Кандидатът за почетен гражданин Драгни Драгнев дари на архива три документа от историята на спектакъла

Два оригинални сценария на акад. Антон Дончев и Серафим Северняк и идейния проект на Въло Радев за създаването на „Звук и светлина” дари вчера на Държавния архив бившият кмет на Велико Търново Драгни Драгнев. И трите документа са свързани с историята на уникалния аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина”.
ИДЕЯТА ЗА НЕГО СЕ ПОЯВИЛА, ЗАЩОТО ОТ ИСТИНСКАТА КРЕПОСТ ЦАРЕВЕЦ НЕ Е ЗАПАЗЕНО ПОЧТИ НИЩО. Някогашните управници на В. Търново искали да превърнат тъмните руини в светли и въздействащи спомени за това каква е била крепостта. „Първият опит да направим „Звук и светлина” беше през 1978 г. Дори и ние, които обмисляхме идеята, нямахме ясна представа какво искаме. Тогава Антон Дончев и Серафим Северняк получиха възможността да напишат сценарии и да кажат как те си представят съживяването на Царевец. И двамата работиха шест месеца и дадоха великолепни разработки. В сценария на Антон Дончев имаше 26 исторически персонажа, но неговото беше твърде много театър”, обяснява Драгни Драгнев. Така екипът, който трябвало да реализира идеята, тръгнал по света да търси чуждия опит. Но нито в Египет, нито във Франция или Холандия търновци намерили израз на своята идея.
„През 1979 г., когато вече бях кмет, отидохме заедно с Мария Манева при Любомир Левчев, тогава зам.-председател на Комитета по културата. Споделихме намеренията си и той ни насочи към Въло Радев. Една седмица по-късно Въло дойде във Велико Търново. Имахме среща в общината, а вечерта, докато гледахме тъмния хълм от терасата на хотел „Янтра”, той си спомни всички интересни случки около снимките на филма „Крадецът на праскови”. Точно това беше преломният момент”, разказа г-н Драгнев.
Въло Радев обаче имал едно условие. Режисьорът признал, че в България няма фирма, която да реализира идеята за звуков спектакъл, и поискал да работи със студиото „Арт центрум” в Прага. На 25 юни 1979 г. бил готов окончателният му сценарии. Представители на фирмата дошли в старата столица през юли и след това Общонародният комитет за развитие на Велико Търново одобрил идеята. Което на практика означавало, че държавата поема всички разходи по правенето на „Звук и светлина”.
3, 5 МЛН. ЛВ. ТОГАВАШНИ ПАРИ Е СТРУВАЛ СПЕКТАКЪЛЪТ. Чешката фирма представила пред търновския градоначалник, пред Пенчо Кубадински и представители на Министерството на културата макет на Царевец и как точно ще изглежда спектакълът през 1980 г. Въло Радев искал да направим спектакъла за 1300 г. България през 1981 г. Реализацията обаче се оказала по-трудна и нещата се проточили до 1985 г., когато се честваха 800 г. от въстанието на Асен и Петър.
Сега „Звук и светлина” е емблема на Велико Търново и гордост на България. Замисълът на Въло Радев включвал и втори етап – изграждането на „Рондорама”. „Никога не разбрах какво точно означава това. Той ми казваше само, че си представя в подножието на Царевец, на Френхисар, една огромна зала, в която да бъде събрано цялото културно-историческо наследство на България. Това не стана, но съм горд поне, че когато за втори път станах кмет, направихме Въло Радев почетен гражданин на Велико Търново”, заяви г-н Драгнев. Другата нереализирана идея на режисьора е през деня да звучи само музикалната партитура за тези, които нямат възможност да остават късно вечер в града.
Любопитното е, че програмата за „Звук и светлина” е направена така, че да може да бъде адаптирана и към други обекти. Което означава, че е напълно възможно и Трапезица да има подобна атракция.
„Всичко дължим на Въло Радев. Той е основният виновник днес Велико Търново да има „Звук и светлина”. И не само това. Режисьорът направи и къщата музей „Емилиян Станев”. За съжаление сценария, който той донесе тогава тук, вече не мога да открия. Продължавам да търся този документ и се надявам някой ден да го намеря”, заяви Драгни Драгнев.