Новини

Жената със златни ръце отказва два пъти работа в Кувейт заради питомците на дома за деца в Дебелец

Кинезитерапевтът Дочка Василева помага на стотици деца с церебрална парализа, двигателни и психични проблеми

 

47-ГОДИШНИЯТ РЕХАБИЛИТАТОР И КИНЕЗИТЕРАПЕВТ ДОЧКА ВАСИЛЕВА Е ПОМОГНАЛА НА СТОТИЦИ ДЕЦА със заболявания. Жената със златните ръце, както я наричат нейните колеги и родителите на малките й пациенти, вече 19 години работи в Дома за медикосоциални грижи в Дебелец. Въпреки че взема скромна заплата от около 650 лв., Дочка е отказала два пъти работа в Кувейт за четирицифрена сума с простото обяснение, че в дома се чувства на мястото си, обича децата и е удовлетворена, когато вижда напредъка на малчуганите.

Дочка Василева е от Велико Търново, завършила е рехабилитация в Плевен, работила е в Омуртаг и в болницата в Горна Оряховица. Вече има 25-годишен трудов стаж и е ученичка на доц. Чавдаров, за който се твърди, че е едно от българските светила в областта на детската церебрална парализа и работата с бебета. Повечето съвременни кинезитерапевти един вид са се преквалифицирали и напоследък масово работят като фитнесинструктори, а такива, които работят с деца във Велико Търново и областта, май вече се броят на пръстите на ръцете…

Дочка работи предимно с малчугани, страдащи от детска церебрална парализа, генетични проблеми и други болести на централната и периферната нервна система, както и на дечица, увредени при раждането… Твърди, че помни имената на тези, на които, за съжаление, не успява да помогне да проходят, макар че те са по-скоро изключение.

„Другите, на които съм помогнала, съм ги забравила“, казва скромно жената. Най-тежките случаи в дома в Дебелец са именно тежките церебрални парализи, защото такива дечица просто нямат никакви двигателни възможности. Като се сложат по корем, те дори не могат да си вдигнат главичката, нямат опора на горните или долните крайници, нямат активни движения, обяснява Дочка Василева. И уточнява, че се случва т. нар. „занемарени“, или късно диагностицирани пациенти и с по-леки травми, да се повлияят още след десетата процедура, но за добри резултати трябва упорита работа, която продължава с години.

НАЙ-МАЛКИЯТ Й ПАЦИЕНТ Е БИЛ САМО НА 25 ДНИ. Анатоли бил с акушерска пареза, което ще рече увреден при раждането, със счупена ключица и т.н. Няколко месеца е лекуван по специална терапия по т. нар. метод на Войта. По-късно му е спряно и лечението с нивалин, но малкият продължава активно с аналитична кинезитерапия. Днес момченцето вече е на 8 години, ходи на плуване и видимо няма никакъв проблем, но лечението му продължава допреди година. Мартинчо е друг малък пациент, за който Дочка Василева винаги ще си спомня. Когато детенцето, болно от церебрална парализа, дошло в дома в Дебелец, буквално са го… влачили, защото не можело изобщо да ходи. В момента то има много добра походка, качва се и слиза по стълби само, което е отличен резултат.

СЪВРЕМЕННИТЕ ДЕЦА НАИСТИНА СА ПО-БОЛНИ И ПО-ЗАТЛЪСТЕЛИ, е тъжната констатация на кинезитерапевта. Дочка съветва родителите да преценяват добре двигателното развитие на децата с увреждания и да не се заблуждават, че ако проходи, малкият пациент вече няма нужда от гимнастика. Здравите малчугани пък задължително трябва да спортуват – най-добре плуване, тенис и дори фитнес, казва Дочка Василева.

„КОГАТО ПРЕДИ 19 ГОДИНИ ПОСТЪПИХ В ДОМА, ПОВЕЧЕТО ПАЦИЕНТИ БЯХА С ПСИХИЧНИ ПРОБЛЕМИ. СЕГА ИМА ТВЪРДЕ МНОГО „ТЕЖКИ“ деца, много е натоварено, дори кафето и хапването са на крак. Не знам дали стресът или ниското качество на живот са виновни, но в момента има много недоносени деца и повече с генетични заболявания“, казва специалистът. Въпреки това Дочка твърди, че не прави разлика между болни и здрави деца, нещо повече – изградила си е желязна философия, според която болните са нормални, а всички останали – гении. Впрочем може би точно този начин на мислене съхранява нервите на жената със златните ръце и на всички нейни колеги от малкото останали домове в областта и в страната заради процеса на деинституционализиране. А Домът за медикосоциални грижи в Дебелец, макар и перфектен със своите условия и грижи за малките, съвсем не е най-щастливото място на света. Напротив, тук мъката и болката са големи, но персоналът полага наистина много грижи и влага лични емоции в съдбата на своите невръстни пациенти. Самата Дочка дори казва, че изживява съдбата на болните, като понякога дори изпитва физическа болка…

СПЕЦИАЛИСТЪТ РЕХАБИЛИТАТОР Е ТЪРСЕН И ОТ ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТИ, НО ЛИПСАТА НА ВРЕМЕ я възпира да се занимава с допълнителна работа. Не отказва помощ обаче на познати и колеги с мисълта, че щом близките й са добре, и тя ще е добре. Преди време лекувала болно детенце като частна практика и дори два пъти го придружавала в Китай, където още повече обогатила познанията си. За тамошните медици тя е категорична, че разчитат много на традиционните методи и разбира се – на иглотерапията, а и при тях всичко е желязна дисциплина – няма искам, не искам, като при българските пациенти.

„Харесвам и обичам работата си. Тук ми е мястото. Най-трудно е за родителите, които в началото са шокирани и не искат да повярват, че детето им има проблем, но с упоритост, търпение и любов стават чудеса“, казва жената със златните ръце, която в момента се грижи за 26 малчугани.

Елена ЧАМУРКОВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ

One thought on “Жената със златни ръце отказва два пъти работа в Кувейт заради питомците на дома за деца в Дебелец

  • Браво! Значи има все още такива Българи!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *