Проф. Евгений Дайнов: „Няма нужда България да бъде изоставяна и зачерквана”
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
 - Проф. Дайнов, написал сте още на първата страница, че „путинизмът” е състояние на обществото. Какво състояние на обществото всъщност описва този термин путинизация? - Путинизация е термин, който беше въведен в научната литература последните десетина години. И това стана, откакто се видя, че Владимир Путин в Русия и други негови колеги в бивши съветски републики правят едно определено нещо. Путинизацията е процес, в който държави, които са тръгнали да излизат от комунизма и да прехождат към демокрация, по средата на пътя нещо се замотават. Тогава се появява някой авторитарен тип, който отклонява решително страната от пътя към демокрация и възстановява авторитарната форма на управление. Има си специфично име това нещо, защото то се случва само в бивши социалистически страни, и то в страни, в които е имало за определено време, примерно за 5-10 години, институции на демокрацията, свободни медии, НПО. И тогава се появява въпросният путинизатор и овладява една вече демократизираща се страна. Аз съм извел 11 признака на путинизация. Първото нещо - сглобяваш държавата с организираната престъпност, второто - ликвидираш съдебната система, подчиняваш я на своята воля, овладяваш медиите, въвеждаш корупцията като основен регулатор на обществени отношения и т.н., и т.н. И ако процесът е достатъчно решително проведен, осъмваш в една путинизирана страна. В България путинизацията напредна по доста параметри, но не стигна, слава богу, до своя завършек и тази книга е разказ за това как се опитаха Георги Първанов, Сергей Станишев, Румен Овчаров и подобни да путинизират България. В нашия случай това би изглеждало така – България от демократична европейска, макар и бедна страна, да стане авторитарна и бедна, да заприлича повече на Узбекистан вместо на Франция, да речем, и да бъде подчинена на пет-шест човека, свързани с руските ядрени и енергийни проекти. И още - да стане руска колония или троянският кон в ЕС. Това беше ролята на България и целта не беше само да бъдат подменени демократичните институции, не само цялата власт да отиде в ръцете на 10 човека, но и да стане страната ни съюзник на Русия. Но тази цел не успя. - И кой спря този процес? - Има няколко системни грешки, които путинизаторите на България - Първанов и Станишев най-вече, направиха и не разбраха. И те не ги разбраха, защото започнаха да правят всичко инстинктивно, а не с ясно разработен план. Те не разбраха, че за да има успешна путинизация, путинизаторът трябва да е един и той да събере цялата власт в своите ръце, всички ресурси. Докато в България путинизаторското усилие вървеше поне по три различни посоки – Първанов, Станишев и Румен Овчаров. Няма успешно завършена путинизация, водена от повече от един човек. Втората им грешка беше, че сбъркаха народа. Те знаят, и ние също знаем, че българският народ доста прилича на руския за жалост, т.е. склонен е да бъде безпомощен, да се поддава на власт, да не си взима съдбата в свои ръце, но все пак не сме руският народ. Руският народ, колкото повече власт упражняваш над него, колкото повече властта нарушава законите, толкова повече той се подчинява на тази власт, защото е убеден, че там е силата. Българинът обаче в крайна сметка се опъва, както стана на изборите. В Русия последните 400-500 г. имаше непрекъсната ситуация на крепостничество, а в България не сме имали крепостно право нито един ден в нашата история и в това е голямата разлика. Българинът се опъва на една нагла власт, докато руският народ се подчинява на наглата власт. - Моделът „Станишев” е резултат от тази путинизация или е бил добрият проводник на този процес? - Аз нарекох книгата „Моделът „Станишев”, защото той е един специфичен модел на провалена путинизация. И защото той носи най-голямата отговорност. Георги Първанов започна да отстоява руските интереси и да придърпва България към Русия през 2002 г. още, но той нямаше реалните властови възможности да промени страната, докато не се появи тройната коалиция. Реалната власт е в ръцете на правителството. - Добър ли е политикът, който си създава свой модел, или напротив? - В размирни и бурни времена на преход, както сме ние, рядко има управление, което да не е модел. Затова на практика почти всяко управление в България, поне досега, е създавало собствен модел. Има модели, които започват като добри и стават лоши, има и такива, които започват като лоши и стават още по-лоши. Два модела - доста различни, но добри за страната, са тези на Иван Костов и на Бойко Борисов. Иван-Костовото управление не завърши обаче добре. Другите модели, които са поначало катастрофални за България, са всеки път когато БСП вземе властта. Те започват лошо и завършват още по-лошо. - Как ще свърши моделът „Бойко Борисов”? - Засега той има модел на присъствие – харизматичен е, говори