Читалището в Константин стана на 110 години

Мария Симеонова

Публикувана в брой: 188 / 2010-09-30
Видяна: 803 пъти

„Ако сега се спори кой е първият български частен университет /Бургаският, Варненският и т.н./, аз бих казал: „Бате-Митковият”, селското читалище, чиято душа е той. В него се учи всичко – изкуство, театър, литература, поезия, музика. Всички, получили началния си тласък в този „университет”, не може да не са му благодарни.” Този спомен е запазил за читалището в Константин известният карикатурист на в. „Борба” Петър Борсуков от „едно много, много минало време”, както пише самият той във вестника.

За тези години и днес по-възрастните хора от селото говорят с носталгия, когато на сезон е имало по две театрални постановки. Младите и амбициозни тогава студенти Петър Борсуков и Александър Терзиев /днес професор/ и неуморните читалищни дейци Димитър Карачоров /бате Митко/, Михаил Кюлджиев, Недю Арабаджиев, Любен Чакъров изготвят декорите и режисурата за пиесите.

Огънят, запален от първите, поддържат през годините читалищните дейци в Константин. В събота в читалищния салон се събраха млади и стари, за да отбележат 110 години от създаването на народното читалище, което носи името „Искра”. Денят 25 септември не бе избран случайно – преди 81 лета на този ден е осветен читалищният дом.

С много настроение и признателност бе заредено затрогващото тържество. От сърце пяха и танцуваха децата от основното училище в селото, певческата група към читалището и гостите от танцов ансамбъл „Елена”. Организаторите бяха подредили изложба от саксийни цветя, а първата награда взе най-големият цветар в Константин – 36-годишният Сава Иванов, с разкошната бугенвилия. Йорданка Бакърджиева от Г. Оряховица пък показа на своите земляци самобитното си изкуство – рисунки върху керемида.

Председателят на читалищното настоятелството и кмет Стоян Пенков награди с грамоти читалищни дейци за цялостния им принос в развитието на читалищната дейност, а също и за постижения в художествената самодейност. Той представи и най-важните моменти от 110-годишната история на читалището.

Началото е поставено на 2 януари 1900 година, когато е основано от 28 души читалищно дружество, наречено „Благодетел”. Инициатор е младият и енергичен учител Никола Стойков, който на следващата година е избран за негов председател. Идеята за построяване на читалищен дом се осъществява едва след три десетилетия. През годините се събират дарения, организират се томболи, вътрешни и външни заеми. След неуспешен търг строителството на сградата е възложено на Драган Василев и Стоян Урумов през 1927 г. за 210 000 лв. Две години по-късно по повод половинвековния юбилей на селото тя е открита.

Първият по-голям ремонт и разширение на читалищната сграда е през 1996 г. По проект „Красива България” по-късно е направен ремонт на покрива и боядисана фасадата, а преди две години по случай 130 години от основаването на селото тя беше освежена отново, обновен беше и площадът пред читалището.

Стотици са читалищните дейци, за които се казаха добри думи, посветили време, жар и енергия на народополезното дело. Развива се театрален колектив, първият читалищен хор е от 40 души, към него има и оркестър. Отделно се създава женски битов хор, а безспорна гордост е певческата група за изворен фолклор с ръководител Донка Къдрева, т.нар. „Златни баби” от Константин. Създадена по време на работа на полето през 1986 г., групата печели златен медал от събора в Копривщица, а по-късно е направено и предаване по БНТ за нея. Към читалището е работил кино-фотоклуб, имало е младежки естраден състав, а библиотечният му фонд днес наброява над 7300 тома.