ЛЮБОПИТНО. Свещеник събира легенди и предания за църквата във Войнежа

Публикувана в брой: 110 / 2012-06-12
Видяна: 1943 пъти



Споделена тайна за заровено имане и клетва половината от него да бъде използвано за градежа на църква положили основите на храма във Войнежа.

ЛЕГЕНДИ ЗА ЗАРОВЕНИ ИМАНЕТА, НЕТЛЕННИ МЪРТЪВЦИ И ПРОКЛЯТИЯ ВИТАЯТ ОКОЛО ЦЪРКВАТА „Св. Пророк Илия” във Войнежа, която наскоро чества своята 175-годишнина. Историите около нея будят любопитството на много изследвачи, а сведения за всички случки и исторически личности се намират както в църковните кондики, така и в кметството на Войнежа. Най-големият изследовател обаче е свещеникът поп Пеньо.
СПОДЕЛЕНА ТАЙНА ЗА ЗАРОВЕНО ИМАНЕ И КЛЕТВА ПОЛОВИНАТА ОТ НЕГО ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНО ЗА ГРАДЕЖА НА ЦЪРКВА положили основите на храма във Войнежа. Историята е пряко свързана с първия ктитор на църквата - дядо Мильо. Той се заселва в балканското село в края на XVIII век и често ходел по търговски дела в Цариград. При едно от пътуванията си попаднал на болен затворник, който му доверил тайна за заровено съкровище, но го заклел с половината пари да направи мост над река Елешница, а с другата половина от парите да вдигне църква. Златото се оказало на уреченото място и през 1830 година дядо Мильо изпълнил молбата на умиращия затворник, след като с триста зора успява да издейства от Цариград султански ферман за построяването на църква във Войнежа. Местни жители също помогнали за вдигането й.

Преди няколко години поп Пеньо открива в храма гроба на хаджи Мильо Стоянов. Свещеникът си спомнил истории от детството си, според които благодетелят е погребан в южната част, вдясно от входа на църквата „Св. пророк Илия”. За това разказвали баща му и дядо му. От тях той чул и легендата, че когато седем години след смъртта му отворили гроба на хаджи Мильо, тялото му било нетленно. В момента то се съхранява в специален мраморен саркофаг, осигурен от спомоществователи.
Друго предание пък гласяло, че хаджията скрил имане в една от стените на църквата и на близки споделил, че даже и да я съборят турците, пак щял да я вдигне. Тези данни звучали толкова достоверно, че даже бивш свещеник... пробил зида, за да търси златото.
В двора на църквата до надгробната плоча на хаджи Мильо е гробът на избитото семейство, с което е свързана друга местна легенда. На Стефановден през 1873 г. семействата Стойко и Станка, Иван и Никула били затрити от турците. Балканджиите заминали да аргатуват в района на Галиполи, където Стойко подслушва разговор между турци за съкровище, което изравя. Мюсюлманите го заподозират и го следят, но човекът не изтрайва и демонстрира благополучие. Една нощ бандити нахлуват у тях и избиват цялото семейство, като оставят живо единствено двегодишно детенце, което е дадено за отглеждане в манастир. Като израства, то прави паметник на избитите си родители и роднини. Той също е положен в двора на църквата, наред с убитите при Зли брод руски офицери и солдати.
„Всичките тези истории започнах да събирам в семинарията, защото ми бяха възложили домашно. Тогава се срещнах с бившия си учител, който бе записал всичко в овехтяла тетрадка. Аз я съхранявах и почти научих наизуст. По-късно тя бе предадена на друг учител, който загинал на фронта, и тетрадката се изгуби”, обяснява поп Пеньо.

С. МАРИНОВ