СТАРО ТЪРНОВО. Вела Благоева – педагог и общественик | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

СТАРО ТЪРНОВО. Вела Благоева – педагог и общественик

Публикувана на: 01.10.2013г. 973 прегледа

Публикувана в брой: 189 / 01.10.2013

Виктория Атанасова Живкова (Вела Благоева) е сред известните български писатели, публицисти, общественици и политици.
Тя е родена във Велико Търново на 29 септември 1858 г. в семейството на уважавания възрожденски търговец Атанас Живков – Басмаджията. Двамата й по-големи братя Георги Живков и Никола Живков са активни участници в националноосвободителното движение. След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. Георги Живков е кмет на града, министър на просвещението в кабинета на видния старостоличанин Стефан Стамболов, български регент. В историята на страната той остава със заслугите си за подготвянето, приемането и прилагането на едни от най-успешните закони в областта на образованието и опазването на културно-историческото ни наследство. Никола Живков се ползва с авторитет като учител и е известен най-вече с факта, че е автор на първия български химн, както и с откриването на първата детска градина в България.
Поради ранната смърт на баща си Вела Благоева расте и се възпитава под грижите на по-големите си братя. Тъй като семейството й е принудено често да се мести, тя учи в Оряхово, Велико Търново, Русе, Габрово и Стара Загора.
Едва 14 – 15-годишна, любознателната девойка става учителка, „за да буди народното съзнание”. С успех преподава в редица селища, сред които Варна, Берковица, село Ортаню на брега на Босфора.
През 1876 г. заминава за Русия и завършва медицински курсове. По време на Освободителната война 1877 – 1878 г. е медицинска сестра във Велико Търново и Свищов и оказва помощ на ранените руски войници и български опълченци. Като медицинско лице участва и в Сръбско-българската война през 1885 година.
По-късно Вела Благоева успешно продължава своето образование в Русия. Тя завършва педагогическо училище и Висшите Бестужевски курсове в Петербург.
През 1883 г. се завръща в родината и отново се посвещава на благородната учителска професия. Две години по-късно заедно с Димитър Благоев започва да издава списанието със социалистическа ориентация „Съвременний показател”, на което е и отговорен редактор.
През 1894 г. тя е редактор на списанието за литература и обществени знания „Дело”. Сътрудничи на много издания със свои рецензии, очерци, разкази, творби за деца и други. Подписва се най-често с псевдонима Майка.
Вела Благоева е автор на литературните произведения „Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век“ (1894), „Процес“ (1898), „След бурята“ (1904), „Две повести из народния живот на българите“ (1904), както и на педагогическия труд „Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища“ (1892).
В областта на обществено-политическия живот Вела Благоева е известна с факта, че е сред основателите на организираното женско социалистическо движение и печат в България.
След установяването на Вела и Димитър Благоеви във Велико Търново в края на 19 век тя става учителка в прочутата Девическа гимназия, където пропагандира социалистическите идеи и създава първия кръжок. Дейността й не остава незабелязана от властите и тя за пореден път е принудена да напусне родния си град.
Наред с обществена си заетост Вела Благоева се справя отлично като съпруга и майка на четири деца, умира на 21 юли 1921 година, оставяйки добър спомен както с живота си, така и със своята многообразна и народополезна дейност.

Тодорка НЕДЕВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *