Калин Костов, доскорошен асистент в СА „Д. А. Ценов” и член на сдружението „За европейско развитие във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатства”: „Не сме сдружение „Анти Величко” или „Анти Който и да е”. Ние сме сдружение за европейско качество”

Публикувана в брой: 24 / 2010-02-04
Видяна: 3288 пъти

Публичност на обвиненията срещу ректора на свищовската академия даде правистът Калин Костов, който доскоро беше асистент в учебното заведение и водеше часовете по „Основи на правото”. Костов е единственият служител на академията, който е уволнен дисциплинарно два пъти, като вторият е три дни, след като съдът го възстановява на заеманата длъжност след първото уволнение. Мотивите за уволненията му са доста странни и противоречиви.

- Господин Костов, огромният процент от преподавателите в СА „Д. А. Ценов” са собствено производство, тук те са завършили и са продължили с кариерата си. Те не знаят друга академична атмосфера освен тази тук. Вие като правист сте завършили другаде, как оценявате като външен човек ситуацията в академията в сравнение с други заведения в страната.

- Ами, честно да кажа, първите ми впечатления мога да охарактеризирам като „шок и ужас”. Завърших право във Велико Търново и дойдох тук като напълно непознат и външен човек, без гръб и без приятели сред преподавателите. Там откъдето дойдох манталитетът беше абсолютно различен, преподаваха ни специалисти от Софийския университет. Още с влизането си тук се сблъсках с неща, които нямат нищо общо с разбиранията ми за академичност, за преподаване, за научност, за забавления, ако щеш. Докторантите примерно, вярно е, че има приемственост в професиите, но тук това идва в повече, има фамилии, които от поколения си работят и преподават тук. В момента, като пример, дъщерята на преподавателя Валери Ненков е докторант при Боян Илиев в катедра „Застраховане”. Синът на Боян Илиев е докторант на Валери Ненков в специалност „Финанси”. Който си направи труда да съпостави еднаквите фамилии, ще разбере за какво става дума. Сред студентите е разпространен изразът, че



абревиатурата СА значи не Стопанска, а Семейна академия



Виж им забавите и вечерите на специалностите, банкетите, в които по принцип няма нищо лошо, но този тип чалга забави тип „селска сватба” за мен са непонятни и неведнъж съм коментирал това. Формата на тези празненства не се връзва нито с общата идея за образование и наука, нито пък, не дай, Боже, с някакви академични традиции. Като чужд възпитаник даже и в хората, с които работим и сме приятели и съмишленици, виждам, че са създадени по калъп, който ги е формирал в продължение на години. Дори за тях е трудно още да излязат от него и да устояват някакво по-независимо поведение. Тук от години е работено по принципа на тоягата и моркова. Затова постоянно повтарям,



че проблемът не е ректорът. Проблемът е в системата, която го е създала и издигнала до този пост



Този начин на работа отблъсна големи авторитети от тук. Като пример ще кажа професорът от моята катедра Дочо Хрусанов. Един от най-големите авторитети, бивш декан на юридическия факултет на Софийския университет, в настоящия мандат зам.-декан. Идваше тук не заради парите, а по наша молба, за да ни помага от колегиалност. Като видя накъде отиват нещата, веднага се оттегли. Всичко това е резултат от възприетата грешна концепция за наука и образование, формирала се на място. Това е нещо, което дори и без нашата намеса рано или късно ще си отиде по най-елементарни причини от пазарен характер, виждаме как по-интелигентните и амбициозни младежи се ориентират към учебни заведения в чужбина, виждайки как стандартите на обучение тук от година на година се снижават.

- Тук трябва да ви опонирам с факта, че интересът към свищовската диплома расте, студентите и формите, по които се обучават, се увеличават.

- Вярно е, че от година на година се вдига приемът. Студенти се прибират на килограм. Това е видно от официалните статистики, където е отразено колко студенти се борят за едно място. В това време системата остава на едно и също ниво като финансиране. Тоест увеличаването на броя на студентите не е за сметка на повишаване нито на финансовия статус на академията, нито на нивото на обучение. Това е точно обратно на курса, който в дългосрочен план би донесъл позитиви на академията. Нужна е нова концепция. Вместо на бройката трябва да се заложи на качеството на обучение. Повтарям това вече шест години. Обучението тук няма нищо общо с практиката. Хора, които започват работа в големи фирми, в банки се оказват напълно неподготвени.

- Едно от обясненията на ректора Величко Адамов по отношение на обвиненията към него за участието му в управлението на определени офшорни фирми е, че по този начин той и колегите му прилагат в практиката теоретическите си умения и проверяват на какво ниво са, следователно, според това, което твърдите за проблема на дипломиралите се тук да влязат в практиката, такива участия на преподаватели трябва да се насърчават. Разбира се, доколкото това е законно.

