9 четения

Тинко Банабаков, Спортист N 1 на В. Търново за 2015 г., пред в. „Борба”: „Целта ми през 2016 г. е медал от Олимпийските игри в Рио”

Талантливият боксьор посвети първото място в анкетата на баба си, от която е наследил трудолюбието

 

Боксьорът Тинко Банабаков за трети път в кариерата си бе избран за Спортист N 1 на Велико Търново. Така той стана първият състезател, печелил анкетата три пъти. Преди това асът на БК „Ивайло” бе коронован през 2012 и 2013 г. С по две победи в анкетата са Росен Райчев, Христомир Христов и Петя Луканова.

Талантливият боксьор от старата столица грабна първото място за 2015 г., като събра 85.8 точки. При избора му натежаха бронзовият медал от европейското първенство за мъже в категория до 49 килограма, първото място за Купа България и шампионските титли за мъже и младежи до 22 г.

Тинко Банабаков е роден на 22 април 1994 г. във В. Търново. Преди да влезе в боксовата зала при Евгени Донев, е тренирал малко футбол, но не му харесал, колкото бокса…

– Тинко, очакваше ли първото място в класацията „Спортист на годината” или си изненадан?

– Не, не съм изненадан. Вярвах, че пак ще ме изберат с оглед на успехите, които имах. 2015 г. е най-успешната за мен в спортната ми кариера. Успях да постигна една от мечтите си – да спечеля медал от голямо първенство, и то при мъжете. Имам две втори места от два международни турнира, които са много силни. Трето място на европейското първенство за мъже. На държавните първенства имам само едно второ място, останалите ми постижения в България са само първи места.

– Ти си първият трикратен победител в тази анкета. Това означава постоянство през годините…

– Да, наистина работим целенасочено и явно това се забелязва и оценява. Всеки труд се оценява и се отблагодарява, най-важното е да вярваш в себе си и да преследваш мечтите си.

– На кого дължиш успешното си развитие?

– Най-вече на моя личен треньор Евгени Донев, който ме е поел още от дете. Винаги е бил до мен през годините. Много ми е помагал не само в спорта, а и в живота като цяло. Изграждал ме е, давал ми е пример. Затова дължа най-много на него. След това вече и на семейството си, на подкрепата на моите приятели и на треньорите от националния отбор, които също допринесоха за развитието ми по много голям начин.

– Спомняш ли си какво бе първото нещо, което ти каза Евгени Донев, когато влезе в залата?

– Той ме забеляза, че почнах да се развивам бързо и каза: „Продължавай, ще работим с теб двамата и ще се види докъде можем да стигнем”. Вижда се, че има голям прогрес и продължаваме да растем.

– А как попадна в боксовата зала?

– Отидох с приятели. Така започна и спортната ми кариера като боксьор. Преди това съм тренирал футбол, но не ми хареса толкова, колкото бокса.

–Защо посвети първото място в анкетата на баба си?

– Миналите победи бях посветил на дядо си, който почина. Но баба ми също заслужава, защото от нея съм наследил една от най-добрите си черти – трудолюбието.

– Имаш ли любим боксьор?

– Не. Харесват ми някои боксьори, от всеки гледам да взема най-доброто и да го прилагам в моя стил и да се развивам във всяко отношение.

– Амбициите ти за 2016 г.?

– Олимпиадата в Рио де Жанейро. Надявам се всичко да ми е наред, като най-вече си пожелавам здраве, за да мога да изпълня тренировъчния план. И оттам да дойде резултатът, който е квалификация за Рио. От там нататък ще гоня медал.

– Освен бокса занимаваш ли се с нещо?

– Не, професионално съм се отдал само на бокса.

– Какво си пожелаваш за 2016 г. – на себе си, на колегите си спортисти и на всички хора?

– На всички пожелавам най-вече здраве и да знаят към какво се стремят, защо го правят и да го преследват докрай!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *