Фелдшер обикаля Балкана с мотор, за да лекува старци самотници | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Фелдшер обикаля Балкана с мотор, за да лекува старци самотници

Публикувана на: 25.02.2015г. 1828 прегледа

Публикувана в брой: 38 / 25.02.2015

Христо Захариев асистира при раждане и спасява ухапани от змии

ФЕЛДШЕР ПЕНСИОНЕР ОБИКАЛЯ СЕЛАТА И ПОЛУОБЕЗЛЮДЕНИТЕ МАХАЛИ В ЕЛЕНСКИЯ БАЛКАН, ЗА ДА ЛЕКУВА ЗАБРАВЕНИТЕ ОТ ДЪРЖАВАТА СТАРИ И НЕМОЩНИ САМОТНИ ХОРА. За колегите си Христо Захариев вероятно изглежда странен и чешит. Вместо да „дои” пациентите си, настанил се удобно в топлия и уютен кабинет, той зиме и лете, в студ и пек, ден и нощ, ежедневно щурмува планината. За пациентите обаче фелдшерът е всичко – лекар, приятел, събеседник, пред когото спокойно могат да излеят душата и мъката си. Самият фелдшер пък смята, че това е негово призвание и че просто си върши работата, за която е учил и на която е посветил живота си.
Христо Захариев е родом от някогашното селце Разпоповци, днес квартал на Елена. Съпругата му Русанка също е медицинско лице. През 1970 г. младото семейство идва да живее в село Тодювци. Той като лекар, а тя като медсестра. Оттогава вече 45 години двамата помагат на хората от региона. Фелдшерът обслужва 4 села – Тодювци, Дрента, Буйновци и Мийковци, и още десетки забутани в дебрите на Стара планина махали. В дългогодишната си практика се е сблъсквал с какви ли не предизвикателства. През соца в Тодювци е съществувал Дом за деца сираци с около 100 обитатели, за които фелдшерът е отговарял денонощно. Два от случаите, които Христо никога няма да забрави, са свързани именно с тези деца.
„Няколко хлапета бяха взели препарати от кабинета по химия в училището. Отишли на реката и ги запалили. Последвал взрив. Оказах им първа помощ и ги откарахме в болницата в Елена. Едното от децата обаче остана без ръка и без едно ухо. При друг случай пък дете се беше блъснало с велосипеда си в елстълб и си ударило главата. При удара си глътнало езика. Извадих езика, защото иначе щеше да се задуши. Откарахме го в болницата и го спасихме”, спомня си мъжът.
С усмивка той разказва, че в практиката си на фелдшер има и 20-ина израждания. При това някои от тях направени направо при полеви условия. „Една вечер към 22, 00 часа идват вкъщи две циганки и викат: „Докторе, бързо. Детето тръгна”. „Чакайте, как така ще тръгне? Къде е родилката?”, питам ги аз. Оказа се, че бременната е на къра, под една ябълка, и че раждането наистина бе започнало. Запретнах ръкави, рязахме шалварите и детето се роди живо и здраво, направо там, под ябълката, през нощта.”
В КАРИЕРАТА СИ МЕДИКЪТ ИМА И ДОСТА СЛУЧАИ НА УХАПАНИ ОТ ОТРОВНИ ЗМИИ. „В съседната махала Мирчевци имаше бригадирски лагер. Само за един ден трима бригадири бяха ухапани от пепелянки. Единия откарахме в болницата в Елена, а на останалите двама поставих ваксина тук, на място, и ги спасихме”, разказва Христо. Той допълва, че по времето на соца държавата полагала големи грижи за здравето на хората по селата. В съседното село Буйновци имало линейка, която била на денонощно разположение. А общинската болница в Елена била само на десетина километра. Селските лекари пък са разполагали с богат набор от лекарства и ваксини за всякакви случаи. Днес джипитата нямат право да разполагат с пълен набор от лекарства, за да не би да започнат да търгуват с тях. А болницата в Елена от няколко години е закрита. Там има само една линейка и дежурни екипи. Всички спешни случаи се транспортират до болниците във Велико Търново и Горна Оряховица. При един инсулт или инфаркт обаче подобно разтакаване в повечето случаи може да се окаже фатално за болния.
СПОРЕД ФЕЛДШЕРА ХРИСТО ЗАХАРИЕВ ЗДРАВНАТА РЕФОРМА У НАС ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20-ИНА ГОДИНИ НИКОГА НЕ Е РАБОТИЛА И ХОРАТА НЯМАТ ДОСТЪП ДО МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ. „По света семейните лекари отговарят за малък брой семейства. Те познават членовете си по име. Знаят болежките им на пръсти. У нас джипитата имат по няколко хиляди пациенти, повечето от които дори никога не са виждали лично. Защото и самите хора търсят лекар само когато ножът опре до кокала. Прегледите и профилактиката смятат са губене на време и пари. Джипитата работят като на конвейер. Затова и у нас семейните лекари официално се водят еднолични търговци. Те търгуват с най-ценното, здравето на хората, така, все едно продават домати и краставици на пазара. А не бива да е така”, негодува старият фелдшер. Самият той работи като помощник на едно от петте джипита в Елена. Кабинетът е в стая в дома му и там той посреща пациентите си от Тодювци. А при останалите в съседните села и махали ходи лично. През зимата с личния си автомобил, а през останалото време с мотоциклета си. С вярното симсонче той пътува денем и нощем по прашните селски пътища. И тъй като в останалите села няма кабинети, посещава пациентите по домовете. „Аз си ги познавам на пръсти. Зная кой къде живее, от какво е болен, какви лекарства взема. Повечето са старци самотници с един куп болежки. Обикалям по къщите, меря кръвното, изписвам рецепти. После си вземам тези рецепти и отивам до Елена да им купя лекарствата и им ги нося. Защото до тези села автобуси има веднъж седмично. Как да накарам бабите да слязат до града 10 км пеш. Не става. Помагам с каквото мога”, с тъжна усмивка обяснява фелдшерът.
ОБИКОЛКИТЕ ПО СЕЛАТА И МАХАЛИТЕ ХРИСТО ЗАХАРИЕВ ИЗВЪРШВА ИЗЦЯЛО ЗА СВОЯ СМЕТКА. На месец навърта над 300 км. Горивото плаща с пари от джоба си. Разходите за резервни части на двете возила и за амортизация също са изцяло за негова сметка. Труда си изобщо не го брои. Всъщност като помощник на джипито той получава някаква заплата, която може би всъщност стига за покриване на разходите по колата и симсончето. Тоест печалба от труда и ентусиазма си няма. Единственото, което му остава, е признателността на пациентите. А тя е огромна. Хората в Тодювци не пестят похвалите си към него. „За нас Христо е всичко – лекар, зъболекар, дори и ветеринар. Аз живея сама. Когато имам нужда, ходя в кабинета му. Когато не мога, той идва. Случвало се, като се наложи, и зъби да вади, че даже и да бие инжекции на прасетата в селото.” Не доктор, а злато си имаме ние, Бог да го поживи”, сипе похвали Пена Георгиева. Кметицата Росица Стефанова пък смята, че фелдшерът Христо Захариев е истинско богатство за Тодювци и ще остане завинаги в историята на селото.

Иван ПЪРВАНОВ

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!