Веселина Стойчева решава с усмивка и благ тон проблемите в Големани

Георги БЪЧВАРОВ

Публикувана в брой: 8 / 2011-01-12
Видяна: 1206 пъти

Мултифункционалният кметски наместник отговаря за 4 села



Кметски наместник, данъчен, пощальон, призовкар, почти фелдшер и ред други професии са вменени на първенците в най-малките села – тези с между десетина и 150 жители. По закон жителите им не избират кметовете си, а ги получават назначени от администрацията. После пък на управниците се стоварват задълженията да отговорят на многобройните питания на своите съселяни.

Сред кметските наместници, назначени в началото на сегашния мандат, е и Веселина Стойчева, която управлява в Големани.

НАМЕСТНИЧЕСТВОТО В ГОЛЕМАНИ ОБХВАЩА ОЩЕ ТРИ СЕЛА. Освен прочутото със златното си съкровище населено място под опеката на Веселина Стойчева са и Нацовци, Върлинката и Малчовци, или общо 50 души с постоянен адрес. Всъщност те са много повече, защото мнозина боляри са предпочели да живеят на село и пътуват всеки ден до работното си място.

„Макар че тук живеят малко хора, моят основен принцип е, че те имат същите потребности като човек от 50-хиляден град. Така стои и въпросът с водоснабдяването, който все още е много трудно да се реши, и със здравеопазването, и с всички житейски проблеми, които имаме и в голямото населено място”, разсъждава кметицата. От назначаването си Веселина Стойчева може да се похвали с поне три големи за селото инфраструктурни проекта. Най-първо настоявала през Общинския съвет да се отпуснат средства за пътя между Нацовци и Големаните, който пропадал и заплашвал да прекъсне достъпа до по-малкото село. Получила 12 хил. лв. и днес линейки, бусове с храна и пощенските коли безпрепятствено достигат до Големаните.

ПОСЛЕ КМЕТИЦАТА СЕ ЗАХВАНАЛА С ПРОБЛЕМА С ВОДОСНАБДЯВАНЕТО, КОЙТО ИМА НАД 20-ГОДИШНА ДАВНОСТ. В Големани имали малък каптаж, който бил недостатъчен за жителите, а и в сушави години водата не достигала. Години наред вървяло проучване да се започне завършването на водопровода, но до строителство не се стигало. „Поисках около 26 000 лв. от Общинския съвет и благодарение на д-р Рашев ми отпуснаха тази сума. Това беше в началото на кметуването ми, още не знаеха коя съм, но проявиха разбиране и настояване, че трябва да се пусне водата в Големани. В следващите години започна кризата, вече нямаше средства, необходимата сума все расте нагоре и общината отказва засега, затова остава като цел N 1 да снабдим и другите две села с вода.”

В МАЛКОТО НАСЕЛЕНО МЯСТО ИНСТИТУЦИЯТА „КМЕТ” Е НАЙ-ВАЖНАТА, ПРОСТО ЗАЩОТО НЯМА ДРУГИ. В четирите села няма пенсионерски клуб, нито детска градина, училище, че дори и църква. Една кръчма няма дори, само магазинче, което работи три дни в седмицата. „Моята идея е, когато разговарям с хората, да им покажа, че те трябва да разчитат на себе си, а за да го постигнат, трябва бъдат единни, да не са разединени, да си помагат едни на други. Успяхме да ги обединим и чрез дейността на читалищата.” Именно там по време на празниците си проличава колко са доволни хората от раздвижилия се живот в селото. „Те си спомнят как навремето в този салон са си намерили кой булка, кой съпруг. Тук е всъщност животът на хората. Смея да твърдя, че успях да постигна това, което искам.



Свършвайки мандата, ще изляза горда и ще оставя след себе си спомен”



„Хората тук са много чувствителни и с най-малкото, което постигнат, те умеят да бъдат горди, да имат достойнство, авторитет”, казва за своите жители кметицата, която иначе е от Килифарево. Когато поема поста, я посрещат с леко недоволство, затова тя свикала събрание да се представи. „Те искаха да видят в мое лице човек, който ще се грижи за тях и който ще ги управлява. Помолих ги за едно нещо – да ми дадат малко време да покажа какво мога да работя, какво искам да направя за тях и тогава имат пълното право да ми искат оставката и да преценяват”, разказва Веселина. Предизвикателството я зарежда с хъс и амбиция, а вярва, че успеха й се дължи на благата усмивка и добрия тон. Със скандал и с главата напред не се решават проблеми, смята икономистката. „В края на мандата спокойно и гордо мога да заявя, че хората вече имат самочувствие, горди са, че живеят тук, а и другите хора в общината вече знаят къде е Големани.”

МИНАЛАТА ГОДИНА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА В НАЦОВЦИ НАПРАВИЛИ БРИГАДА, ЗА ДА УЧАСТВАТ в т.нар. „Местни инициативи”, с която общината финансира до 3000 лв. исканията на хората от селата, ако те помогнат с труда си. „Смело настъпих в тази територия, предвид че никога не съм писала проекти. Решихме да асфалтираме една улица 400 кв. м с мотивацията, че това се прави завинаги. Успях да организирам хората – искаше се предварителна подготовка на улицата – 17 души излязоха на бригада, успях да ги мотивирам, че ще имат хубава улица, рано-рано и аз с мотичката, с ведро настроение отидохме да свършим нещо. До обяд направихме улицата и на другия ден се подсигури асфалтирането”, разказва за дружната работа кметицата. Тя подсигурила и средства от крупен строителен предприемач, който също живее в селото.

За сплотеността си жителите на четирите села са наградени от кметицата, която от няколко години им организира екскурзии из страната. Ходили са до Сливен и Хисаря, планират да отидат и до морето. Преди година наместничката събрала и над 180 души на земляческа среща край вековния дъб до село Малчовци.

На кметицата се налага и да влиза в ролята на данъчен, когато получи от общината таблиците кой от жителите колко местни данъци дължи. Пак при нея се получават и всички писма за селцата, случва се тя да премери и кръвното на някои жители и т.н.

„ЗА ХОРАТА ВАЖНОТО Е ПЪТЯТ ДА Е ПОЧИСТЕН, ДА ДОЙДЕ ХЛЯБЪТ, да свири радиоточката, телевизор с първа и втора програма, телефонът им да работи”, обобщава Веселина.

Голяма радост предизвикала у нея една обикновена новогодишна честитка. Една възрастна жена от Малчевци се обадила да честити Новата година. „Веси, знаеш ли колко ми беше хубаво на Коледа! Като стана, свети навсякъде, много ни е хубаво селцето”, обърнала се тя към кметицата. „Ето, това е критерият на хората. И съм доволна, че сме успели”, заключава Веселина Стойчева.