Днес създателят на Античния керамичен център край Павликени трябваше да навърши 80 г.

Върху идеята за публикуване на всички материали на Богдан Султов от неговите разкопки в Античния керамичен център в Павликени работят в момента археолозите в Регионалния исторически музей Павлина Владкова и Иван Църов. Това са негови статии, които до този момент не са пускани в публичното пространство, но в същото време са ценни за науката. „Никога до днес например не сме показвали материалите от некропола край Бутово, който той проучва, а тези находки като археология са изключително интересни. Популяризирането на неговите научни открития е моят начин да му се отблагодаря като на учител, защото благодарение на него днес и аз обичам античността”, обяснява Павлина Владкова. И тя, и директорът на музея Иван Църов са ученици на Богдан Султов, който днес трябваше да навърши 80 г.
Той е работил в търновския музей от 1955 г. до смъртта си през 1982 г. и по онова време е бил единственият античен археолог. Участвал е в разкопките на Царевец и Момина крепост, но голямата му любов за цял живот си остават античните римски обекти. Той е търсил останките от тази епоха по всички антични обекти във Великотърновска област. Влюбил се в този период от археологията, след като разкрил римската пътна станция при днешното село Гостилица, Дряновско.
„Ходеше във всяко село, където неговите ятаци му се обадят, че са попаднали на нещо, което им се е сторило интересно. Беше изключително работлив като археолог, затова и беше голям късметлия. Винаги с много чувство за хумор разказваше как е попаднал на една пещ за керамика в Павликени. Обясняваше, че къртица разровила дупка, в която той се загледал, и така започнал всъщност разкопките на своя живот”, връща се назад в спомените си за своя учител Павлина Владкова.
АНТИЧНИЯТ КЕРАМИЧЕН ЦЕНТЪР В ПАВЛИКЕНИ, КОЙТО Е НАЙ-ДОБРЕ ПРОУЧЕНИЯТ И ЕКСПОНИРАН ОБЕКТ ОТ АНТИЧНОСТТА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА, е дело на Богдан Султов. Той работил там от 1970 до 1980 г. Това, което всички археолози днес му признават, е построената от него база в керамичния комплекс. Той я направил с отпадъчен материал, който иначе археолозите изхвърляли. „Идеята му беше да превърне центъра в база, където студенти от цяла Европа да идват на практика. И успя да заведе там една-единствена група от Великотърновския университет, в която бяхме и ние с Иван Църов”, казва Павлина Владкова и уточнява, че много от колегите й, които тогава отишли на първите си разкопки, днес работят като археолози в различни музеи в страната.
Два симпозиума „Антична балканска земя” през 1975 и 1979 г. е направил Богдан Султов и тогава успял да доведе в Павликени повече от 100 античници от целия свят. За това колко популярен и ценен като археолог е бил той говори и фактът, че дълго време Богдан Султов е бил единственият представител на търновския музей, който обикалял света по научни конференции. Представял е българската археология във Виена, Букурещ, Нотингам, Венеция. А след двете му научни конференции в Плевен учени организирали конгрес по антична керамика и като част от неговата програма те посветили цял един ден на Павликени и античния център. Той е бил и единственият провинциален археолог, който е придружавал българската изложба с тракийското злато в Сърбия и е бил неин комисар.
И до днес античната зала в Археологическия музей във Велико Търново представя находките на Богдан Султов. С много малки изключения тя изглежда точно по начина, по който той я е направил.
„Когато бях студентка, във ВТУ имаше четири-пет археологически кръжока. Обиколих ги всичките, за да реша къде да остана. Когато отидох при Богдан Султов, знаех, че никога вече няма да си тръгна. И досега обичам античността, и досега съм влюбена в керамиката, и дължа тези си любови на него”, казва Павлина Владкова. Тя е работила под негово ръководство на Нове, където той е започнал първите разкопки още през 1960 г. Сега Павлина Владкова работи на неговия обект – вилата извън крепостните стени.
Докато била в неговата експедиция, Павлина Владкова се научила на всички археологически дейности. „Всички правехме всичко – копаехме с кирки и мъкнехме пръст в количките, после почиствахме с нежните инструменти, миехме керамика. Той ме научи, че като ръководител трябва да съм първа на обекта и да посрещам там работниците – с усмивка и с добро утро да ги изпращам”, разказва още Павлина Владкова. И не крие, че е имала и сблъсъци с него като студентка. Помни два. Първият път, когато той я наругал, било, когато я видял кацнала върху един зид. Оттогава тя вече знае, че е кощунство да тъпче зидовете. После успяла да разбие едно огнище и чак тогава се научила, че археологията не е само копаене с кирки.
Иван Църов пък признава, че по времето, когато бил с Богдан Султов, е направил едно от най-ефектните си открития на младини – бронзова статуетка на Лар – римско божество, закрилник на домашното огнище. Те, двамата, са и преките наследници на античника археолог Богдан Султов в Регионалния исторически музей.