ясно като никой друг. Но дали ще има модел на управление, ще можем да кажем до няколко седмици. Защото нещо, което пише в тази книга, че е неизбежно, вече се случи. Неизбежно беше Георги Първанов да обяви война на ГЕРБ по една много проста причина. ГЕРБ застава срещу руските интереси в България, а Георги Първанов остана основният техен защитник, и по тази причина те неминуемо трябваше да се сблъскат, независимо дали искаха или не. Предрекох войната и тя се развихря. Но дали ще има модел, да се върна на въпроса, зависи от това как Бойко Борисов ще излезе от тази война с президента. Която всъщност не е с президента, а с руските интереси, които президентът отстоява. Дали ще може да спре проникването на руските интереси в България, дали ще може да разплете онези възли на путинизацията, които трябва да бъдат разплетени. Например връзката държава-мафия, която като че ли Бойко Борисов успява да разсече, но следва корупцията, после съдебната система, която трябва да заработи. Ако направи няколко такива неща, той ще изгради свой модел на управление, който, дай, боже, след пет години да е добър и да можем да кажем, че е европеизаторски. Защото на българска територия и в българската душа винаги се борят Азия и Европа. И помним, че управлението на Костов и президентстването на Петър Стоянов бяха квалифицирани като опит за европеизиране на България, докато всяко управление на БСП е усилие България да бъде върната в Азия Бойко Борисов би могъл да стане модел на окончателно европеизиране на България. - Може ли сам човек да свърши това? - Не, разбира се. Всеки лидер трябва да има чета зад себе си, а засега той очевидно има поне няколко взводни командири зад себе си. Николай Младенов е опитен и солиден министър, Дянков е блестящ министър. Министърът на образованието се справя със задълженията си. Половината кабинет е пълен със стабилни взводни командири, които формират четата. - Защо сме толкова интересни на Азия и Европа или просто сме твърде малки като страна, за да съществуваме сами? - Битката е в нашите собствени души. Като територия сме интересни само на руснаците и това е от времето на Иван Грозни насам. Руснаците винаги са искали да имат излаз към Европа чрез България. Никой друг не ни иска като територия. Така че борбата не е между американци и руснаци, защото американците дълбоко не ги интересуваме. Борбата между комунизъм и демокрация, между Азия и Европа я водим в собствените си души. Затова така бавно и на скокове се развиваме, затова в България преходът траеше толкова дълго. - Траеше? В минало свършено време? - Аз мисля, че преходът приключи – да. Има за дооправяне нереформирани сектори като науката, част от образованието, здравеопазването, съдебната система и администрацията. - Все жизненоважни сектори, впрочем. - Да, така е. Обаче от тях вече не зависи дали ще бъдем комунистическа, путинска или европейска държава. Преходът свърши, въпросът е да не отстъпваме оттук нататък, защото българите непрекъснато отстъпват. Въпроса в главите ни дали да бъдем с Азия или Европа, дали да бъде демокрация или социализъм, чехите, унгарците и поляците го решиха за около за 4 часа. На България й трябваха 10 г. - Защо написахте книгата? - Това е книга предупреждение. Защото за малко да ни вкарат в Азия, работата висеше на косъм. За малко да ни превърнат в Узбекистан. И тъй като живеем в България и борбата между Европа и Азия в нашите души още не е решена, ако направим достатъчно глупости като общество, в близките години пак ще има опит да ни завлекат обратно към Азия. Затова написах книгата. Не е отминала опасността да ни подчинят на Кремъл. Затова съм описал признаците, та ако започне да се случва пак – хората да ги разпознаят. - Явно не ни бива да работим заедно, защото всеки трети иска да бъде воевода. Какво можем да направим сами за себе си, за да не се връщаме назад? - Ако отново се появи такава опасност, всеки би трябвало да види признаците на путинизиране и вие, медиите, да го кажете. И да се опъваме. Въпросът е да не допускаме властта да ни подчини, защото в повечето случаи, когато властта иска да ни подчини, то е, защото иска да ни върне обратно към Русия. - Вие гордеете ли се с тази България? - Щом съм тук, въпреки че като всеки нормален човек имам възможността да съм, където си искам, значи смятам, че тук има достатъчно потенциал и че няма нужда България да бъде изоставяна и зачерквана. Всеки път, когато българският народ реши, че е безпомощен, и се подлага на всякакви преминаващи разбойници, мен ме е срам и тогава се гневя. Но всеки път, когато българският народ вземе решението да бъде европейски, аз се гордея с него. Както сега на изборите и както през 1990 година, както през 1997 г., както при протестите на природозащитниците. Тогава се гордея и съм истински щастлив, че съм тук и нямам вътрешни човъркания в душата си. |
ОЩЕ НОВИНИ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ
