Директорката на филиала на Варненския медицински университет мечтаела за сцената, акушерството влязло в живота й случайно

Доц. Диана Димитрова се грижи за обучението на първия випуск медицински сестри и акушери във В. Търново

 

ДА БЪДЕ АКТРИСА, А НЕ АКУШЕРКА – ТОВА БИЛА ГОЛЯМАТА МЕЧТА НА ДОЦ. ДИАНА ДИМИТРОВА. Българският театър, а може би и киното обаче изгубили за сметка на медицината. В момента доц. Димитрова е директор на филиала на Медицински университет – Варна, във Велико Търново и се грижи за обучението на първия випуск медицински сестри и акушери. Преди да стане директор на филиала, тя е била зам.-директор на Медицинския колеж във Варна, а съвсем в началото – преподавател по практика. Извървяла е цялата стълбица, без да пропуска стъпало.

„Веднага след гимназията исках да кандидатствам в НАТФИЗ. Но родителите ми бяха толкова против, че въпросът изобщо не подлежеше на обсъждане. Те искаха да уча медицина, а и аз завърших Природо-математическата гимназия в родния си град Варна. Логично беше. Но в деня на изпита аз излязох, пих една боза и си прибрах вкъщи. Гордо заявих, че не съм се явила и да не си правят илюзиите, че в къщата им ще влезе лекар. Тогава изядох последния в живота си бой, а и ме наказаха един месец без художествена литература. Все едно сега да вземеш на едно дете таблета”, връща се назад доц. Димитрова.

Малко по-късно станало ясно, че това с медицината още не е изгубена кауза, защото се появила възможност непокорната тийнейджърка да кандидатства в Полувисшия медицински институт във Варна. За да е сигурен, че този път дъщеря му няма да пие само една боза, баща й я конвоирал до института. „Аз не можех нищо друго да направя, освен да попълня документите, но написах специалностите по азбучен ред и акушерка беше първата. И ме приеха, при това с доста сериозен резултат. Обаче отидох да уча напълно сигурна, че съм влязла заради родителите си, но това няма да продължи дълго и като завърша, ще работя друго”, разказва доц. Димитрова. Но завършила, при това с пълно отличие. И много скоро след това нейните учители я поканили тя самата да стане учител.

ВСИЧКО ОБАЧЕ СЕ ПРОМЕНИЛО В МОМЕНТА, В КОЙТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЛЯЗЛА В РОДИЛНАТА ЗАЛА. Настоящата шефка на филиала била едва на 18 години. „Изживях такъв шок… Една жена раждаше в момента, в който ме вкараха в родилната зала, и изпитваше огромна болка. Молеше се на персонала да й помогнат да се справи с болката, но те си говореха как се готви най-вкусно боб в гърне. Никога няма да го забравя това. Казах си, че това, което виждам, не е възможно, и вече бях сигурна, че аз трябва да помогна на жените и да направя нещо”, спомня си първата си среща с професията доц. Димитрова. Оттогава до днес тя не спира да повтаря на бъдещите майки, че – да, раждането боли, но тази болка може да бъде победена, че тя е сигнал за жената, в чиято природа е да измине този път, и то така, че да защити и своя живот, и този на детето си.

През 1999 г. младата акушерка създала във Варна първото в България училище за родители, което работи и до днес. Започнала да прави тренинги с родители, за да ги научи, че раждането не е страшно. За да бъде още по-полезна на бъдещите майки, завършила психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, написала докторантура на тема „Страх от раждането и пренатална подготовка”, а след това и учебник, който е първият в страната по темата пренатална психология или психологията на нероденото дете.

„Ние трябва да се отнасяме с огромно уважение към живота и той започва от момента, в който имаме оплодена яйцеклетка. И нероденото не е просто същество, ембрион или фетос. Доказано е, че детето чувства, изпитва болка, реагира на стрес, има сетива във втората половина на бременността, а след 26-ата гестационна седмица дори подслушва. Затова възпитанието започва преди раждането”, обяснява преподавателката и признава, че темата за начина на живот, който води бъдещата майка, е любимата й и може с часове да говори по нея. И понеже най-често дискутираният въпрос е за пушенето по време на бременност, доц. Димитрова казва, че научно доказано е, че в момента, в който жената си помисли да запали, детето ускорява пулса.

„Положението на плода в матката определя походката на детето. Темпераментът се унаследява. Затова бременните жени трябва много да внимават колко добре се грижат за себе си през тези 9 месеца. Кортизолът, който е стрес хормонът, преминава през плацентата, затова стресираните майки раждат невротични деца. И въобще – отношението на бременната жена към нейната майка има най-голямо значение за безпроблемното протичане на бременността”, усмихва се акушерката. И за броени секунди изброява някои от най-шокиращите истини, които науката вече е доказала за влиянието на раждането върху последващия живот на индивида. Ако раждането е секцио или с форцепс, ако бебето се появи на бял свят с увита пъпна връв или пък недоносено, всички тези факти имат значение за физическото и психическото му здраве.

„НЯМА КАКВО ДА СЕ ЛЪЖЕМ, ЗДРАВЕТО НИ ОТДАВНА Е БИЗНЕС И ЛЕКАРИТЕ ТРУДНО БИХА СЕ ЛИШИЛИ ОТ ПАРИТЕ, КОИТО РОДИТЕЛИТЕ СА ГОТОВИ ДА ПЛАТЯТ, за да гарантират здравето на детето и майката. Но ние не сме се отказали да променяме това.

Ние, имам предвид всички съществуващи акушерски организации, които в момента заедно се опитваме да направим акушерите и в България автономни. Ето това е другата ми голяма мечта”, заявява доц. Димитрова. И допълва, че по закон акушерката има това право, но то не й се дава на практика. И причините за това, за съжаление, са обяснени в онова изречение за здравето и бизнеса.

В повечето държави в Европа обаче акушерката следи цялата бременност на жената. Бъдещата майка се вижда с лекар само ако има проблеми. „В Италия ми казаха така: „Ние не сме достатъчно богати, за да си позволим да ангажираме лекари, когато майката е добре и плодът се развива в норма”. И там акушерите са най-близо до родилката”, разказва още доц. Димитрова.

Акушерството е от онези професии, които избираш със сърцето си. Тя е любов от пръв поглед. Ако това влюбване не стане, значи студентът се отказва от професията. „Дали я има тази любов, донякъде зависи и от нас, от учителите. Наистина не всички студенти, които влизат в тази специалност, я избират като първо желание. Но понякога и сред тези, които са я посочили като резерва, има бисерчета. Ако им помогнем, ако сме до тях с любов, когато те за първи път влизат в родилна зала и се докосват до професията, те се влюбват в нея. Затова е важно и ние какво внушаваме на студентите”, признава доц. Димитрова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Светослав СТЕФАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *