Как станах майка. Родилното отделение на търновската болница – мястото, от което започва новият живот

Публикувана на: 06.04.2017г. 9 911 прегледа

Първото раждане в живота на всяка жена я белязва завинаги. То остава незабравим спомен, който променя съзнанието, мисленето, приоритетите й и всъщност самата нея. От тук нататък тя вече не е обикновен човек – а суперсила с мощност да пребори и най-големите изпитания на живота, защото вече е майка. Първият плач на малкото човече е еликсирът, който изпълва душата на тази нова, съвършена жена. За да се появи обаче рожбата на бял свят, е необходим добър медицински екип, с какъвто разполага родилното отделение на търновската болница. Без доверие в лекаря, акуширал бебето, всичко изглежда много страшно. Страхът от неизвестното е лош съветник, затова, млади дами – вярвайте! В старата столица работят истински професионалисти, хора, които са тук, за да помогнат и да си тръгнете щастливи с малкото отроче на ръце.

Все по-често в общественото пространство се дискутира нарастващия процент жени, избрали да родят чрез цезарово сечение. Те биват осъждани и неразбирани от много хора. Защитниците на естественото раждане сочат като огромни недостатъци на секциото повишения риск от инфекции, срастване на червата, смърт на родилката и плода и не на последно място бавното възстановяване на майката. Аз обаче си признавам, че тайно исках да родя оперативно. Известно време преди раждането стана ясно, че естественото раждане при мен е немислимо поради тесен вътрешен ханш, голям диоптър и други медицински показатели. Ето защо, когато лекарят ми съобщи, че малкото човече може да се появи на бял свят само чрез секцио – се зарадвах. Като всеки разумен човек проучих всички манипулации, които предстоят преди операцията и след нея. Знаех, че няма да е лесно, но си заслужава. Ето и обобщение на целия родилен процес, през който преминава една жена при секцио.

ДЕН ПЪРВИ – ПРИЕМАНЕ В ОТДЕЛЕНИЕТО

Документацията, която се попълва при постъпване в отделението, изглежда като няколкотомова книга на Пушкин. Ако родилката има контракции и трябва да попълва бланките, всичко това ще й се стори като истинско мъчение. Поне вече отпадна регистрирането с пръстовия идентификатор, който няколко пъти дава грешки, докато сканира показалеца на жената. За щастие, в отделението работят предимно млади акушерки, на чиито плещи пада и отговорността за цялата бумащина. Те работят бързо на компютър, което си е истинска утеха за родилките точно в този момент, когато проклинат тези безкрайни документи – изисквания на здравното министерство и Здравната каса. След приемане в звеното следват проби за поносимост към някои от лекарствата, които ще бъдат прилагани след раждането, мерене на кръвно налягане, уточняване на вида упойка и електрокардиограма. Без консултацията с кардиолог не може да се премине към операция, затова жената е длъжна да пътува до Нова болница или специалистът да дойде по спешност в родилно отделение. Едва тогава може да се пристъпи към раждането. Осем часа преди секциото майката не може да консумира храна и напитки.

ДЕН ВТОРИ – ОПЕРАЦИЯТА

Големият ден е настъпил и цялото семейство заедно с родилката трепетно очаква бебето. Майката се подготвя за секциото с вливане на две системи и клизма, ако ще е с упойка, различна от спиналната анестезия. Вървейки по стълбите към операционната, през главата на жената минават хиляди мисли и макар да изглежда трудно да се запази самообладание – не е невъзможно. Всичко е в силата на ума, той контролира емоциите и психиката. Повтарянето на фразата „Раждането ще мине успешно. Дева Мария пред мен – аз след нея”, лично при мен даде положителен резултат. Естествено, пулсът бързо се ускорява, когато влезеш в залата и видиш екипа, облечен в зелени мантии, апаратурата и страшната операционна маса. Сега ключова роля има анестезиологът. Уверявам ви – търновските специалисти са големи професионалисти и шега с тях не бива, макар че в този момент някой хумористичен лаф от тяхна страна би разведрил ситуацията. Те са хората, които знаят как да ви приспят бързо, ако се наложи, и да ви събудят, когато всичко приключи.

Поставянето на спиналната анестезия не е лесна работа. Тя се инжектира в гръбначния стълб, на точно определено място между прешлените, а преди това се поставя и местна упойка. Точно така – упойка преди упойката! Боли, но не е нещо, непосилно за преодоляване. Анестезията започва да действа веднага. С това започва и работата на акушер-гинеколозите, които стартират операцията. Разбира се, няма как да проследите разреза и самото секцио, тъй като пред вас спускат платно. Относно спиналната упойка – това е едновременно обездвижване и обезболяване от кръста надолу. Тоест, не може да си мърдате краката и не чувствате болка, но усещате всяко докосване и натиск. Поставя се катетър, който се маха на другия ден.

Жената е в пълно съзнание и чува всичко, което се случва. В същинската част вторият оператор силно притиска корема, за да може бебето да излезе по-лесно през разреза. Едно от предимствата на спиналната упойка се проявява точно в този момент. Майката чува първия плач на своето бебе, което няма как да се случи, ако е с пълна упойка. Този звук е безценен и незабравим. След това лекарите се заемат със затварянето на корема и зашиването или залепването на разреза. Цялата операция трае максимум час. Когато всичко приключи, родилката се настанява в стая в отделението и отново й се вливат три банки, с които да се „нахрани”, тъй като не е приемала храна и напитки от предната вечер. Чрез системите се възстановяват и загубените течности по време на секциото. Упойката спира да действа до два часа след операцията, затова е нужно поставяне на обезболяващо лекарство. Без такова трудно би било да се издържи на болката. В такъв момент през главата ти непременно минава мисълта, че сигурно никога няма да спре да боли, но не е така. Още същата вечер акушерките правят опит да изправят родилката на крака и да направи няколко стъпки. При първото повдигане това изглежда невъзможно, тъй като болката е провокирана точно от мястото, от което е необходимо усилие, за да се изправи човек.

ДЕН ТРЕТИ – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Болката е все така силна, но с обезболяващи лекарства става поносима. Искането на обезболяващо лекарство не е срамно нещо, а жизненоважна потребност. Пиенето на вода, чай и сокове е много полезно и от ключово значение. Най-важно е обаче бързото раздвижване и ставане на крака. Колкото по-бързо жената започне да прави крачки, толкова по-лесно става всяко изправяне и възстановяването й ще трае по-кратко време. Борбата с болката може да бъде спечелена с упоритост и доза инат. И през този ден родилката се „храни” със системи, но вечерта може да поеме течна храна.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ – ДВИЖЕНИЕ

Това е моментът, в който жената трябва да положи най-големи усилия, за да се разхожда, тъй като залежаването само ще усили болката. Ако може всеки час да прави по десет крачки – би било най-добре за организма. Възможно е при всяко изправяне да настъпва световъртеж. Ето защо погледът не бива да е насочен към пода. Приемът на течности продължава да е задължителен, а стоенето в седнало положение – добро упражнение за укрепване и заздравяване на коремните мускули.

ПЕТИ ДЕН – ИЗПИСВАНЕ

Ако всички резултати от медицинските изследвания са добри, бебето е здраво и жената може да ходи – е време да се приберат вкъщи. Този дългоочакван момент се превръща в празник не само за семейството, а и за цялото отделение. Целият екип ликува, когато изписват здрави пеленачето и неговата майка. Цветя, смях и радост огласят коридора и ознаменуват пътя на малкото човече. От тук нататък приключението за родителите започва. Само те имат право да решават за своето бебе и носят отговорността за отглеждането и възпитаването му. Няма нищо страшно да обяснят на развълнуваните баби как те сами искат да повиват, хранят, къпят и т.н. пеленачето, защото времената се менят и грижите за новородените също. И все пак е хубаво от време на време да се вслушват в съветите им, като съобразят препоръките с модерните за 21-ви век методи, храни и козметики.

Без значение дали раждането е по естествен път, или чрез цезарово сечение, това е незабравим миг в живота и най-святата мисия на всяка жена.

Галина ГЕОРГИЕВА

Коментари за "Как станах майка. Родилното отделение на търновската болница – мястото, от което започва новият живот"

  • 06.04.2017 в 13:31

    струва ми се крайно неуместно чрез медиите да се пропагандира предпочитане на секцио пред естествено раждане.
    смятам, че размишленията на авторката са твърде повърхностни и незрели. писането й също не е особено даровито и го намирам присъствието на клишета в текста й за твърде изобилно.

    Отговор
  • 06.04.2017 в 15:23

    Прекрасно е, че авторката разказва какво се случва при секцио със спинална упойка. Всеки има право на мнение, а освен това в публикацията си казва, че е имала тесен таз, диоптър и т. н. Адмирации за споделеното. Съжалих само за едно след прочетеното, че родих с пълна упойка, а не със спинална.

    Отговор
  • 06.04.2017 в 15:31

    Cat, не сте права! Не случайно статията се казва „Как станах майка….“ Момичето пише за себе си, разказва това, което се е случило ЛИЧНО на нея, така че няма как да я упреквате, че има пристрастия. Това не е обикновена статия на журналист, който отразява материал и трябва да е безпристрастен, това е статия за преживяванията на автора, така че тук няма никаква пропаганда, а просто разказ на случилото се! Гледайте себе си и правописните и пунктуационните си грешки, преди да коментирате дали чуждото писане е „незряло“ или „повърхностно“. Хайде със здраве!

    Отговор
    • 09.04.2017 в 20:49

      А дали не е журналистка в Борба? Може ли всяка родилка да опише „уникалните“ неща, които ѝ се случват в живота?

      Отговор
  • 06.04.2017 в 18:15

    А сега вестникът да публикува и статия за естественото раждане.Това,което е най-нормалното нещо на света и което по цял свят се практикува,без никой да те пита как искаш точно,освен ако особени медицински показатели не го налагат.Само тогава. Понеже в статията се споменава висок диоптър..Това е относителна причина за оперативно вадене на бебето.Всичко е много индивидуално и не бива така и общо да се представят нещата.Едва ли не ще излезе,че всички късогледи бременни трябва да родят оперативно.

    Отговор
  • 06.04.2017 в 20:10

    камелия, какво да се прави – публично интернет пространство, има опция коментар – коментирам :). дали ми харесва, дали не ми харесва, за пропаганда ли го смятам или за бездарно и повърхностно, имам всякакви права да си изразявам мнението. от ваша гледна точка явно не съм права, но не го считам за загуба.
    не ви ли притеснява повече пунктуацията в статията, отколкото моята – все пак не аз съм автор на статии в интернет медия. нямам претенции за съвършеност, пък вашият провопис също не е идеален.
    бъдете здрава и вие :)

    Отговор
  • 06.04.2017 в 22:30

    Не можах да прочета до края това „нещо“! Толкова бездарно написано, с липса на всякаква обективна информация! Ужас, срам…

    Отговор
  • 07.04.2017 в 0:24

    Преди двадесет и шест години родих първото си дете.Бях на невръстна възраст,с тесен таз и голямо бебе-3.500 кг,52 см.От Полски Тръмбеш съм,но по него време завеждащия беше лекар от Велико Търново и бебчето си дойде по естествен път,нищо че бе и със усукана пъпна връв.Миналата година родих второто си дете,но стресът който изживях покрай раждането отказвам да коментирам.Родих уж в цивилизована държава дето искат нещата да следват естествения си ход.Половин час бебчето преди да се появи бях заплашена с операция понеже отказвах упойка.Лекарката дори и не си направи труда да ме прегледа,нищо че контракциите бяха на по-малко от минута.Седмица преди това бях заставена да бъда под болнично наблюдение и какви ли не боклуци ми тикаха за предизвикване на раждане,защото съм бил на възраст над 40,а и като бях в четвъртия месец тъпият видеозон определил според размера на бебето и дата за раждане,нищо че аз до последно им обеснявам,че знаем с таткото датата на която сме си направили бебчето.Очаквахме бебе от мъжки пол според тяхните машини,тегло от около 3.800-3.900,а се появи госпожица със тегло 3080 и 52 см.През 1991 година в родният ми град нямаше видеозон и машини за проследяване на контракции,но имаше д-р Ганев и когато бе възможно при него се раждаше по естествен път,нищо че отнемаше безкрайно много часове и болеше.През 2016 родих в Питърбъро,Англия със мониторинг през цялата бременност/нищо че докато не влязох във четвърти месец никой не ме отрази,а бях информирала личният си лекар още през първата седмица на зачатието/ и добре че ходех на водна йога за бременни.Инструктурката бе и тя чужденка-австрийка,но си разбираше от работата и я вършеше с мерак.Не искам и да си представям дори какво щеше да ми се случи ако тази жена не ни бе научила какво се прави по време на раждане,за да може бебчето да си се появи по естествен път,а и добре че в болницата тъпата им машина не ми хвана в началото контракциите,а чак след шестнадесетия час от началото.Всички родилки най-късно през четири часа се слагаха на такива апарати,за да се слушат тоновете на бебето.Процентът на секцио в тази болница е 48%,а уж се държи на естествено раждане.Не ми е ясно само едно-как допреди две деситилетия жената можеше да ражда нормално,освен в случаите когато наистина се е налагала оперативна намеса.Сега направо е престъпление,ако някоя се опита да роди нормално или както в моя случай отказва упойка,защото уж всичко е хуманно?Зная много случаи на осакатени родилки или бебета именно заради спинална упойка,но в Англия е недопустимо ако не ти поставят упойка,че родилката се гърчела от болка.Е,каквото и да си говорим купонът става много як от седмият сантиметър,и докато се стигнат заветните десет-ми то си крещиш от болка,но няма как.Със спиналната упойка раждането се забавя,а и родилката не усеща кога да напъва и много задушени бебета,или форцепс/някои увредени от тази манипулация/ или се свършва със секцио.Ще попитам само едно-как така в наши дни се оказва,че жената е невъзможно да ражда по естествен път,а уж лекарите полагат Хипократова клетва?Никой не се интересува от статистика,а и неудобните факти умело се прикриват,защо ли?

    Отговор
  • 07.04.2017 в 9:47

    Здравейте ето и едно по различно мнение,така седмица преди раждането се казва на видеозон, че бебето е поне с 700,800 грама по тежко за ужас на родилката,когато ви поканят да се слушат тоновете се почва -а екип избрахте ли а екип(който се заплаща 600лв)без екип може и да не родите не знам,и тогава започва едно рязане защото се вземат и пари от здравната каса,а и няма кой да ви чака да се пънете и викате,че сетрите преди упойка казват поне да се бяхме нахранили днес(при повече от 4,5 раждания за деня).Но все пак е истина че доктор Стойков е много добър специалист на секцио.така че трябва да сте спокойни,А и 85% се ражда чрез операция в Велико Търново.

    Отговор
  • 07.04.2017 в 17:35

    Ако раждахте по нормален начин най-добре щяхте да чуете първия плач на детето си, не да изтъквате предимствата на едната упойка пред другата.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>