Градина ноев ковчег в Големаните съхранява 40 стари сорта овошки

Публикувана в брой: 180 / 2010-09-20
Видяна: 2002 пъти



Градина ноев ковчег в Големаните съхранява 40 стари сорта овошки

Стефан Косев, помогнал за откриване на тракийското съкровище, сънува златни колесници



Стефан Косев - човекът, благодарение на когото е открито богатото тракийско погребение край Големани, сега живее сам и в забвение. 80-годишният бивш кмет на селото спрял багера, който копаел трасето за водопровода между Плаково и Големани точно до могилата с гробницата. Намесил се навреме и Регионалният исторически музей - В. Търново, и България имат безценно богатство, което обикаля изложбените центрове по света.

Стефан Косев се е заел да съхрани и друго съкровище – старите сортове овошки от Балкана, повечето от които почти са изчезнали.



Неговата градина от 50 стари дървета е истински ноев ковчег



Дърветата са над 80-годишни и са от 40 изгубени родни сорта ябълки, круши, сливи, праскови.

Едни от най-търсените са ябълките кантарки, защото са резливи и подходящи за диабетици, посочи стопанинът. Само крушите са десетина сорта. Вече не може да се намерят крушите ечемянки, които зреят по време на ечемичената жътва. Останалите са круши водници, червеняци, попски, които са по-разпространени. Сливовите дръвчета са най-различни - сини кюстендилски, червените и едри гърлестици. Има и летни бели сливи, които той нарича дребнушки.

И в зеленчуковата градинка бай Стефан е съхранил много редки сортове. Сред тях са доматите „Биволско сърце”, които тежат по 1 кг. Градинарските му умения са високо оценени миналата година по време на селскостопанска изложба в Големаните. Тя била организирана по време на земляческата среща и хората не могли да се начудят на огромните домати.

Въпреки че трудно ходи, бившият кмет работи всеотдайно и дава втори живот на 80-годишните дървета. Повечето от тях са садени от баща му, изкусен овощар, учил занаят в Пловдивско. Той създал 40 дка прекрасна градина в Големани, която била отчуждена и изкоренена при създаването на ТКЗС - Килифарево, с болка си спомня той. „Сега овошките са моето богатство и спомените за откриването на тракийското съкровище в селото”, признава бай Стефан. Тракийското погребение съдбовно белязало целия живот на Стефан Косев, който през паметната 1991 г. бил кмет на Големани.

Още не може да си прости друг случай, когато била разровена могила в близката местност Старчевото. Жителите на селото разказват, че трактористи от текезесето, като разоравали нивата, открили човешки кости, които захвърлили. Може и да са намерили погребални дарове, но случаят станал местна легенда.

Затова, като започнало прокопаването на трасето за водопровода от язовир „Йовковци”, Стефан Косев зорко следил работата. Всеки ден ходил на обекта, но се разболял и влязъл в болница. Като се върнал на работа, видял, че машините са буквално до едната могила в местността Ибрямовото. Намесил се навреме и се обадил в музея. Веднага пристигнали археолозите и още през първия ден изровили златни предмети от богатото погребение на тракийски династ.



Дните на изваждането на съкровището са най-паметни в живота на Стефан Косев



През това време почти не се отделял от мястото на разкопките. Бил толкова развълнуван, че и до ден-днешен помни как били намерени 1000-ата предмета от гробницата. Най-много бил впечатлен, като открили златните накити и пеликето (червенофигурна ваза с Дионисиеви сцени).

Самият той случайно изровил в градината си каменна конска глава. Разбира се, веднага я предал в Историческия музей, където винаги го приемали радушно и го смятали за свой доверен човек.

Стефан Косев кметувал до 1995 г. и се превърнал в страшилище за иманярите, които заприиждали в района. До могилата с тракийското погребение има още една, по-висока. Отпуснатите пари за проучването й скоро свършили. После за кмета било трудно да разгонва грабителите. Понеже четял много историческа литература, бил убеден, че в голямата могила има заровена тракийска колесница. Не минавало и ден да не обиколи знаковата местност Ибрямовото. Винаги носел торбичка с бинокъл, който държал като пистолет. Само като зърнели отдалече високия кмет, иманярите хвърляли всичко и побягвали. За щастие дръзкият пазител на историята не пострадал. И музейните работници го предупреждавали, че с иманярите шега не бива, но бай Стефан обикалял района и нощем.

На това място сякаш е заровено сърцето ми, признава възрастният човек. Години след като се пенсионирал, честичко обхождал района, където бил погребал тракийския династ. „Струва ми се, че имам мисия да охранявам това място, защото в околността може и да има още старини. Продължавам да сънувам златни колесници”, признава възрастният човек.

Сега заради достолепната си възраст трудно стига до разкопаната могила. Не му помага и вярното му „конче” - неговият бастун. Вече почти никой не се сеща за бившия кмет, който живее напълно сам. Половината от пенсията от 170 лв. дава за лекарства.

Единственият, който му засвидетелства някакво внимание, е директорът на Регионалният исторически музей – В. Търново. Миналата година той му подарил своята книга, посветена на находката в Големани – „Траките край Атрюс”. Сега бай Стефан пази този дар като реликва. Никой не се сетил да му даде поне грамота за проявената гражданска съвет. За парично възнаграждение и дума да не става, не бих я приел, признава възрастният човек.

Най-големите му награди са чистата съвест и радостта, че тракийското съкровище прославя България по света.

Лилия ЛОЗАНОВА