Отиде си един забележителен търновец Горазд Йорданов Чолаков (1921 – 2015) | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Отиде си един забележителен търновец Горазд Йорданов Чолаков (1921 – 2015)

Публикувана на: 31.08.2015г. 272 прегледа

В неделя старата столица се прости с един от най-достойните си граждани – Горазд Чолаков. Той е роден на 4 август 1921 г. в с. Пиргово, Русенско. Баща му Йордан Чолаков е главен учител в местното училище. Майка му Надежда Робева произхожда от виден македонски род в Прилеп. По време на войните за национално обединение тя напуска Софийския университет и става учителка в Македония. Кръстници на Горазд Чолаков са Невена и Михаил Кремен, житиеписецът на Яворов.

През 1940 г. Горазд завършва Първа мъжка гимназия в Русе. След което постъпва в Софийския университет, специалност „Право”. При избор на специалност оказва влияние мечтата му с брат му Венелин Чолаков да бъдат адвокати на бедните. Още от ученик се занимава с обществено-политическа дейност. След преврата на 9 септември 1944 г., само на 23 г., е обвинен за въвличането на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Това слага край на докторантурата му при професор Петко Стайнов. Първо е затворен в Русенския затвор, после оправдан от Народния съд и след това въдворен в концентрационния лагер „Росица” заедно с още 4000 ученици, студенти, интелектуалци, свещеници. Освобождават го предсрочно заради проявен героизъм при спасяване на някакви машини от придошлата река Росица. В периода 1953 – 1956 г. е в трудови войски при Пирдоп и Златица. Чак тогава успява да се дипломира.

През 1947 г. се венчава за Кръстина Стефанова, дъщеря на генерал-лейтенант Атанас Стефанов, командир на ІV армия и Прикриващия фронт по време на Втората световна война. През 1956 г. се ражда единствената им дъщеря Маргарита, която има две деца – Момчил и Десислава, и две внучки – Маргарита и Габриела.

Трудовата дейност на Горазд Чолаков започва в „Жилфонд” като касиер, а после продължава като юрисконсулт в „Комунални услуги”, „Спортния тотализатор” и завода за радиатори в Стражица. През този период става поръчител на десетки турци и цигани да теглят кредити от ДСК. Никой не го завлича дори с 5 лева. След 10 ноември 1989 г. се регистрира като адвокат и помага на много хора да си възстановят земеделските земи. Продължил да работи до 80 г. в семейното заведение снекбар „Чоки”.

През целия си живот има активна гражданска позиция и се занимава с обществена дейност. Членува в различни обществени, политически и благотворителни организации. Активно се занимава с туризъм и подпомага туристическото дружество „Трапезица” във Велико Търново. С настъпването на демократичните промени се включва активно в СДС, съюз „Истина”, Българския демократичен форум, Съюза на репресираните, Съюза на военните на Негово Величество, основава и става председател на комитет “Родолюбие”, избран е във Временния изпълком на Велико Търново от квотата на СДС.

В продължение на 60 г. публикува над 300 статии, доклади, участва в конференции и симпозиуми, съавтор е на 4 книги, дописник на вестниците „Ехо”, „Прелом”, „Подем”, на списание „Читалище” и много други.

За цялостната си родолюбива и обществена дейност е награждаван многократно с ордени, медали и грамоти от редакцията на в. „Ехо”, два пъти носител на медал „Алеко Константинов”, медал „Иван Вазов” от Държавната агенция за българите в чужбина, от комитет „Васил Левски”, от Съюза на юристите в България, от Министерския съвет с министър-председател Сергей Станишев през 2008 г. През 2003 г. е удостоен с почетна награда „Велико Търново”.

И накрая да завършим с думите на професор д-р Милко Палангурски, казани на 90-годишния му юбилей: „Има едно европейско пожелание, което гласи: Да остарееш достолепно като катедрала. Видял съм не една катедрала и е вярно, че те са достолепни, но е и вярно, че с течение на времето те стават сиви и надменни.

Аз бих обърнал това пожелание – да остарееш като бай Горазд. Весело, оптимистично, с усмивка, с неизчерпаема енергия, готов да поеме всеки нов проект, идея и задача, която отговаря на неговата обществена визия. Та може ли някой да ми каже поне едно обществено събитие, което има значение за нашия град, в което той да не е взел участие. От короната върху главата на „Майка България” – до Пирамидата на Независимостта и Арката на търновските генерали, от възстановяването на партиите, до гражданските сдружения и поредния преход.

Затова си има архив, но малко са хората, които всички познават с едно определение като бай Горазд. Никой в публичното пространство не посмя да го нарече дядо Горазд, защото енергията, която блика от него, е невместима с това определение. Той е дядо само за своите прекрасни внуци и правнуци, за своето невероятно семейство, което той винаги е сплотявал и напътствал.

БОГ ДА ГО ПРОСТИ!

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!