Светлозара Станева може да намери приложение на гайтаните във всичко

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Публикувана в брой: 174 / 2011-09-13
Видяна: 1133 пъти



Майсторката получи признание и на Панаира на занаятите в Габрово

ВЕЛИКОТЪРНОВКАТА СВЕТЛОЗАРА СТАНЕВА СПЕЧЕЛИ ПЪРВА НАГРАДА ЗА ГАЙТАНДЖИЙСТВО в състезание, което беше част от Деветия международен панаир на народните занаяти в „Етъра”. Тя участва в тази надпревара за първи път, защото за първи път организаторите поставят в центъра на панаира този занаят.
„Трябваше да направя два предмета, единият беше задължителен, а вторият – по мой избор. Състезавах се с още шестима гайтанджии”, обяснява г-жа Станева. Задължителният предмет, който трябвало да направят като точно копие на мострата, била една салфетка с гайтани. А когато стигнала до следващия тур, Светлозара избрала да направи елек от червена каша и черни гайтани. „Всъщност определението, което ни дават „гайтанджии”, не е много точно. Ние всички се занимаваме с това да намираме приложение на вече готовите гайтани. Гайтанджиите са само мъже, които изработват гайтаните на специална машина, която се нарича чарк”, уточнява Светлозара Станева. И обяснява, че въпросният чарк е продукт на първия индустриален шпионаж в България. Навремето група габровци виждат машината някъде на Запад и за да я пренесат в България, решават всеки един от тях да изработи от дърво по един чарк. Когато се прибират у дома, дават чарковете на железар и той ги изработва от желязо и го сглобява в машина. Така уредът си остава с името „чарк” в България.
Светлозара Станева предпочита да работи с черен гайтан, защото е по-близко до традицията, а и се съчетава с всичко. Тя пришива гайтани на поли, блузи, елеци, а напоследък все по-модерни стават и палтата с гарнитури от гайтан. „От 1975 г. се занимавам с това. Започнах много млада и в кръжока по битова тъкан в читалище „Искра”. Ръководител тогава ни беше Симеонка Стойчева”, с усмивка се връща назад Светлозара. Там тя се научила да тъче и участвала в ежегодните прегледи на самодейността. Произведенията, които жените изработвали в клуба, са пътували къде ли не по света, стигали са дори до Япония, показвали са ги в Париж и Брюксел.
Само четири години по-късно самата Светлозара Станева оглавила кръжока и останала в него до 1990 г. Промените в България променили и съдбата на клуба. Читалищното ръководство преценило, че повече няма нужда от такъв род занимания и не може да продължава да дава подслон на тъкачките. Клубът се разпаднал, но Светлозара продължила да се занимава с любимия си занаят. Започнала да работи вкъщи и да дава красивите си произведения на чаршията. „Имаше огромен интерес към облеклата, които правех с гайтани. Японците бяха луди. После обаче търговията и там позатихна, но сега отново има светлина в тунела”, казва майсторката, докато показва детските дрешки, на които се е посветила. Тя прави мъжки елечета и роклички с българска бродерия.
Тя сама ги крои, шие ги и след това слага бродерията. „Бродерията няма как да я направя директно върху плата. Първо се монтира една мрежа, върху която правя бродерията. След това тази мрежа се сваля и оставя ефектната шевица”, усмихва се Светлозара.
Близо 35 г. Светлозара Станева е работила в Регионалния исторически музей, където била в отдел „История на България XV-XIX в.”. Там се занимавала с църковните борби, с демографските промени в периода XV-XVIII в., с ленните владения в Търновския край, с революционните борби... Пенсионирала се и днес работи само за удоволствие. Понякога посвещава деня си на това занимание и й трябва една седмица, за да изработи една рокля от край докрай. От 1985 г. е член на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти, откъдето дошла и поканата за участието й в габровския панаир.