ТЪРНОВЦИ, ПРОСЛАВИЛИ ГРАДА СИ ПО СВЕТА | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

ТЪРНОВЦИ, ПРОСЛАВИЛИ ГРАДА СИ ПО СВЕТА

Публикувана на: 27.02.2015г. 349 прегледа

Публикувана в брой: 40 / 27.02.2015

Д-р Петър Аладжов – икономистът, който строеше търговски мостове между Изтока и Запада

На 25 септември 1908 г., три дни след тържественото обявяване на Независимостта на България, в Търново се ражда Петър Аладжов. Баща му Христо Аладжов е известен и уважаван занаятчия и търговец, а майка му Теофана Мичурин е дъщеря на участника в Руско-турската война Петър Мичурин. Когато Петър става на седем години, баща му го записва ученик в Основно училище „Митрополит Панарет”, което било в непосредствена близост до църквата „Св. Константин и Елена” и до тяхната къща, купена от брата на Стефан Стамболов. Понякога след училище момчето се отбивало в църквата и един ден училищният свещеник поп Лефтер предложил да му помага. В преддверието на храма на малка масичка момчето трябвало да записва имената на живите и починалите, които се споменавали в службата. За споменаването се плащала такса от 10 – 20 ст. и малка част от парите попът определя за Петър. Така от малък той започнал да печели и се чувствал много горд, когато получавал своето възнаграждение.
След основното си образование Петър Аладжов се записва в Търговската гимназия в родния си град, една от най-престижните в старата столица. Като ученик станал запален турист, включил се в юношеския туристически съюз „Царевец”, където проявява своя организаторски талант. След гимназията му предлагат да стане стажант в търновския клон на Българска търговска банка. Това определя неговата съдба. По време на стажа си Петър Аладжов решава да следва в Търговската академия на град Анверс, която била доста престижна и давала солидно образование. Много негови приятели от туристическия съюз обаче го посъветвали да се запише студент в Прага, където учели много търновци и имало голяма българска колония. В Прага нашите студенти членували в студентската организация „Българска седянка”, която обхващала 470 младежи и била най-старото българско академично дружество в чужбина. Петър активно се включва в организационния живот, не след дълго е избран за касиер на организацията, а после и за неин председател.
След следването си Петър Аладжов се завръща в родния си град, където тогавашният директор на търновския клон на БТБ Иван Златев му предлага да започне работа в банката. След няколко години, когато директорът е преместен в София, директор става Петър Аладжов.
През 1938 г. неговият годишен доклад прави впечатление на централното ръководство на банката в София и то командирова всички директори на банкови клонове в старата столица, за да се запознаят с опита и успехите на търновския клон на банката. Не след дълго време Аладжов е извикан в София и Управителният съвет на БТБ му възлага да отговаря за сделките с чужда валута и борсовите операции на банката.
По това време той защитава своята докторска дисертация „Чуждите капитали в България”.
В началото на 1943 г. в резултат на сложната международна обстановка се засилва недостигът на много стоки и българската икономика запада от ден на ден.
Петър Аладжов е извикан в Министерския съвет, където министър-председателят Богдан Филов му заявява, че се създава комисариат на военновременното стопанство и той е назначен за върховен комисар. Главната задача на върховния комисар била да съгласува всички дейности, чрез които се направлява и ръководи военновременната икономика, като приоритет се дава на селското стопанство. Петър Аладжов се справя и с тази трудна задача и не допуска недостиг на храни и стоки от първа необходимост.
След Деветосептемврийския преврат на 13 октомври 1944 г. в кабинета му нахлуват милиционери и го арестуват. Отвеждат го в Дирекция на Народната милиция, където в килиите вижда арестувани известни политически и културни дейци, между които разпознава Пловдивския митрополит Кирил – бъдещия български патриарх. По време на разпитите е подложен на невероятни унижения и изтезания. След шест месеца в Дирекция на милицията е преместен в Софийския централен затвор, очаквайки присъдата си от така наречения „Народен съд”.
На 18 април 1945 г. настъпва дългоочакваният ден, който ще реши неговата съдба. Заключението на съда е кратко: „Не е установена противонародна дейност в качеството му на върховен комисар и поради това не подлежи на наказателна отговорност”. Радостен, Петър излиза от затвора, за да разбере, че няма къде да отиде. Апартаментът му е конфискуван от „народната власт”. Приема го неговата секретарка Екатерина Петрова, която по-късно му става съпруга.
Петър Аладжов се връща в Българска търговска банка и започва да възстановява банковите контакти с чужбина. След среща с министър-председателя Кимон Георгиев той е командирован най-напред в Белград, Букурещ, Рим и Милано. После идва ред на Цюрих и Женева. Женева е важен пункт, откъдето българското правителство е искало да навлезе в колониалните страни на Африка и Азия. Аладжов осъществява важна среща и със застрахователната компания „Лойд”, представлявайки интересите на българските застрахователни компании „България” и „Балкан”. Когато се връща в България обаче, го чака нова изненада. На 27 декември 1947 г. банката е национализирана, а той със семейството си е изселен в с. Церово.
Един ден получава изненадващо нареждане да се яви при члена на ЦК на БКП Тодор Павлов. Той му предлага висок пост в министерството, но Аладжов отказва, заявявайки: „Дайте паспорт за мен и семейството ми и аз съм готов да свържа българското стопанство с важни партньори в Европа”. Накрая стигат до компромис. Дават му паспорт за Германия, като обещават, че след сключване на договорите ще пуснат семейството му. Петър Аладжов заминава за Мюнхен, придружен от главния директор на външното ни предприятие „Булет”. В резултат на преговорите са сключени договори за голям износ от България. Семейството на Петър обаче не получава разрешение за излизане от България и той остава в Германия.
Започва труден период на емиграция. За събиране на семейството се включват висши немски държавни служители. В знак на протест министърът на прехраната на Германия спира вноса на български стоки. Най-накрая българското правителство отстъпва и след дълга раздяла семейството се събира отново.
В Германия д-р Петър Аладжов с много упоритост и труд успява да издигне и поеме в свои ръце фирмата „БАФАГ”, която има и собствена банка. Тя се занимава с внос-износ на хранителни стоки, вина, текстил и др. Фирмата създава представителства във Франция, Италия, Полша, Турция и Гърция, както и в Китай и Аржентина. Осъществява контакти с много световни лидери и президенти. През 1982 г. Аладжов лично е поканен от американския президент Джералд Форд да участва в световния форум на Американския институт по предприемачество в Колорадо.
В средата на ноември 1990 г. след почти тридесет и пет години в изгнание отново стъква на родна земя по покана на президента на България Жельо Желев.
Д-р Петър Аладжов постига забележителни успехи в развитието на търговията между Изтока и Запада. Той е уважаван икономист от световен ранг, признат както у нас, така и в чужбина. При едно от посещенията си дарява част от нумизматичната си колекция на Търновския исторически музей. В знак на уважение и признателност и за неговите изключителни постижения в областта на световната икономика на 15 март 2001 г. неговите съграждани му присъдиха званието „Почетен гражданин на Велико Търново”.

Иван ПАНАЙОТОВ

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *