Доц. д-р ЕМИЛИЯНА КОНОВА – клиничен имунолог: „Хламидиазата е една от най-честите причини за стерилитет при жените”

Публикувана в брой: 39 / 2013-02-26
Видяна: 2047 пъти



Доц. д-р Емилияна Конова е доцент по имунология в катедра „Клинична лаборатория, алергология и имунология” при факултет „Здравни грижи” в Медицински университет - Плевен. Член на Съюза на учените в България, Научното дружество по имунология на репродукцията, Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве. Управител на Медицински център „Клиничен институт за репродуктивна медицина“ в Плевен.

- Доц. Конова, престрашиха ли се българите с репродуктивни проблеми да говорят открито за това и да търсят специализирана помощ?
- През последните години българите постепенно преодоляха притеснението си и вече говорят по-открито за тези проблеми. В обществото също така все повече се говори по тези въпроси, дава се гласност, а много общини започнаха да подкрепят финансово двойките с репродуктивни проблеми. При нас идват семейства от цялата страна и ми прави впечатление, че мъжете идват спокойни, разговарят с колегите, подлагат се на всички назначени изследвания и ни оказват пълно съдействие. Все още обаче има семейства от по-малките градове, при които притеснението все още не е преодоляно, и при нас идват само жените, които споделят, че мъжете отказват да дойдат с тях, срамуват се или не вярват, че проблемът е у тях.
- Какъв път трябва да извървят двойките с репродуктивни проблеми, за да сбъднат мечтата си да имат дете?
- Първо, семействата трябва да знаят, че ако в продължение на една година жената не може да забременее, то тогава трябва да потърсят помощ. Този период е за жените до 35 години, а над тази възраст препоръчвам консултация със специалист, ако няма бременност в рамките на шест месеца. Съветът ми е двойките да потърсят специализирана помощ в някой ин витро център, защото, ако посетят единствено кабинета на гинеколога или на уролога, има опасност да се загуби време, в което има едностранен подход към проблема и той не се лекува адекватно. Помощ трябва да потърсят и жените, които не могат да износят плода и правят спонтанни аборти. В страната вече има над 30 специализирани центъра, така че пациентите имат голям избор. Нашата клиника има традиция да организира изнесени приемни в различни градове на страната, каквато организирахме и във Велико Търново, защото така е по-удобно за хората, тъй като не всички имат възможност да пътуват. Така, отивайки на място с част от екипа ни, хората, които имат проблеми, могат да се срещнат с нас и да получат някакви първи напътствия, за да знаят какво трябва да направят, тъй като стъпките при лечението на инфертилитета са много.
- Какви са причините за все по-големия брой на двойките с репродуктивни проблеми в страната. По неофициални данни те са над 200 хиляди.
- Причините са много, тъй като редица фактори влияят върху здравето на човек – начинът на живот, околната среда, химичните вещества, с които се сблъскваме непрекъснато, зачестяващите автоимунни заболявания. Напоследък все повече млади момичета имат нередовна менструация и като добавим инфекциите като хламидиазата, която с години може да не бъде открита, всичко това води до проблеми. За това нашият център инициира един мултицентърен проект в България, който сами финансираме, като целта е да изследваме 100 българки от 18 до 25 години и да установим във възрастта, в която вече водят полов живот и не планират бременност, дали хламидиазата е факт, тъй като една такава инфекция след време води до запушване на тръбите и стерилитет. В много европейски държави има безплатен скрининг за жените до тази възраст за хламидии, защото по този начин се намалява разпространението на инфекцията и съответно до намаляване на стерилитета.
- До каква възраст е редно жената да планира бременност, тъй като този въпрос породи преди време доста спорове в обществото?
- След множество дебати нещата се промениха и като ограничение бе определена менопаузата на жената, която е нещо много относително, тъй като при някои жени настъпва по-рано, при други по-късно. Така че с последната промяна в наредбата донякъде бе премахнато възрастовото ограничение, за да бъде съобразено с индивидуалните особености на жената.
- А достатъчни ли са трите опита за ин витро, които финансира държавата чрез фонда?
- Да, смятам, че са достатъчни, и би трябвало до третия опит да има успех. Възможно е при първия опит да няма успех. Ние в такъв случай например сядаме целият екип от специалисти, за да обсъдим какво сме пропуснали, какво не е лекувано, какво трябва да се промени. Но мисля, че тези опити, финансирани от държавата, са напълно достатъчни.
- Има ли жени, при които не може да бъде прилагана процедурата ин витро?
- Да, например при тежки автоимунни заболявания не може да се прилага. Има състояния на организма, които могат да бъдат влошени от бременността. Отделно самото заболяване изчерпва яйчниковия резерв на жената и ако ние трябва да правим стимулации с големи дози хормони, това може да влоши и активира още повече болестта. Затова има случаи, в които отказваме, защото не искаме да рискуваме живота на жената, колкото и да е неприятно това за семейството.
- От тази година финансирането на ин витро процедурите бе поето от Здравната каса. Има ли опасност това да създаде затруднения за пациентите?
- Притеснението от тази промяна е и за центровете, и за пациентите. Това е поредното ново нещо, при положение че нещата вече бяха урегулирани и фондът за асистирана репродукция работеше добре. Сега има опасност да се получи забавяне, тъй като за първи път лекарствата влизат по Закона за обществените поръчки, които самите центрове трябва да организират. А за да бъде организиран един търг, са нужни около 3-4 месеца, като самата процедура е тежка и сложна. Затова си мисля, че може би някои центрове биха се отказали. Но това са неща от „кухнята” на ин витро клиниките. Да се надяваме, че това няма да се отрази на пациентите и те няма да усетят поредните сътресенията.
- А какво е мнението Ви за сурогатното майчинство?
- В някои страни сурогатното майчинство е разрешено и смятам, че както е уредено законово донорството на яйцеклетки, по същия начин може да бъде регламентиран и този въпрос. Той обаче трябва да бъде ясно определен, както например донорите на яйцеклетки подписват пред нотариус, че се отказват от яйцеклетките и ембрионите и нямат претенции към тях, което гарантира спокойствие за самите рецепиенти.

Весела БАЙЧЕВА