martineli

martineli

Проф. Стоян Буров, зам.-ректор на ВТУ: „Първото нещо е да преодолеем тази безстопанственост, която се е вихрила през последните години”

Проф. Стоян Буров е зам.-ректор по учебната дейност вече във втори ректорски екип. Минал е през всички нива на управление и 25 г. е неизменно в ръководството на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Бил е декан на Филологическия факултет, ръководител на катедра, а в ректорския мандат на проф. Иван Харалампиев той ръководи най-тежкия ресор в продължение на осем години. Бил е дори изпълняващ длъжността ректор, когато проф. Владимир Попов за малко беше областен управител в Ловеч. От миналата година професорът по съвременен български език е член-кореспондент на Българската академия на науките.

 

– Проф. Буров, как така един от най-престижните университети в България се оказа на ръба на фалита?

– Университетът стигна дотук не много бързо, общо взето за около осем години. През 2007 г., когато свърши мандатът на проф. Иван Харалампиев, в чието ръководство и аз бях, в университета имаше 4 млн. лв. приход извън това, което беше необходимо за издръжката на вуза. Осем години по-късно сме на минус 4 млн. лв. Излиза, че годишно са изхарчвани някъде по около милион повече от това, което е било допустимо. И откакто ние сме поели този мандат,

 

В КРАЯ НА ВСЕКИ МЕСЕЦ ТРЕПЕРИМ ДАЛИ ЩЕ СЪБЕРЕМ СРЕДСТВА, ЗА ДА ИЗПЛАТИМ ПОНЕ ЗАПЛАТИТЕ

 

А университетът е огромен организъм, който живее, диша, иска средства и няма как да затвориш всичко останало, за да даваш само заплати.

– Добре, но сигурно е имало знаци, че университетът затъва, и всички преподаватели са ги виждали. Защо не реагирахте?

– Да, имаше, и да – виждахме ги. Ще бъде несправедливо да хвърляме само обвинения, аз не твърдя, че вината е изцяло субективна. Има и обективни причини. Но нещата трябва да се кажат точно, за да имаме здрава основа, да стъпим на здрава основа, за да продължим напред. Иначе започват слухове, клюки, сплетни, злостни коментари, които никому не са нужни.

Въпросът не е само в това да търсим виновника и да го накажем. Права сте да ме питате защо не сме реагирали и

 

АЗ ПИТАМ КОЛЕГИТЕ ДАВАТ ЛИ СИ СМЕТКА, ЧЕ НИЕ ВСИЧКИ ИМАМЕ ВИНА ЗА ДНЕШНОТО НЕЗАВИДНО ПОЛОЖЕНИЕ НА УНИВЕРСИТЕТА

 

Те за кого гласуваха преди 4 г. или преди 8 г. и със своя глас те не подкрепиха ли бившето ръководство на два пъти? Със своето мълчание приемаха ли всичко, което се вършеше в университета през всичките тези осем години. Приемаха, мълчаха, а много от тях, ако можеха по някакъв начин да се възползват, го и правеха.

Мисля, че първото нещо е да преодолеем тази безстопанственост, която се е вихрила през последните години. Ще търпим още дълго време негативи заради разхищенията, които са допуснати.

Има обаче и обективни причини за лошото финансово състояние на университета и една от най-важните е демографската криза, която удари всички, не само нас, но нас много жестоко. Ние сме университет в сравнително малък град и реалността е такава – само 18% от нашите студенти са от Великотърновска област. Повече от 80% идват от другите области на България. Ние не можем да си позволим да бъдем регионален университет, какъвто може да бъде например Пловдивският университет. Освен това интересът към хуманитарните специалности с всяка изминала година намалява и това дава много сериозно отражение върху нашите най-престижни и стари факултети, които са лицето на университета – Филологическият, Историческият, Факултетът по изобразително изкуство.

Бяха направени и някои законови промени, които доведоха до рязко увеличаване на фонд „Работна заплата”. Идеята на Закона за академично развитие беше хубава, но никой не искаше да се вслуша в предупрежденията, че ще има бурно произвеждане на доценти, професори, доктори, доктори на науките. Колегите правят това заради кариерата си, но в това те виждат и възможност да си увеличат заплатата, която вече години наред стои на едно място. Същевременно обаче никой държавен орган не даде и лев за това увеличение на фонд „Работна заплата” и днес се стигна до абсурда цялата държавна субсидия да не е достатъчна за покриване само на фонд „Работна заплата”. Ние дотираме заплатите с таксите на студентите, които са предназначени за много други разходи.

– Подготвяте вече новата кандидатстудентска кампания. Как всичко това ще се отрази на вашия ресор?

– От етични съображения досега съм се предпазвал да говоря срещу проф. Петко Петков, който беше 8 г. зам.-ректор по учебната работа. Обаче не мога да премълча, че поначало неговата позиция ми изглежда доста лицемерна, защото той се опитваше и продължава да се опитва да си изгради образ на дисидент в бившето ръководство. Не бил съгласен с много неща, но стоя осем години на поста. Това даже е подло. Когато поех от него длъжността, видях, че в учебния процес нещата не са мръднали. Просто там са се натрупали такива проблеми, които сега е трудно да решиш с един замах, защото това засяга статуса на страшно много преподаватели.

Първото нещо, което направихме, е да поставим изискване за минимален брой студенти, за да съществува една специалност. Имам пред себе си справка, от която се вижда, че

 

ИМА ПОНЕ 10% НЕЕФЕКТИВНИ СПЕЦИАЛНОСТИ, В КОИТО СЕ ОБУЧАВАТ ПО ЕДИН, ДВАМА ИЛИ ТРИМА СТУДЕНТИ

 

Тази година например в специалността „Скулптура“ имаше приет само един студент. Това и най-богатият университет в света не може да си го позволи. Приносът на тези студенти към бюджета на университета е почти нулев, но зад тях стоят стотици часове и много преподаватели. Един студент носи на бюджета средно 1000 лв. годишно държавна субсидия, а разходите за него са 10 000 лв. Някой трябва да каже откъде да се вземат тези пари, за да се покрие този лукс да обучаваме по един студент в една специалност.

Мерките, които се предприеха, удариха повече от 300 преподаватели, защото сега те трябва да работят повече, за да могат да покрият норматива си. Кой е виновен, че има толкова много специалности и курсове с по двама-трима души? Основната вина е на университетското ръководство, на първо място на ресорния зам.-ректор.

Ами задочното обучение? Понеже говорим за пари, да кажа, че трима студенти задочници носят толкова приходи, колкото един редовен студент.

Не може повече така. В този си вид задочното обучение също е финансово неефективно.

Справедливостта изисква да се каже, че в края на мандата на бившето ръководство, и то главно по инициатива и настояване на ректора, се направиха сериозни корекции в учебните планове, което доведе до икономия от около 55 норматива, или 55 щата! Вдигането на норматива, което аз с помощта на Академическия съвет, разбира се, предприех, доведе до икономия на още 53 щата. Това са подробности, но истината е, че са много сериозни мерки и че те е трябвало да се вземат много по-навреме.

– От години магистърските програми са повече бизнес и по-малко обучение, като бизнес те не носят ли приходи?

– Магистърските програми са начин за спечелване на пари – за някои повече, за други по-малко. Но организацията в този им вид е бизнес, така е. Затова и години наред преподавателите се съпротивляват и не искат да има обучение на магистри по държавна поръчка, защото тогава те няма да могат да разполагат с тези средства, които сега студентите им носят.

– Как така?

– От магистърските такси се правят отчисления. Има за университета, но около 50% остават за преподавателите, които работят в съответната магистърска програма.

– Най-драстичната мярка, която можете да направите, всъщност каква е?

– Структурите и щатовете в университета много са се раздули, много хора са започнали да получават възнаграждения, които не са съразмерни с труда, който полагат, с ранга, който имат, с отговорността, която поемат. Разбирам необходимостта всеки да получи някакво възнаграждение, разбирам, че заплатите са ниски, разбирам подбудите на бившия ректор, който аристократично е разрешил всичко това, но когато университетът няма достатъчно средства, това е пагубно. Всякакви комисии, центрове, затова някои ще закрием, други ще преструктурираме, на трети ще им намалим статута. Център за развитие на университета! Какво е това, а и там получаваха пари всеки месец хора, които нямаха нищо общо с университета.

Истината е, че не може да се действа така екстремно навсякъде, защото става дума за хора и съдби. Това най-добре се осъзнава от сегашния ректор, който е много чувствителен по този въпрос. Виждам го как преживява лично всяка една ограничителна мярка. Трябва да се прави стъпка по стъпка, така че за няколко години университетът да възвърне доброто си име и да си оправи финансите. Макар че нещата не вървят добре изобщо за висшето образование в България. Сега ще въведат бюджет според рейтинга и там също ще търпим огромни негативи – пак заради нехайното отношение на ръководството. Ето защо мерките не трябва да бъдат само рестриктивни, а и стимулиращи, за да има развитие и оптимизъм.

Никой от

 

НАШЕТО РЪКОВОДСТВО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕБОРИ ИЗВЕДНЪЖ И ЕДНОВРЕМЕННО С ВСИЧКИ ТРУПАНИ С ГОДИНИ ПРОБЛЕМИ

 

Някои инициативи се сблъскват с ужасна съпротива от страна на колегите, на моменти дори се отчайвам, че трудно се преодоляват манталитет и егоизъм. Университетът трябва да се модернизира. Не знам дали всички разбират това и дали са готови за това. Привидно всеки е съгласен да се извършат промени, но смята, че другите трябва да се модернизират, а той – не.

– Какъв ще е добрият прием за ВТУ?

– Ако се задържим на миналогодишното равнище, значи резултатът би бил добър. Разчитаме на новите бакалавърски и магистърски програми на руски и английски език. Ще направим силна интервенция за събиране на студенти, аз особено разчитам на рускоезичното пространство, за да можем да ги привлечем в университета. Има много големи резерви в дистанционното обучение, там също трябва много сериозна работа. Ако всеки поеме равномерно от тежестта и си свърши работата, има начин не само да се оправим, но и да бъдем добър пример. Но в този момент университетът се задъхва, той има нужда от грижи. Той е прекрасен, но има нужда от грижи. Не съм против емоциите, но трябва и хладен разум. Никой не говори за закриване, даже и не трябва да си го помисляме. Обаче

 

УНИВЕРСИТЕТЪТ НА XXI ВЕК НЕ МОЖЕ ДА ИЗГЛЕЖДА ТАКА, КАКТО КЪМ ДНЕШНА ДАТА ИЗГЛЕЖДА НАШИЯТ

 

Че има училища, които разполагат с повече и по-модерна техника от нашата. Ние още пишем на черни дъски, но правим ремонт на спортната база за 2 млн. лв. Няма лошо, но университетът ще плаща тези пари години наред, защото ремонтите, и то както изглежда, съвсем некачествени, са договорени на разсрочено плащане.

А Пети корпус? Същото е и там. Чудесно би било да има ресторант, но това ли е най-важното нещо, което трябва да се направи, при положение че компютрите ни се чупят, че библиотеката няма средства за нов книжен фонд и така нататък. Вероятно се крият значителни интереси зад всички строени и недостроени, както се е изразил и премиерът, обекти, вероятно всичко това е предприемано заради нещо хубаво, ама резултатът е лош.

Искам да завърша с това, че въпреки трудната ситуация аз съм оптимист за бъдещето на университета, защото в него работят стотици умни, способни, високоинтелигентни хора. Те са ни капиталът. И преди сме се справяли в трудна и тежка обстановка, каквито бяха годините след 1989 г., ще успеем и сега.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

 

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *