си има предистория и тя се губи в първото коледно тържество, когато днешните третокласници били едва прохождащи патета в училище. Още без да се познават много добре помежду си, а и със самата нея, родителите решили да организират сами тържеството на децата си. Написали сценарий, измислили танци, разучили си репликите, оплели мрежа от „лъжи”, за да заблудят децата, че всичко е дело на Дядо Коледа и на други непознати, които са им приготвили изненада. Първолаците били толкова изненадани, че били нужни няколко минути, за да тръгне празникът. През тези дълги няколко минути децата просто разпознавали майките си в снежинките, които излезли да танцуват на сцената.

„ДЕЦАТА ОБОЖАВАТ ДА ОБЩУВАТ И МОЯ РАБОТА Е ДА ТЪРСЯ ИНТЕРЕСНИ НАЧИНИ ТЕ ДА ГО ПРАВЯТ. Иначе какъв е смисълът от моята работа. Да, да ги ограмотя, е важно, но ако са грамотни хора, които не могат да се сприятеляват, да се свързват помежду си и с други хора, ако не са щастливи, какво всъщност съм направила?”, казва учителката и веднага допълва, че приема всяка година като стъпало за тях. И така е казала и на тях. В устния договор между нея и класа й има много любов и една категорична забрана. Никой няма право да казва „Не мога”, защото всеки може, стига да опита. Така в петминутните междучасия целият клас танцува хора например и вече няма дете, което да не може да изиграе Чичовото.

Денят за III „а” задължително започва с концерт. Свири това дете, което си носи музикалния инструмент и има домашно за деня. Всички слушат как то се е справило с домашното си и го аплодират, за да му вдъхнат увереност. Така децата вече знаят, че могат да правят чудеса и родителите им помагат в това знание, без да им подрязват крилете. Затова на вратата на класната стая на III „а” не пише просто III „а”, а следното: „Зад тази врата са децата, които вярват в чудеса”. „Тази табела предизвика бурна революция в родителите. Бяха ми сърдити няколко дни, че не съм ги включила. Трябвало да пише, че зад тази врата са децата и родителите, които вярват в чудеса. Как да не ги обичам”, усмихва се Люси Райкова.

После отново се вдъхновява от децата си и казва, че те са личности. Този учител или възрастен, който си позволи да се отнася с тях като с бебета, просто ги губи. „Трябва да покриваш собствените си изисквания към тях, защото те този фалш го улавят още във въздуха. Не можеш да искаш от тях да са отговорни, а ти да си безотговорен към тях. Затова аз си говоря с тях. Всеки божи ден. Говорим, че сме хора, че допускаме грешки, но тези грешки не бива да ни определят. Че те не са страшни, когато можем да се извиним и да си простим. Преди се страхувах от телефона. Всеки път, щом звъннеше, си мислех, че се обажда поредният разлютен и недоволен от нещо родител. Сега, когато телефонът ми звънне, очаквам родител, който има някаква нова идея”, признава Люси Райкова.

Нейният клас вече има собствена книга. Направили си я в края на първи клас, пак по инициатива на родителите. Те направили снимки, подредили ги, а всяко дете със собствения си почерк написало какво за него е бил първият клас. На корицата сложили и баркод „любов”. Идеята била книгата да е една и да стои в класната стоя, но след това всяко дете и всеки родител поискал да си има собствен екземпляр.

И пак нейният клас спечелил наскоро конкурс за рисунка на Доместос „Хигиена за отличници”, нищо че са музиканти. Сега си чакат наградата, а тя е ремонт на класната им стая. След това стаята им ще прилича на планетата на Малкия принц

„МЕЧТАЕХ ДА СЪМ УЧИТЕЛ, НО НА ГОЛЕМИ УЧЕНИЦИ. ОБАЧЕ ЗАВЪРШИХ НАЧАЛНА ПЕДАГОГИКА. Завърших и на мига започнах да работя. Работя 25 г. само в това училище – „Емилиян Станев”. Първата година беше като мъгла, но когато се успокоих, нещата тръгнаха”, разказва за началото Люси Райкова. Днес тя е убедена, че оценките са една от големите злини в училище. Да, може да ги има в четвърти клас, за да се подготвят учениците за следващия етап в училище, но от 1 до 3 клас оценките са стрес за малчуганите.

Две дъщери – Любомира на 26 г. и Вилимира на 17 г., има Люси Райкова. Вили учи в същото училище и изкъсо следи развитието на майка си. Знае всичко за нейните деца, но и майка й знае всичко за класа на момичето си. Защото децата, макар и да не са нейни ученици, я търсят за съвет и за слушател. Едва на 15 г. Вили описа майка си в един текст „11 признака за това, че сте учител”, който продължава да шества в интернет.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката и личен архив

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!