6 четения

Антъни Иванов, Спортист N 1 на В. Търново при юноши и девойки, пред в. „Борба”: Не харесвам плуването, но ми се удава

Целта пред таланта от старата столица е да стане първият полуфиналист на олимпийски игри, ненавършил 18 години

 

За втора поредна година Антъни Иванов заслужи признанието Спортист N 1 на Велико Търново при юношите и девойките. В анкетата на Община В. Търново състезателят на „Етър 2000“ събра 102.3 точки.

През отминаващата година възпитаникът на Роза Георгиева се класира шести на световното първенство по плуване за юноши и девойки в Сингапур на 200 метра бътерфлай, като подобри рекорда на страната в дисциплината за мъже и покри норматив „Б“ за Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. В Сингапур 16-годишният плувец завърши 13-и на 100 м бътерфлай е 17-и на 50 м в същата дисциплина.

В актива му има още 19 национални рекорда на България, 21 златни медала в държавните първенства различните дисциплини, 3 златни медала на турнира „Мултинейшън“ в Португалия, 3 златни медала на Купата на Средиземноморието за юноши ст. възраст в Гърция.

 

– Очакваше ли отново да си първи в анкетата?

– Да, с оглед на постиженията, които направих през тази година. Благодаря на всички, които са гласували за мен, и се надявам догодина да стана трикратен първенец.

– Как отчиташ представянето си през 2015 г.?

– Много успешна, тъй като на световното първенство бях с 20-о време и успях да вляза на финал на 200 метра бътерфлай. Както и с 21-во на 100 м, и стигнах на полуфинал, което е голям успех за България и не беше постигано никога. Да се надяваме, че в Рио де Жанейро ще съм и първият полуфиналист под 18 години за мъже. Целта е първо да покрия норматива, а после ще мислим и за полуфинал.

– Изненада ли беше за самия теб постижението ти на световното първенство?

– От времето, което постигнах, не съм изненадан, но от класирането, което направих – да, защото просто очаквах другите да плуват по-бързо.

– На кого дължиш това, което си постигнал досега?

– На семейството ми и на треньорката ми Роза Георгиева най-вече.

– Защо избра плуването за свой спорт?

– Защото баща ми е бивш плувец и един ден ме заведе на басейна. Взе ме направо от стадиона, защото аз исках да ставам футболист. Така започна всичко. Аз не харесвах плуването и продължавам да не го харесвам, но наистина ми се удава и трябва да се занимавам с него.

– Какви са целите ти в плуването?

– Олимпийска титла – мечтата на всеки плувец и на всеки спортист въобще.

– Треньорката ти Роза Георгиева поиска 50-метров басейн във Велико Търново?

– Да, това е проблем. Дано се направи, преди да избягат всички в Щатите и в други държави.

– Това означава ли, че и ти мислиш да продължиш навън кариерата си?

– Ако има елитен университет, в който успея да вляза в САЩ – да, ще продължа там. Плуването там е много по-развито и признато, отколкото в България.

– Ти учиш в Американския колеж „Аркус“. Как успяваш да съчетаваш ученето с плуването?

– Трудно, но се справям. Може би от втория срок ще бъда вече на индивидуално обучение и ще мога по-добре да си разпределям времето.

– Като стана въпрос за футбола, вие в „Аркус“ станахте общински шампиони по футбол в ученическите игри, а в състава водещите играчи бяхте плувец и баскетболист…

– Да, нямахме други спортисти. Имахме доста хора, които не бяха пипали топка през живота си. Но ние играем простичко – стъпваме здраво, чисти се топката напред, там има един нападател. Така ги бихме.

– Какво ще пожелаеш на себе си и на великотърновци за 2016 година?

– Здраве, щастие и най-вече любов и късмет!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *