Държавната лотария е като лампата на Аладин - печелиш, само като потъркаш билетчето

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Публикувана в брой: 68 / 2011-04-07
Видяна: 3744 пъти



Милена, Калина и дядо Добри

Тази хазартна игра има 120-годишна история в България

ДЪРЖАВНАТА ЛОТАРИЯ НА БЪЛГАРИЯ Е ЕДИН ОТ ПРОСТИЧКИТЕ НАЧИНИ ЧОВЕК ДА СТАНЕ МИЛИОНЕР. При това на момента и само срещу левче или два, защото толкова струват билетчетата. Достатъчно е да не подминавате красивите момичета и възрастните хора, които предлагат билетите. На някои от тях печалбата се вижда на секундата, в която потъркате с остър предмет на указаното място. Съща както е при лампата на Аладин.
Пет моментни лотарийни билета предлага държавната лотария в момента, освен билети от познатата традиционна игра. Те са кръстени „Черен Петър”, „Големият удар”, Златна треска”, „Зодиак” и „Милионер”. Само последното билетче струва два лева, но затова пък голямата печалба там е 1 млн. български лева. Лотарията раздава коли, видеокамери, мобилни апарати, екскурзии зад граница и дори едногодишни ренти. Последната печалба във Велико Търново е именно такава рента. Късметлийката се оказала жена, която е печелила пари и преди две години. Сега късметът й донесъл рента, която й осигурява 12 месеца по 500 лв., без да полага никакви усилия за това.
„Младите хора са много любопитни и с удоволствие си купуват билетчета от мен. Някои от тях печелят от най-дребните суми – едно левче, и вместо да си вземат печалбата, продължават да купуват билет, докато оттам не им се усмихне надписът: „Опитайте пак”, разказва Милена Иванова. Тя е дванадесетокласничка в СОУ „Вела Благоева” и заедно със съученичката си Калина Ангелова са сред най-младите дистрибутори на билети на Държавната парично-предметна лотария. Двете момичета навършили 18 г. и решили, че по този начин могат сами да печелят пари. „Доволни сме. Получаваме 12% от печалбата от продадените билети, пък и това е прекрасен начин да си запълваме времето”, усмихва се и Калина. „Баща ми ми е голям фен. Той не пропуска никога да си купи билет, щом донеса вкъщи новите партиди”, обяснява Милена.
За разлика от тях, Добри Добрев е решил, че повече му харесва да работи в „офис”. Неговата канцелария се намира точно до стоматологията и в подножието на Паметника на Васил Левски. Там той си е харесал един квадратен метър, в който понякога събира дузина почитатели. Дядо Добри работи като пласьор на лотарийни билети вече 20 г. и в момента е доайенът на дистрибуторите. „Навремето съпругата ми ме въвлече в този бизнес и аз изобщо не съжалявам. Зарадвал съм толкова много хора, че самият аз съм вече богат. Имам си постоянни клиенти, които купуват само от мен и само при мен проверяват дали печелят. Понякога печелят – раздавал съм пари от порядъка на 10 000 лв., даже автомобил съм давал”, с гордост обяснява дългия си професионален път в лотарията дядо Добри. Той се захванал с пласирането на билети веднага след като се пенсионирал като военен. Всеки ден е навън, независимо от това колко е студено или горещо. Дисциплината му го е калила и той вече не помни от колко години не е боледувал.
„Едно време хората купуваха много билетчета. Имал съм клиенти, които всеки път си взимат по 10-20, директори на предприятия, които купуваха билети за служителите си по Нова година. Хората вярваха в чудеса. Сега не вярват. Не е вярно, че нямат пари за билетче, просто вяра нямат”, тъжно казва дядо Добри. И държи на всяка цена да каже, че лотарията не е измама, а честна игра, в която влагаш малко, а печелиш много емоции. Той е почитател на традиционната лотария, която българите играят от незапомнени времена. На билетчето сега е изписана сериозната цифра 75, която указва, че в този си вид билетът съществува вече 75 години.
„НЯКЪДЕ СЛЕД 2005 Г. ЗАПОЧНА СПАДЪТ В ДЪРЖАВНАТА ЛОТАРИЯ И ПРОДАЖБИТЕ СЕРИОЗНО НАМАЛЯХА. Затова сега съм започнал да разработвам нови стратегии, за да съживим отново играта”, казва регионалният директор на регион Североизточен Деян Хаджийски. Той ръководи делата на лотарията в шест области – Велико Търново, Русе, Търговище, Шумен, Разград и Силистра. Започнал е навсякъде да подновява и подмладява състава на пласьорите. „Избирам хората, когато им повярвам. Билетите се дават на концесия, затова са ми нужни честни хора. Ако някой има колебание, бих искал да кажа, че е напълно реално да си спечели една минимална работна заплата от продажбата на билети. При това тази работа може да бъде допълнителен доход”, обяснява г-н Хаджийски. Той е започнал и да подписва договори с различни предприятия и търговски обекти, в които може да разположи стелажите си за билетчета, и така да амбицира любопитните хора да си купят билетче. За първи път, откакто съществува лотарията, билетчета могат да се купят и по РЕП-те.
Печалби от порядъка на 10 000 и 50 000 лв. са идвали във Велико Търново. В новогодишните игри търновци са печелили телевизори, видеокамери, компютри, мобилни апарати. „А много често, даже е традиция, хората да не си търсят печалбите. Те имат за това 45 дни, но дори и след това не идват. Чудя се как става така, вероятно си губят билетите или пък ги получават на производствени купони, и просто ги забравят след това”, включва се в разговора координаторът Таня Колева, която има неколкогодишен стаж в лотарията и десетки случаи на непотърсени печалби.
ДЪРЖАВНАТА ЛОТАРИЯ ИМА БЪДЕЩЕ, ЗАЩОТО Е ДЪРЖАВЕН ПРИОРИТЕТ. „Традиционната се разиграва веднъж в месеца, но много често лотарията пуска тиражи с някаква кауза. Понякога парите отиват за деца на загинали полицаи, за социални домове, сега предстои един тираж специално за Министерството на отбраната. Останалите игри, които са традиция и са веднъж в месеца, дават печалбата в държавната хазна. Парите отиват за развитие на културата в България”, уточнява г-н Хаджийски.
ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ ЛОТАРИЯ Е БИЛА УЧРЕДЕНА ПРЕЗ 1898 ГОДИНА. Това е станало с Указ N 236, подписан от княз Фердинанд и обнародван в „Държавен вестник” от 21 януари 1898 г. До Балканската война лотарията е към Столична община, а след това отива към държавата.
През 1922 г. е възникнала идеята за учредяване на Държавна лотария на България, която след продължителна подготовка се реализира на 3 декември 1935 г., когато Министерският съвет приема наредба „Закон за Българската държавна лотария“. С царски указ от 2 януари 1936 г. за първи директор на лотарията е бил назначен д-р Петко Д. Петков, бивш пом.-кмет на Столичната община, като фактически от тази дата започва да функционира и Българската държавна лотария. Първият тираж на държавната лотария е теглен на 5 април 1936 г. в салона на Военния клуб в София.
През годините на Втората световна война държавната лотария преустановява своята дейност и е възобновена едва през 1958 г., когато с указ на Президиума на Народното събрание се учредява Държавна парично-предметна лотария. Указът обаче се оказал непригоден в навечерието на промените през 1989 г. и през 1993 г. е изменен и допълнен със закон, който дава възможност на държавната лотария да провежда и други видове лотарийни игри, а не само т.нар. традиционна лотария с билетчета и ежемесечни тиражи на нейните дялове.
През 1994 г. са въведени т.нар. моментни лотарийни игри с триещи се билетчета. Първата игра е била с емблематичното мото „Само секунди и вече богат“. От началото на пускането на пазара на първата игра до момента са произведени 43 моментни лотарийни игри с общ тираж повече от 175 млн. билета.
От 1997 г. Българската държавна лотария е редовен член на Европейската асоциация на държавните лотарии и тотализатори и участва активно в нейната дейност.
„Билетчетата се печатат в Швейцария и, да не амбицирам никого сега, но не могат да бъдат фалшифицирани. Правени са опити, винаги има мераклии да пробват, но опитите все са неуспешни”, усмихва се Деян Хаджийски.