Трансфер треньор срещу халф довел Йонко Стоянов във Велико Търново

Публикувана на: 21.04.2017г. 202 прегледа

Почетен плакет от федерацията получи един от най-титулуваните хандбални специалисти у нас по случай 70-ия си рожден ден

Един от най-успешните хандбални специалисти у нас Йонко Стоянов навърши 70 години на 10 април. Човекът, с чиято работа са свързани най-запомнящите се резултати на женското направление в родния хандбал, отпразнува годишнината миналата седмица сред едни от най-добрите състезателки, които е изградил. Той получи много поздравления и от хандбалистките, които в момента живеят в чужбина, от треньори и деятели от цялата страна. Гости на тържеството бяха президентът на федерацията Росица Бакърджиева, бившите треньори на национални отбори Никола Илиев и Христо Коев. Именно с последните двама е свързано решението на Йонко Стоянов да започне работа с жени и да пристигне във В. Търново, с чийто „Етър 64“ свързва съдбата си за повече от четвърт век.

Световният вицешампион с девойките на България от 1993 година е роден в търговищкото село Изворово. Като ученик във Варна гледа първия си хандбален мач на ниво „А“ група на живо.

„След него отидох при треньора Димитър Нушев, разказах му, че съм играл като футболен вратар, но ми е харесал хандбалът и искам да започна при него. Човекът ме извика на тренировка, прецени, че имам качества и започнах най-напред при юношите, а след това и при мъжете. През 1966 година спечелих първия си медал, станахме трети в Бургас, въпреки че бяхме най-силният отбор“, спомня си Йонко Стоянов. Военната си служба отбива в Шумен, където пази вратата на местния „Волов“, привлечен от бъдещия президент на федерацията Спас Спасов.

Йонко Стоянов (на втория ред крайният вляво) със сребърните си момичета от Световното първенство във В. Търново и Габрово.
Йонко Стоянов (на втория ред крайният вляво) със сребърните си момичета от Световното първенство във В. Търново и Габрово.

Катастрофа през 1971 г. прекъсва временно състезателната кариера на Йонко и докато се възстановява, на следващата година той записва ВИФ „Георги Димитров“ и до 1973 г. работи като учител и треньор, а впоследствие и играе за „Академик“ (София).

След дипломирането му през 1977 г. Йонко Стоянов за малко не започва работа във В. Търново. По препоръка от доц. Никола Кръстев, преподавател във ВИФ, Сава Величков иска да го вземе за треньор в старата столица. Разпределението обаче е за Търговище, където става директор на Ученическата спортна школа (УСШ).

„Когато обаче ти е писано нещо, то става. Следващата година бяхме с Христо Коев в една стая в Братислава, където се провеждаше световно първенство. През цялото време той ме убеждаваше, че трябва да се откажа от мъжкото направление и да заработя в женското, където според него ще имам успехи“, разказва Йонко Стоянов. Алтернативата отново е Велико Търново, но идването му под Царевец е изключително любопитно.

„Въпросът се реши на ниво първи секретари на партията. Първият секретар в Търговище – Карамфилов, не ме пускаше, защото бяхме развили много активна дейност, в УСШ-то работеха вече 32-ма треньори, създаваха се условия и смяташе, че съм му необходим. Сава Величков и Симеон Пенев пък убедили Драгни Драгнев, че аз съм нужния човек тук и в крайна сметка двамата партийни секретари се договорили. От „Светкавица“ (Търговище) много искали да вземат халф от футболния „Етър“ и споразумението включвало размяна между нас двамата“, усмихва се Йонко Стоянов.

Той поема женския отбор на „Етър“ на 14 февруари 1979 г. от Кирил Грозданов като първи щатен треньор в дружеството.

Още същата година идват първите успехи. Женският отбор се класира за първи път на финал Купа НРБ, записвайки драматично равенство 15:15 с НСА и класиране на трето място. След отличната игра в националния отбор бяха включени Павлина Стефанова, Атанаска Дренска, Теменужка Лоринкова, Офелия Калпакчиева, Анка Василева, разказва треньорът.

„Развихме много активна дейност. Бързо попълнихме всички възрастови групи. Състезателките Атанаска Дренска и Теменужка Лоринкова ми помагаха за подбор на подрастващи и в същото време ги тренираха. Щастлив съм, че попаднах тук на прекрасни учители, които ни препоръчваха талантливи деца. В Спортното училище с Иван Пенев и Ангелина Колева привлякохме през 1984 г. хандбалистки от 6 окръга“, добавя Йонко Стоянов.

Свършената работа в основата на пирамидата дава резултат и от първия випуск на Спортното училище впоследствие излизат много национални състезателки – Елица Атанасова, Дияна Методиева, Румяна Ангелова, Зоя Стефанова, Биляна Василева…

„Беше удоволствие да работя с тях. Печелехме както у нас, така и на международни състезания. Когато се оттеглих през 1994 г., оставих на Йордан Маров 18 момичета, всяко от които можеше да играе в „А“ група“, разказва още Йонко Стоянов, който с „виолетовите“ има пет титли при подрастващите и няколко втори места.

С девойките старша възраст на България работи от 1982 до 1993 г., когато печелят най-големия успех на родния хандбал – второ място на Световното първенство във В. Търново и Габрово.

В състава тогава са етърките Гергана Михайлова, Биляна Василева, Янка Петева, Петя Лазарова и Валентина Великова.

„На клубно ниво у нас се работеше много добре, изграждаха се състезателки. Този отбор имаше потенциал и вървеше уверено с призови класирания в чужбина и победи над класни съпернички. Станахме първи на Балканското първенство в Румъния. На световното също се представихме на ниво – успехи срещу Дания, Германия, Швеция…“, спомня си още Йонко Стоянов.

След първенството специалистът отказва да поеме женския национален отбор. Причината – обещаната премия на отбора е дадена наполовина. В момента той не ходи на мачовете от женското първенство, защото за него нивото е ниско… На юбилея си Йонко Стоянов отдава дължимото на „главния виновник“ за успехите му в треньорската работа – неговата съпруга.

Сн. Ангел ГАНЦАРОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>