Юбилей: Петър Петров е изиграл ролите на всички български владетели | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Юбилей: Петър Петров е изиграл ролите на всички български владетели

Публикувана на: 29.10.2010г. 163 прегледа

Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Публикувана в брой: 209 / 29.10.2010




Тази вечер в 19 ч. във великотърновския театър честват 80-годишнината му със спектакъла „Излезе ангел от мъглата”

50 години вече актьорът Петър Петров е верен на великотърновския театър „Константин Кисимов”. Макар че последните двадесетина от тях той не е на сцената, а по-често в салона, и макар че през 1992 г. служителка от „Личен състав” го пратила у дома с думите: „Ти от утре си вече пенсионер”.

„Вече не тая обида. Такова е било времето, ситуацията е била такава, така е трябвало да стане. Аз съм от щастливите актьори, защото съм изиграл великолепни роли, много аплодисменти съм събрал и много любов от страна на публиката. Няма за какво да съжалявам”, усмихва се Петър Петров. Тази вечер в Музикално-драматичния театър във Велико Търново ще бъде чествана неговата 80-годишнина. Специално за него колегите му ще изиграят представлението „Излезе ангел от мъглата”. А от целия състав на театъра актьорът ще получи картина за спомен, направена от сценографката Лидия Къркеланова.

Петър Петров е актьорът с най-дълъг актьорски стаж в търновския театър. Тръгнал е от Кюстендил, но след като го назначили в старата българска столица, той повече не сменил нито града, нито театъра. Тук е изиграл ролите на всички български царе, за които има написани пиеси. Бил е Ивайло, Калоян, Иван Шишман и Фердинанд. И е единственият български актьор, който е имал честта да сложи на главата си короните на всички тези български владетели. Изиграл е и една камара социалистически образи – партизани, партийни лидери и важни другари. Но тях той не помни.

Вероятно воден от необяснимо предчувствие, той е заобичал особено силно последната си роля в „Сборен пункт”. Играл я е наистина като за последно и като своята лебедова песен. Верен на любовта си към литературата, тук Петър Петров цитира и думите на Хайтов: „Орлите не ги пенсионират. Когато те сами усетят, че идва краят им, излитат високо, високо. После политат надолу, удрят се в някоя скала и така свършват”. И уточнява, че актьорската професия е сред малкото професии, в които трудещите се с времето стават по-добри и по-добре си играят ролите.

Но вместо да полети високо и да се разбие в някоя скала, актьорът решил да продължи с театъра и откакто е пенсионер, се изявява и като режисьор. Ходи в Елена, Първомайци и Килифарево, където работи със самодейците и поставя пиеси на тях. „Аз всъщност съм започнал театралната си кариера в Елена. После завърших НАТФИЗ задочно и пак задочно учих българска филология във Великотърновския университет, защото литературата беше голямата ми любов”, разказва набързо биографията си артистът. Не се смята за богоизбран само защото е ходил по сцената дълго време. Може би заради това не е имал провали в театъра. Освен един. „Тогава бях в първи клас и учителят подготви пиеска за 24 май. Аз имах една основна роля и много думички в нея. Та поръчва ни човекът да отидем облечени със скъсани дрешки, защото такава е идеята в спектакъла. И аз изнамерих вкъщи някакво старо и скъсано елече, облякох се, доволен от находката си, и аха да тръгна, майка ми и сестра ми викнаха: „Ти къде така”. Аз обяснявам защо съм се дегизирал като бедно селянче, а те – не, та не. Докато не ме преоблякоха в човешки дрехи, не ме пуснаха да тръгна. Обаче в училище друга драма. Като ме видя такъв, наконтен, учителят ме отстрани от пиесата, защото хич не се връзвах със сюжета и с останалите. Още помня колко много плаках”, връща се назад във времето Петър Петров. Оттогава той на режисьорите дума напреки не казва, не се противи на ролите, които получава, и твърди, че е работил така, че да заобича всеки образ, независимо как е написан от драматурга.

По едно време получил предложение да става директор на търновския театър и без да му мисли много, отсякъл – не. Обяснението му и тогава, и сега е едно и също – за администратор не ставам. „То е все едно да ме сложат директор на атомна централа. Най-много след три дни централата да гръмне”, усмихва се актьорът.

ТЕАТЪРЪТ СИ ОСТАВА СЪДБАТА НА ПЕТЪР ПЕТРОВ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО. Във всяка роля актьорът е оставил частица от своята душа. За всяка роля е жертвал минути живот със своето семейство. „Сутрин бях на репетиция, по обед тръгвахме за някой град или село. Играехме дневно и вечерно представление и се прибирах в един през нощта. Децата ми вече бяха заспали и единственото, което можех да направя, е да ги гледам как спят. На сутринта ставаха рано за училище и аз не можех пак да ги видя. Но ако трябва да започна живота си отново, несъмнено ще тръгна по същия път”, отсича Петър Петров.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *