Да си спомним. Веселин Долчинков – бохемът, влюбен в журналистиката и туризма

Публикувана на: 12.04.2017г. 896 прегледа

Преди 5 години на този ден „Борба“ остана без едно от най-ярките си пера – Веселин Долчинков. Дълги години той беше сърцето и душата на литературното приложение „Светлик“ на вестника, а наред с това намираше време и за другата си голяма любов – туризма, стигна дори и до Памир. А освен добър журналист Веселин беше веселяк и добър човек и затова всички го обичаха.

Царевград Търнов – светиня и гордост българска

Днес и утре са националните тържества по случай 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър и провъзгласяването на града за столица на възобновената ни държава.

Заповядайте с нас. Ще дойдете ли? Днес ще бъдем туристи не по високите върхове, а из Велико Търново. Но това няма да бъде обикновена туристическа обиколка. Ще се преклоним пред древната слава българска и пред истинския подвиг на хората, чиито ръце увековечиха отново тази слава, сториха и невъзможното, за да заблести тя с цялото си великолепие.

V. Dol4inkov (2)Отколе българинът посреща големите, най-светлите празници с нещо ново, за да демонстрира духовното и материалното си възвисяване, самочувствието си на творец и съзидател. Така е и сега в Царевград Търнов.

По живописната улица „Гурко, наречена „българския Монпарнас“ заради това, че е любимо място на многобройните художници, посещаващи града, стигаме до най-новия символ на старата престолнина – величественият монумент на славата – паметникът на Асеневци. Ще ни го представи неговият създател скулпторът з.х. Крум Дамянов: „Върху четирите постамента откъм главната фасада по посока на часовниковата стрелка бронзовите конници са подредени така – Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II. Но не е страшно и ако местата им бяха разбъркани. Това е много рядък случай, в който четирима царе можеш да поставиш заедно, тъй като са близки роднини. В противен случай някак си не върви. Петметровата гранитна женска фигура между тях носи свой собствен символ. Във византийското изкуство, към което без съмнение по понятни причини се доближава българското средновековно изкуство, има няколко икони на Богородица със съответните гръцки имена, които предопределят и различната символика в различните образи. Това е една от тях – Оранта, от „орос“ – небе. Небесната майка с детето и с типичния обществен жест на закрила – полусвити в лактите вдигнати ръце. Тя дава живот и го закриля. Мисля, че този символ най-добре подхожда за общия смисъл на паметника. Бронзовият меч, който се издига също между фигурите, е символ на българската бойна слава през вековете.

Не мисля, че в паметника има нещо уникално, тъй като, ако съберем бронзовите коне в Европа, може да се окаже, че са повече от живите. Най-сложното тук беше изпълнението на трудните конзоли. Конете са скрепени към постаментите чрез две или три точки. За да се преодолее инженерно тяхната тежест, която просто стърчи във въздуха, трябваше да се вложат много специални високоякостни стомани, чието прикрепване към бронза става за първи път у нас. За първи път тук при паметници е приложено и напрягане чрез струнно устройство – конете не са V. Dol4inkov (3)стъпили върху постаментите, а са притегнати вътрешно към тях. Фигурите тежат между 9 и 11 тона всяка, мечът е висок 33 метра, отделните му части са свързани чрез 40 000 болта, с които теглото му става 70 тона – само от цветен метал, без комбинация със стомана – такова съоръжение досега у нас не е познато.

Що се отнася до историческата истина за облеклото, оръжието, доспехите на царете, амуницията на конете им, всичко е събирано документално от икони, рисувани в съответната епоха. Като въстаници братята Асен и Петър не са така по царски блестящи, както знаменитите си последователи. Те – Калоян и Иван Асен II, доста затрудниха леярната с пищната разточителност на облеклото си. За първите двама съм ползвал икони от т. нар. светци воини. Те са сравнително скромно облечени. За останалите съм се ръководил от византийски образци с невероятно богатство на всичко, което ги покрива от глава до пети. Колкото до това как стоят конниците – според мен те са съвременно решени. В класицизма сме свидетели на спокойно скулптурно поднасяне на фактите. А тук телата съзнателно имат пластични деформации и анатомически пречупвания, движенията са резки, съобразени с геометрични закони, неприсъщи за XIX век. Така ансамбълът е още по-убедителен за съвременника. Това ще бъде може би единственият паметник, който ще се наблюдава не както обикновено от долу нагоре, а обратно – от високо към ниско. Ето защо действителната трудност за мен се оказа т.нар. пета фасада – от горна гледна точка. Тя е много силно въздействаща и композицията може да се „управлява отвсякъде – без да загуби смисъла си, без затлачване на силуети и без изчезване на елементи“.

Съвсем наблизо е бившата сграда на рисувалното училище, строена в късен виенски стил през 1934 година, основно реконструирана по проект на народния архитект Никола Николов. Вижте, тя прилича на птица, разперила криле за полет. Поразява разточителството от корнизи, арки, колонади. За облицовки и настилки са вложени около 4000 квадратни метра от 6 вида каменни материали, от които са изработени над 6700 различни детайла. Това е новата художествена галерия на Велико Търново, вторият архитектурен акцент на живописния парк „Асеневци“.

Ние, великотърновци, вярваме, че всеки наш гост в тези дни ще си тръгне доволен, ще отнесе със себе си един скъп спомен, че се е докоснал до Царевград Търнов такъв, какъвто го е виждал в мечтите си – светиня и гордост българска от миналото, щастливо настояще, устремено бъдеще. И ще се връща отново и отново на тази древна и млада земя.

Веселин ДОЛЧИНКОВ, 1985 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>