За учителя с любов. Ани Лалева – педагог „втора смяна” в СУ „Емилиян Станев”

ТЯ Е ЛЪЧЕЗАРНА, ВИНАГИ УСМИХНАТА, СВОБОДОЛЮБИВА, ИСТИНСКИ ТЪРСАЧ И ОТКРИВАТЕЛ, КОЕТО Я ПРАВИ ЛЮБИМ УЧИТЕЛ. Тя е Ани Лалева, онази къдрава и вечно хвърчаща млада дама, която няма как да сбъркате, ако влезете в Средно училище „Емилиян Станев“ във Велико Търново. Там е от няколко години и е учител в група за целодневно обучение. Така се наричат сега педагозите, които работят с малчуганите следобед. Преди време бяха възпитатели, после ги описваха като втория учител в класа. На Ани Лалева й е все едно как я наричат по документи, по-важно й е да спечели доверието на децата. „Това с доверието е сериозна работа. Когато децата виждат, че държа на дадени неща, на принципи и морал и не се скатавам, когато ми е удобно, когато разберат, че мога да съм им подкрепа, че не ги пренебрегвам, те се доверяват. Много бързо усещат на кого могат и на кого не искат да се доверят и не им е нужно да ме подлагат на проверка. Моя работа е всеки ден и всеки час да защитавам това доверие в мен, защото те бързо се разочароват“, казва Ани Лалева.

Ани Лалева е учител на II „г” клас в най-голямата гимназия в областта. Това са малчуганите от хореографската паралелка, което не е случайно, защото самата тя е страстен танцьор. Работи с Нели Селимска, която е класният ръководител на тези второкласници. Ани не крие, че работата „втора смяна“ все още много й харесва, затова и не търси начин да стане класен ръководител. „Така имам по-голяма свобода. Е, пак се съобразяваме със звънци, имаме часове, но някак се чувствам по-свободна да променям програмата, по-гъвкава съм, защото се съобразявам с темпото на децата“, обяснява Ани Лалева. Нейната работа следобед е да затвърди знанията, които децата са натрупали до обяд. Правят упражненията заедно, пишат домашни, има с тях часове по интереси и тези часове са всеки ден на различна тема. Понякога пеят, понякога майсторят нещо по домашен бит и техника… и най-често танцуват. „Чуят ли музика, става страшно! Клетките им заиграват. Всичко превръщат в танц. Обаче сме на втория етаж и не можем да се вихрим в класната стая. Вътре танцуваме по-бавни и тихи хора, доколкото това е възможно. Навън наваксваме“, усмихва се Ани Лалева. Тя не е хореограф на паралелката, децата си имат такъв, но и на нея често й се налага да показва стъпките на хора, които децата са видели в интернет или по телевизията.

Ani Laleva (1)Какво правят още следобед Ани и нейните второкласници? Първо отиват на обяд, след това играят два часа, за да се отърсят от умората на сутрешните занимания. После пишат домашни, пак отдъхват и т. н. Свободата, за която Ани Лалева говори, се изразява в дребни наглед неща. Например позволява им да се разместят по чиновете и да седнат с друго дете „За тях това е разнообразие. Разбирам ги, защото аз не бих издържала от 8 сутринта до 5,30 седнала, да пазя тишина, да слушам и да пиша само. Затова, когато е възможно, разиграваме задачите по математика и се получава нещо като театър – забавен и усмихнат, така те лесно научават материала“, обяснява Ани, която вече добре познава и Валдорфската педагогика. От нея е взела един поздрав, който развеселява децата и те нямат нищо против всеки ден така да си посрещат учителките. Поздравът е следният: „Здравейте, г-жо Селимска или г-жо Лалева! Заедно успяваме“. Казват го в един глас и енергията и усещането за общност са неописуеми. Децата имат още един поздрав, който не е задължителен. Прави се по двойки и е кратка песен и малко движение.