- Оставям коментарите им за тяхна сметка, не искам да обсъждам участието им в тези фирми. Като се видят финансовите им отчети, тогава ще може да се обсъждат. Въпросът за законността не е в самото им участие в управлението на тези фирми, което е легално, а в сериозни пропуски в счетоводството, недоказаност на произхода на средствата, с които се работи, липсата на каквато и да е информация относно това кой е реалният собственик на тези средства. Определено е доста притеснително, когато хора с финансов опит твърдят, че не знаят чии са средствата, които управляват. Като са чак такива специалисти, има ред други институции, в които да докажат способностите си на практика. В един момент се получиха твърде много тревожни съвпадения в адреси, счетоводства, които навеждат на мисълта, че става въпрос за нещо организирано. Какво точно, ще се разбере след проверка на компетентните органи. Изплуват доста странни връзки. Има и друго, в бизнеса ректорът Адамов е съдружник с хора, които в академията са негови подчинени, и гласуват за него. За това няма друг израз освен – конфликт на интереси.



В цялата академия, било то по роднинство или по бизнес връзки, всички са навързани в схема



която тотално изкривява независимостта на структурите и личностите.

- В противовес на атаките, които ръководството на академията прие срещу вас, вие регистрирахте сдружение на реформистите. Как се случи това и вследствие на уволненията сред вас ли се събрахте?

- Сдружението се казва: „За европейско развитие във висшето образование и борба с неакадемични практики и плагиатства”. В сдружението сме с доц. Мариана Асенова, доц. Емил Михайлов, гл. ас. Бисер Кръстев и гл. ас. Георги Георгиев. Дълго време се събирахме неформално, още от миналата пролет. Тогава аз бях изгонен и обжалвах, сериозни проблеми имаше и гл. ас. Кръстев. Оказа се, че много хора имаме едни и същи проблеми. Срещу всички се реагираше по един и същи начин, по което си направихме изводите, че



не става въпрос за лични проблеми между който и да е от нас и Величко Адамов, а за принципни несъответствия за това как трябва да се управлява академията



Изчаквахме да видим как ще се развият събитията. Тогава дойдоха изборите за национален и евро- парламенти и Бисер Кръстев, който е активист на партия ГЕРБ, беше нападнат доста некоректно. Емил Михайлов, който е координатор на ГЕРБ, афишира, че го подкрепя и неговите проблеми също не закъсняха.

- Само да уточним, ти членуваш ли в ГЕРБ?

- Не. Ако изобщо се занимавам с някаква политическа дейност, то е, че помагам за някои неща на „Атака”, и то заради личната ми симпатия към техния лидер в града. Та, на въпроса, в началото на септември 2009 г. решихме да регистрираме сдружението си по закона за юридическите лица с нестопанска цел. Идеята ни не е да се махне някой. Идеята е да се оправят нещата в академията. Не сме сдружение „Анти Величко” или „Анти Който и да е”. Ние сме сдружение за европейско качество.

- Думата „плагиатство” звучи като персонална атака към ректора, знаем, че напоследък той понася доста атаки по тази линия.

- Дори да има такъв момент, той не е толкова персонален. Скоро депутатът от „Атака” Борислав Стоянов изнесе информация, че има решение на ВАК по същата точка и за Божидар Божинов, преподавател от същата катедра. Това навежда на мисълта, че



в тази катедра има хора, които не са там по призвание, а за да реализират доходи



Това е жалко, защото там през годините са минавали учени от световен мащаб. Не съм специалист и не мога да коментирам финансистите, но се споменават директно копирани глави от трудове на френския икономист Жорж Депаленс, също от такива на американеца Мъсгрейф, но пак казвам, това трябва да го коментират други.

- Едно от обвиненията към академичното ръководство е относно един депозит, който е сключен при неизгодни условия и ощетява учебното заведение. Говори се също, че информацията за условията по кредита в разрез с банковата тайна са изнесени от съпругата на доцент Емил Михайлов, която е управител на клона на банката, в която е депозирана сумата.

- Колкото до втората част от въпроса, това е абсолютно невярно. В Свищов тази банка има офис, а не клон. Депозитът е направен на по-високо ниво, или в плевенския им клон, или директно в София, така че няма как информацията да слезе надолу. Иначе има някои доста смущаващи параметри в договора за този депозит. Той е сключен при условия доста по-лоши от тези, които банката предлага на физическите лица към момента, а за корпоративни клиенти, какъвто е академията, се предлагат доста по-добри лихви. Да не говорим, че при такива суми се практикува лична договорка на условията, което може да включи доста бонуси. Все пак нека за това се изкажат икономистите.

- Да поговорим за причините, с които ви уволниха от академията. Те са доста жълти и предполагам, че не ви е приятно да говорим за това. Мотив да подпишат заповедта са писмени оплаквания на три студентки за арогантно държание и влизане в час след употреба на алкохол. Това са първокурсничките Надежда Игнатова, Гергана Велева и Калина Колева. Същите две седмици след доносите се подписват в подписка във ваша подкрепа.

- Това са неща от преди две-три години. Минаха през три съдебни инстанции. Съответно в Свищов, Велико Търново и ВКС - София. Съдът заключи, че това е инсценировка. Готов съм да предоставя копия от делото на всеки. Едно от тези момичета така и не се яви да свидетелства. В разпитите по делото трите госпожици твърдят, че са били извикани в ректорския кабинет, където са били инструктирани да пишат, за да ме отстранят, след което ще им се отблагодарят. Жалбите им са като копие една на друга, което не убягна на съда. В същото време студентите направиха в моя защита подписка, в която има над 800-900 подписа. Те удостоверяват, че в часовете, които водя, няма такива неща. Куриозно е, че в подписката фигурират и трите момичета, които се жалват от мен. Самите студенти го организират без мое знание. Това е истинската оценка за моята работа с тях.

- Има още една жалба, от настоящия приятел на твоя бивша приятелка, който твърди, че не може да вземе изпита си при теб.

- Това е също невярно,



не съм писал двойка на това момче, вярно е, че някога имах връзка с приятелката му, но това беше много отдавна



повече от година, преди Величко Адамов да стане ректор, не знам как се е добрал до тях за да ги накара да се жалват, доколкото разбрах момчето му е земляк и баща му се познава с ректора. Аз не съм писал никаква оценка на младежа, той учи аграрна икономика в колежа. Там изпитват други колеги, ако не се лъжа по това време там изпитваше Петър Личев. Това също фигурираше в материалите по делото, аз като асистент не поставям оценки, дори не съм присъствал на изпитите му.

- Добре де, защо е тази атака срещу вас, къде виждате причините?

- Ами не знам. Аз винаги съм казвал на всеослушание мнението си, имам по-отворено поведение. Всъщност така и не разбрах. Моят контакт с Величко Адамов е всичко на всичко една минута, през която той ултимативно ми заяви, че пътищата ни се разделят. Питах го каква е причината, той каза, че няма да коментираме и ме изпрати с „довиждане”. Не бих квалифицирал държанието му като възпитано. Може би е, защото студентите ме уважаваха доста, държах се приятелски с тях и винаги съм коментирал, че академията върви зле и трябва да се променят много неща, а там и стените имат уши. Все пак не мога да твърдя категорично с какво провокирах гнева на ректора. Факт е, че проблемът на академията не се казва Величко Адамов, а е системата, която го направи възможен. Тази схема „аз на тебе – ти на мене” трябва да се разбие. Един от факторите, които влияят, е, че



ако се сравни средната заплата за академията с тази за града, ще излязат големи диспропорции



Не гледам никому в паничката, работят и изкарват, но има хора с приходи от три-четири-пет хиляди лева на месец. При това не хора на високи ръководни постове. Като се сложат и приходи от учебници, квартири и т.н. свързани дейности, се получава една стройна икономическа организация. Погледнете в книжарниците, на нито един учебник няма нито тираж, нито цена. Как става данъчното отчитане? Представете си, че петнадесет хиляди студенти си купят учебници за по сто лева, какво се получава?

- Как виждате вашето бъдеще в академията?

- Нямам нито амбиции, свързани с академията, нито желание да се връщам. Вписан съм във Великотърновската адвокатска колегия и имам своята практика, в периода преди да ме възстановят след първото уволнение бях главен юрисконсулт на холдинговата група „Албена”. Бъдещето ми е в практиката.



Няма да се оттегля от сдружението тук, докато колегите имат нужда



ще им помагам, но вече не от първа линия. Водя дело за незаконността на второто ми уволнение, макар че още първия път нямах желание да се върна, правя го заради моите колеги и приятели. Искам да се знае, че не търсим никакъв реваншизъм, не искаме взаимно да си стъжняваме живота. Просто тези от академичния съвет трябва да помислят какво ще оставят след себе си. Да не мислят толкова егоистично за собствения си джоб, а да потърся как да коригират негативите, трупани двадесет години. Затова е въведена академичната автономия. Трябва да се мисли преди всичко за крайния продукт, а той не е една куха академична структура, а знанието на студентите. Трябва някои хора да освободят местата си в полза на други, по-млади, които имат рационални идеи. Има такива хора. Случаят ме постави в различни лагери с някои от тях,



но, примерно, един Андрей Захариев е голям специалист и аз много уважавам професионалните му качества и кариера



Същото се отнася за Пламен Пътев, Стоян Проданов. Проблемът там е, че се стигна до политизиране на институцията. Това се случи още преди години и противоречи на разделението на властите. Специалистите от академията трябва да оказват помощ само като експерти, без да вземат политически решения.

Димитър СПАСОВ