След обучението във висшето училище в Поатие. Кина Котларска ще прилага френски опит в СУ „Емилиян Станев“

Какво различава образователната система на Франция от българската

Директорът на СУ „Емилиян Станев“ Кина Котларска преди няколко дни се върна от обучение във френския град Поатие. Обучението се е провело във Висше училище за подготовка на ръководни кадри в образованието и в него са участвали трима директори от България. След завръщането си г-жа Котларска разказа пред „Борба“ за впечатленията си от френската образователна система, какво представляват иновативните училища, как се справят с трудните ученици. Не по-малко интересни за българите са били и въпросите през какво обучение минават директорите във Франция, колко дълго продължава подготовката им, преди те реално да седнат в ръководното кресло, колко време могат да останат на едно място, кой ги контролира, докато са директори, и какви права имат те над учителите в училището си.

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ФРАНЦИЯ Е НАПЪЛНО ЦЕНТРАЛИЗИРАНА И МИНИСТЕРСТВОТО подбира и назначава и директорите, и учителите. На пръв поглед изглежда, че системата им е в постоянно движение, защото педагозите могат всяка година да си сменят работното място, а един директор няма право да управлява едно училище повече от 9 години, но истината е, че образованието в тази страна функционира изключително стабилно. Правителството е определило приоритетите в образованието, има дори училища, които са наречени приоритетни и за тях се полагат грижи – истински и системни.

КАК СЕ СТАВА ДИРЕКТОР НА УЧИЛИЩЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ?

90% ОТ РАБОТЕЩИТЕ ВЪВ ФРЕНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА СА ДЪРЖАВНИ

Сградата на Международната пилотна иновативна гимназия е строена преди 30 години. По времето, когато отваря врати и СУ „Ем. Станев“ - В. Търново. Тя се намира във Футуроскопа - селище на бъдещето в близост до Поатие. Или поне така са си представяли бъдещето хората на 80-те.
Сградата на Международната пилотна иновативна гимназия е строена преди 30 години. По времето, когато отваря врати и СУ „Ем. Станев“ – В. Търново. Тя се намира във Футуроскопа – селище на бъдещето в близост до Поатие. Или поне така са си представяли бъдещето хората на 80-те.

СЛУЖИТЕЛИ и имат възможност за хоризонтално движение в системата. Такива са правилата и за директорите. За разлика от България, където един учител може да си изработи целия трудов стаж в едно училище, което важи и за този, който е станал директор, във Франция педагозите сменят работните си места. И решението за това кой къде ще работи е на образователното министерство.

Другата разлика, която е много съществена – при нас можеш да станеш директор без предварително обучение и само с някакъв педагогически стаж. Там за един директор се иска първо да е бил учител и да е станал държавен служител. После, когато този учител реши, че е готов да управлява, преминава през няколко обучения, за да се яви на конкурс. Обученията не са задължителни, но на практика е невъзможно да се справиш с изпита, ако не си се подготвил.

Директорският конкурс е национален, тестът е еднакъв за цяла Франция, която е пет пъти по-голяма от България. След теста кандидатите имат и устен изпит. Най-добрите имат право на осем желания къде искат да работят. Но това не означава да посочат населено място или училище, а академия, тоест региона, който се покрива от академията. Кандидатът получава назначение и отива в съответната академия, където всеки ректор преценява и има право да си проведе свое интервю.

НИКОЙ НЕ СТАВА ДИРЕКТОР ВЕДНАГА, ПЪРВАТА ГОДИНА ВСИЧКИ СА СТАЖАНТ-ДИРЕКТОРИ, което е нещо като помощник-директор в нашата система. Първата година за всички е пробен период, в който се преценява дали те стават за директори. Преценката е на инспектора, който отговаря за тях, а също и самият кандидат може да реши, че е имал илюзии относно професията и да избере да си остане учител. В рамките на тази първа година стажантите задължително посещават още обучения и трябва да създадат, развият и реализират свой персонален професионален проект. Примерно какви нови подходи ще приложат, за да накарат родителите да мотивират децата си да учат. Стажантът става титуляр на това място след първата година и три години няма право да иска да бъде местен. След това може да посочи причини и получава позволение или пък отказ в зависимост от оценката, която са му дали. Чак след тези три години стажантът става директор и може да работи като такъв 6 г. Има право по желание на още три отгоре, но повече от 9 години не може да управлява едно и също училище.

ТРУДНИТЕ УЧИЛИЩА, ИЛИ КАК УЧИТЕЛИ ПЪТУВАТ С ЦИГАНСКИТЕ КАТУНИ

УЧИТЕЛИ ПЪТУВАТ С ЦИГАНСКИТЕ КАТУНИ ИЗ ЦЯЛА ФРАНЦИЯ И ОБРАЗОВАТ децата, докато родителите им изкарват прехраната си със земеделска работа или с гроздобер. Станало им е ясно, че да накараш тези хора, които са чергари по душа, да водят уседнал начин на живот, е изгубена кауза, затова от няколко години образователното министерство изпраща учители при тях. Принципът за планината и Мохамед – прост и работещ е. Само дето техните катуни не са като нашите – с каруци и чергила, там циганите пътуват с каравани и коли и задължително в тяхната общност има внедрен учител. Заплащането на тези учители не е в пъти по-голямо от това на другите, които работят в нормално, чисто и спретнато училище. Възнаграждението е еднакво за всички педагози, които там са държавни служители. Фактор е само стажът. „Единственото предимство, което могат да ползват тези учители, избрали да работят в катуна, е че след три години могат да изберат къде да бъдат учители и желанието задължително се удовлетворява. Но трябва да издържат три години. Тръгнат ли си месец преди крайния срок, губят всички привилегии. Това важи и за директорите, които работят в трудните училища във Франция.

ТРУДНИТЕ УЧИЛИЩА ТАМ СА ПРИОРИТЕТНИ. А ПРИОРИТЕТНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА МИСЛИ ПЪРВО ЗА ТЕЗИ УЧИЛИЩА. Аз не познавам колеги, които биха отишли да работят в трудните райони, в училища с мигранти и маргинализирано население. Но там има такива, предимно млади хора, които са разбрали, че натрупаният така опит е безценен. И справят ли се, след трите години могат да работят където си поискат из цялата система. Марсилия, която е най-голямото френско пристанище на Средиземно море, например вече не е Франция. Тя е пълна с емигранти най-вече от Северна Африка и там има райони, които са много тежки. Защото в тези гета живеят второ-трето поколение емигранти, които са родени там и не искат да ги напуснат. Живеят от помощи и смятат, че Франция им е длъжна. Точно сред тях се зараждат и опасните радикализирани клетки. Там е много сложно. Във всеки клас има поне 4 – 5 деца, които не знаят дума френски. Или пък такива, които стигат до пети клас, без да могат да четат и да пишат на френски, само разбират. И ти трябва така да ги подготвиш, че да си вземат националното външно оценяване, което, за разлика от нас, при тях е вход към гимназията.

ИНОВАТИВНИ УЧИЛИЩА С ПО ДВАМА КЛАСНИ РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЕДНА ПАРАЛЕЛКА С 24 УЧЕНИЦИ

Ние по новия закон сме длъжни да ходим на обучение, но още не сме в състояние да осигурим системата с качествени курсове. В момента има регистър с одобрени от МОН 2000 курса. Все едно да търсиш игла в купа сено. Няма сито, няма разлика в това, което беше досега. Продължава да има всякакви структури и организации, които предлагат обучения, но никой не ти гарантира качество. Това е проблемът ни – нямаме знак за качество. Да не говорим колко остарели като подходи и методи са повечето обучения и колко са неактуални, а оттук и неприложими. Парите идват после. Имах възможност да видя и едно иновативно училище там и смятам да въведа някои от добрите му практики. „При тях иновативността е директорът сам да подбира персонала, ние това също го правим. Вместо по 39 деца, класът е от 24 ученици – и това също отдавна го имаме. Но много ми хареса идеята за двама класни ръководители. Те си поделят децата и всеки отговаря персонално за 12. Ще го направя тук. В тези училища децата развиват собствени проекти. Един ден в седмицата по четири часа всички работят по проектите си, които са изключително свързани с реалността, а не отвлечени и проформа. Учебната година започва с панаир на идеите, където децата се групират около десетина идеи, превръщат ги в проекти и ги реализират.

ОТ ВЪПРОСА НА ЕДНО ДЕТЕ ЗАЩО МЕХУРЧЕТАТА В ШАМПАНСКОТО СА С ИДЕАЛНА КРЪГЛА ФОРМА, А В ДРУГИТЕ ГАЗИРАНИ НАПИТКИ НЕ Е ТАКА например, преди години е започнал един такъв проект. Учителят по физика видял във въпроса перспектива, събрал група, направили изследователски проект, открили отговора на въпроса и… това станало Младежкото откритие на Франция за 2012 г. Сега това откритие се използва от производител на боя.

Записа: Сашка АЛЕКСАНДРОВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *