Търновски художник e единственият, който се занимава професионално с царското изкуство глиптика | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Търновски художник e единственият, който се занимава професионално с царското изкуство глиптика

Публикувана на: 05.02.2015г. 611 прегледа

Публикувана в брой: 24 / 05.02.2015




В свободното си време проф. Стефан Лазаров прави лъкове и арбалети за спортни цели

С ИЗКУСТВО, ПОЗНАТО ОТ 4000 Г. ПР. Н. Е., СЕ ЗАНИМАВА ПРОФ. СТЕФАН ЛАЗАРОВ, КОЙТО ДО НЕОТДАВНА БЕШЕ ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО РИСУВАНЕ ВЪВ ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”. Освен че е толкова древно, е познато още и като „царско”, защото е било привилегия само на богатите хора, а най-древните образци са надживели дори Египетските пирамиди.
Изкуството се нарича глиптика и представлява гравиране на скъпоценни камъни. Древните майстори са пазели технологията в дълбока тайна, затова и търновският професор е трябвало сам да преоткрива не само нея, но и инструментите. Стефан Лазаров прави това повече от 20 г. и продължава да е единственият, който професионално се занимава с глиптика. Той е и основателят на портретната глиптика у нас.
„Александър Велики е водил битка, за да извоюва за себе си прочутите геми от нефрит от храма на древния град Наутака. Гемите са вдлъбнати изображения, които някога са били използвани като пръстени – печати, лични знаци, фамилни гербове, талисмани. Заради това сакрално значение, което са им придавали, са пазили в дълбока тайна технологията, затова и до нас са достигнали някакви откъслечни знания”, разказва професорът.
САМИЯТ ТОЙ ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ СРЕЩНАЛ С ЦАРСКОТО ИЗКУСТВО КАТО СТУДЕНТ ПО ВРЕМЕ НА ЛЕКЦИЯ ПО ИСТОРИЯ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО. Впечатлен от тайнствеността, с която била обвита глиптиката, започнал да търси информация и да рови за каталози по антично изкуство. „Аз съм завършил скулптура, но те уверявам, че глиптиката е много по-съвършена, тя е по-трудна и е нещо като магия. Първо заради размерите, не е едно и също да извайваш скулптура, която е два метра, и да работиш над камък с площ колкото един човешки нокът. Точността, която следвам, е 1/10 от милиметъра. Грешките са поправими само ако започна целия процес отново”, обяснява проф. Лазаров. След това набързо изброява всички стъпки от този процес, който изисква дълга и сложна подготовка на камъка, шлифоване и полиране на повърхността. Но още преди това се започва с правенето на рисунка. Този портрет върху листа е не повече от 15 – 20 см голям, а след това върху повърхността на камъка размерите му намаляват до 2 – 2, 5 см.
В началото професорът работил именно на принципа „проба – грешка”, за да стигне да всички тайни на изкуството и да открие най-точните инструменти. Създава своите портретни геми върху скъпоценни камъни. „Внушавам си, че скъпоценният камък е просто евтино стъкълце, за да не ми треперят ръцете. Чак тогава започвам. А върху камък се рисува по специфичен начин. Рисуваш все едно върху огледална повърхност, толкова е равно. После идва етапът на гравирането”, споделя професорът.
След това показва инструментите си – резци, изработени от диамантен прах. Всъщност през годините той сам си е измислил сплав, която смесва с елмазения прашец и така си прави иглата за гравиране. Сплавта издържа на температура от 700 градуса и е най-силното нещо, което съществува в природата, защото може да реже и най-здравия камък.
ПРОФ. СТЕФАН ЛАЗАРОВ СЪЗДАВА СВОИТЕ ПОРТРЕТНИ ГЕМИ ВЪРХУ ВСИЧКИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХАЛЦЕДОНА. А той може да бъде оранжев и тогава се нарича сердолик, може да е червен карнеол, когато е син, е сапфирин, зеленият халцедон е известен като хризопраз. Професорът използва още аметист, а за портретите най-често взима планински кристал, защото този камък е бистър и непрозрачен.
„Спомням си още първата си гема. Направих я върху парче халцедон. Драсках с върха на диамантена игла за рязане на стъкло. Изображението, разбира се, стана твърде плитко, но кой да ми каже тогава. После конструирах една машина от частите на месомелачка. Бръмчеше така яко, че тук не се стоеше от шумотевицата. Запушвах си ушите с тапи, за да мога да работя, не знам на съседите какво им е било”, усмихва се на спомена проф. Стефан Лазаров.
От тогава до сега той има вече седем самостоятелни изложби, многобройни участия в общи експозиции, международни изяви и десетки награди. Както и портретни геми на някои от най-известните българи: Владимир Димитров – Майстора, Хайтов, Борис Христов, Николай Гяуров… Пази гемата с изображение на неговата покойна вече съпруга Райна, както и тази на Радой Ралин. Тя е единствената портретна гема, изработена върху черен обсидиан, за да бъде ярък символ на това, че Ралин е вечната черна овца в българската литература. Някъде към 160 портретни геми е направил проф. Лазаров.
Сега работи само по поръчка, защото в България никой не се интересува от това изкуство. А някога камъните са били най-ценният подарък за царе и аристократи. Въпреки че все още няма пазар за това изкуство, професорът е решил вече да не пази тайните си и е посветил двама свои студенти в тайните на глиптиката.
„СЕГА СЪМ ГОРД ПЕНСИОНЕР. ТОВА МИ БЕШЕ МЕЧТАТА – ДА СИ СТОЯ ВКЪЩИ И НИЩО ДА НЕ ПРАВЯ. Да си имам хоби и с него да си се занимавам. Е, станах пенсионер, имам си къща и хоби. Сам си правя арбалети и лъкове за спортни цели”, разказва проф. Лазаров и показва последните си постижения. Освен оръжия той изработва и керамични чаши, естествено, с геми по тях. Рисува и комуникира с 2400 приятели във Фейсбук и скайп. Прави илюстрации към книги и бавно разчиства ателието, в което е работил, докато е бил преподавател. Сега е решил голяма част от рисунките и скулптурите си, насъбрани там, да дари на университета, който е завършил и в който е преподавал.
Проф. Стефан Лазаров е завършил скулптура във Великотърновския университет и в него е станал професор по рисуване. Специализирал е в Санкт Петербург, автор е на книгата „Сферичната перспектива в рисунката”.
„Изживях си живота добре дотук. Радвам се на това, което съм създал, а аз съм създал и две деца. Имам син и дъщеря. Синът ми Янаки е тук, във Велико Търново, учител е по рисуване. Дъщеря ми Елица живее със семейството си в Банкя, дарила ме е с внук – Лазар, на 6 г., и с една 12-годишна Вилизара, която е истинското мое продължение. Тя ще стане талантлив художник като дядо си”, не без гордост заявява професорът.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!