По трима от БСП и ГЕРБ и по един от „Атака” и ДПС влизат в парламента от Великотърновска област

Публикувана в брой: 91 / 2013-05-14
Видяна: 1784 пъти



Мариана Бояджиева, Петър Кънев, Милка Христова, Цветан Цветанов, Евгени Стоев, Мирослав Петков, Любомир Владимиров и Хасан Хаджихасан ще защитават интересите на региона

МАРИАНА БОЯДЖИЕВА, ПЕТЪР КЪНЕВ И МИЛКА ХРИСТОВА ОТ „КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ”, ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, ЕВГЕНИ СТОЕВ И МИРОСЛАВ ПЕТКОВ ОТ ГЕРБ, ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ ОТ „АТАКА” И ХАСАН ХАДЖИХАСАН ОТ ДПС са следващите народни представители от Великотърновска област, независимо колко ще е дълъг мандатът на 42-то Народно събрание.
Това стана ясно вчера по обед, когато от Районната избирателна комисия обявиха, че са обработили 100% от изборните протоколи. До последно интригата се състоеше в това дали БСП ще успее да излъчи четирима депутати, но в крайна сметка осмият мандат отиде при ДПС. Зам.-председателят на ГЕРБ пък Цветан Цветанов водеше и още една листа – тази в Благоевград, но няколко дни преди изборите официално обяви, че ще стане депутат от старата столица.
Иначе „Коалиция за България” спечели предсрочните парламентарни избори в областта с 32.40%, което прави 38 330 гласа за нейните кандидати. За ГЕРБ гласуваха 27.87% от избирателите в региона, или 32 966 души. „Атака” остава трайно трета политическа сила в областта с 8.44%, или гласували за тази партия 9989 избиратели. За ДПС вота си са дали 7392-ма души, което прави 6.25 на сто от действителните гласове. С пети резултат е „Движение България на гражданите”, за което гласуваха 4350 души, или 3.68%. Броят на недействителните бюлетини е 2771, а на валидните – 118 306.
Жителите на четвърти многомандатен избирателен район избираха между рекордния брой от 281 кандидати за народни представители, разпределени в 28 политически партии и седем коалиции.
52.63% от имащите право на глас избиратели във Великотърновска област гласуваха на предсрочните парламентарни избори, сочат още данните на Районната избирателна комисия. Това означава, че до урните в неделя са отишли 120 073 пълнолетни жители на Четвърти многомандатен избирателен район. Най-високата отчетена избирателна активност е в най-малката община – Сухиндол – 56.43%, а на второ място е община Полски Тръмбеш с 55.66%. На трето място по активност е най-голямата - Великотърновска община с 54.23%, а след нея е община Свищов с 53.79%. В община Лясковец са гласували 52.53%, в община Златарица – 52.19%, в община Елена – 51.69%, в Павликени – 51.82%, в община Горна Оряховица – 49.69%, а в община Стражица – 48.61%.
ЗА РАЗЛИКА ОТ МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ, ТОЗИ ПЪТ УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ВОТА – и гласоподаватели, и надзорници, и наблюдатели, отчитат далеч по-добра организация. Най-сериозният проблем всъщност е настъпил след края на изборния ден, когато резултатите от секциите вече са били ясни и се е наложило протоколите с тях да бъдат копирани от специално доставените от Министерски съвет копирни машини. Според членове на СИК-ове, поне в 20-ина секции в община Велико Търново, а и в Горна Оряховица тонерът е... свършил. В по-големите секции, където е имало и над 10-15 наблюдатели и застъпници, се е наложило да се прави съответно и по-голям брой копия. Само че тонерът в принтерите масово е бил тестови, така както машините са закупени, което стига за около 5-6 копия, без да бъде осигурено допълнително мастило, разказаха участници в изборите. Това донякъде е забавило процеса, но общо взето други технически нарушения не са отчетени. Въпреки че веднъж протоколите са се отнасяли в РИК, а втори път копирните машини и техниката в общинските администрации, членове на комисии бяха категорични, че организацията е била на по-добро ниво спрямо местния вот преди две години.
ЧИТАТЕЛИ НА „БОРБА” СИГНАЛИЗИРАХА И ЗА ОЩЕ ЕДИН ПРОБЛЕМ.
Велико Търново е студентски град и е пълно с млади учещи и работещи хора, които са от всички краища на страната. По-голямата част от тях бяха в старата столица в деня на изборите, но се оказа, че не могат да гласуват, въпреки желанието си да го сторят. Една от причините е, че тези хора просто нямат адресна регистрация в болярския град, тъй като масово все още квартирите се дават „на тъмно” – без договор за наем и без всъщност хазяите да отчитат каквито и да е данъци.
„Така свестните граждани, които искат да гласуват, са възпрепятствани по субективни причини – нямат договори за наем, а и е трудно да се излъже например, че хазяин и наемател са роднини, тъй като при регистрация за настоящ адрес в общината искат и роднина, който да представи нотариалния акт на съответния имот”, сигнализира в редакцията Борис Георгиев.

Елена ЧАМУРКОВА