МАЛКИ БЕЛЕЖНИЦИ И ГОЛЕМИ ПИСМА, РИСУНКИ НА ЛИСТЧЕТА И РИСУНКИ НА БЯЛАТА ДЪСКА В КЛАСНАТА СТАЯ, САМОРЪЧНО НАПРАВЕНИ БУКЕТИ ОТ ЛИСТА И КЛОНИ – това са подаръците, които почти всеки ден Ани получава от децата си. Така те изразяват обичта си. Освен, разбира се, страстната прегръдка, когато посрещат учителката си и милото: „Обичам те, госпожо!“. И как няма да я обичат, след като тя ги учи на толкова много неща. Включително и на това как да си прочетат урока, условието на задачата, как да я решат. Ани е категорична, че те са още малки да се справят сами с текстовите задачи например, затова тя е плътно до тях. Не ги хвърля в дълбокото, за да ги гледа как се провалят, напротив, води ги умело до решението на задачата така, че те да си повярват и да знаят, че и сами могат да се справят.

„Две години сме вече заедно и станахме приятели. Познавам по лицата им, когато нещо не е наред. Питам, предлагам помощта си, слава богу, те са толкова честни, че веднага си казват какво им тежи. После заедно търсим решение как да оправим настроението“, усмихва се Ани и допълва, че за щастие, нейният II „г” клас има отлично чувство за хумор.

„Да ти кажа, в началото на годината бяха само пораснали на височина. Обаче месец по-късно, когато си спомниха правилата, станаха сякаш изведнъж по-големи. Шегуват се един с друг, но и се уважават, приемат мненията си, не се сърдят. Знаят какво е обида, защото всеки ден говорим за това. Постоянно им повтарям, че и физическият удар боли, но думата е още по-страшна“, казва Ани.

ТЯ Е ЗАВЪРШИЛА НАЧАЛНА ПЕДАГОГИКА С АНГЛИЙСКИ ЕЗИК. ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ, Е ПЪРВОТО Й ЖЕЛАНИЕ. Просто е наследствено обременена, защото и майка й е учителка. Само дето майка й работила с големи ученици, докато Ани предпочита компанията на малчуганите. „Пробвах да работя с големи. За една година бях в Центъра за кариерно развитие, но се върнах тук. Тук ми е мястото“, категорична е Ани, която на 1 март се появява в класната стая дегизирана като Баба Марта. Децата първо ахват от изумление, след това започват да я пипат и разглеждат. „Чувам ги да шушукат. Хем ме разпознават, хем толкова им се иска да съм наистина Баба Марта, че не вярват, че съм госпожата им. За да ги объркам съвсем, казвам, че нямам представа къде е тяхната госпожа, аз съм Баба Марта и съм дошла да им вържа мартеници“, разказва Ани.

КОГАТО НЕ Е УЧИТЕЛ, АНИ ТАНЦУВА, НЕ ЧЕ НЕ ТАНЦУВА И В УЧИЛИЩЕ. Играе народни танци от малка. От три години води група за възрастни любители танцьори и съчетава танците с хранителни добавки и режим на хранене. Това е правило за всички участници в групата и някои от тях ходят при Ани именно затова. Признава, че народните танци я правят щастлива. Описва ги като магия, чрез която можеш да изразиш и най-дълбоко скритото в себе си. Тя е на 30 г., танцува от 25. Започнала е още в детската градина при Валери Вълев, след това танцувала в „Търновче“ при Бонка Бонева, в „Искра“ при Кузупов и затворила кръга отново при Валери.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

2 коментара за “За учителя с любов. Ани Лалева – педагог „втора смяна” в СУ „Емилиян Станев”

  • 23.05.2017 в 13:16
    Permalink

    Много готин човек! Успех Лалева 🙂

    Отговор
  • 23.05.2017 в 21:16
    Permalink

    Поздравления за иновативната млада учителка! Все така да я обичат децата!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *