Търновка си отиде от този свят чрез евтаназия в Белгия

56-ГОДИШНАТА ЕВГЕНИЯ ШНЕЙЗЪР ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ИЗБРА ДА СЛОЖИ КРАЙ НА ЖИВОТА СИ, ВМЕСТО ДА АГОНИЗИРА В НЕЧОВЕШКИ МЪКИ. Тя била в последен стадий на рак на белия дроб, когато решила да се възползва от разрешената в Белгия процедура за умъртвяване при неизлечими заболявания, които предизвикат непоносими страдания. До сетния й дъх ръката й държали нейният син Маруан и съпругът й Пиер Шнейзър.

„Майка ми е родом от Велико Търново. Няколко пъти сме идвали с нея да го посетим. Сега след смъртта й с татко плануваме да дойдем отново, в нейна памет“, заяви пред „Борба“ 30-годишният й син. Той разказа, че родителите му са се запознали в България, след като баща му дошъл тук по работа. Когато дошло време да се прибира в родната страна, Евгения тръгнала с него. Няколко години по-късно двамата се венчали в Белгия и останали да живеят там. Маруан твърди, че е получил много любов от родителите си и имал щастливо детство. Никога не го упреквали за грешките му и подкрепяли всеки негов избор. В средата на 2014 година майка му започнала да кашля, но не обърнала внимание на този симптом. Няколко месеца по-късно отишла на лекар за рутинен преглед, но на него не било установено нищо сериозно. В началото на следващата година обаче ситуацията се усложнила и си личало, че нещо не е наред.

„Промени й се физиономията дори. Стана много бледа, изтощена беше. С татко започнахме да настояваме да отиде отново на лекар“, казва синът й. Тя ги послушала и тогава докторите й поставили диагнозата рак на белия дроб. Веднага й било назначено лечение, но то не повлияло на болестта, която прогресивно се развивала. „С всеки изминал месец болестта я убиваше. Тя плачеше от жестоки болки, а медицинските лица, които бяхме наели, бързаха да й влеят обезболяващи. Ефектът им започна да не действа в един момент. Не искаше да се храни, нито да пие вода“, спомня си той. Най-тежко било, когато получавала пристъпи. „С последни сили казваше, че не може да диша. Това е, като да виждаш, че някой се дави, и да не можеш да направиш нещо, за да го извадиш от водата“, твърди младият българо-белгиец. Неговият баща не можел да понесе, че любимата му жена се гърчи в адски болки, и предложил като изход от това безпомощно състояние процедурата евтаназия.

„Нощта, в която той го предложи, не можах да спя. Цяла нощ мислех дали съм способен да се съглася с това майка ми да си отиде със съгласието ми, или да остане поне още малко с нас. Знаех, че й остават броени дни. Те обаче щяха да бъдат изпълнени с още много болка. Никое човешко същество не заслужава това. Сутринта споделих с баща ми, че подкрепям решението му“, разказа Маруан. Те споделили с Евгения предложението за евтаназиране и тя веднага приела. Уведомили лекуващия й лекар, който веднага подал необходимите документи в съда. Магистратите уважили искането, тъй като нашенката отговаряла на необходимите условия за прилагане на процедурата за легално умъртвяване.

„Никога няма да забравя датата 1 декември 2015 година. Това беше денят, в който лекарят дойде вкъщи. За него това беше рутинна интервенция, но ние знаехме колко много ни коства да го пуснем да й помогне да почине без болка“, заяви той. Казва, че единствената му утеха била, че инжекцията премахва болката, докато я убива. „Преди да го направи, я попита дали е сигурна и че когато влее препарата, няма връщане назад. Тя заяви, че е категорична в решението си. След като доктора й направи инжекцията, последните й думи бяха: „Благодаря!“, завършва разказа си Маруан.

Галина ГЕОРГИЕВА

loading...

Един коментар за “Търновка си отиде от този свят чрез евтаназия в Белгия

  • 01.02.2016 в 14:59
    Permalink

    Журналя, толкова ли няма за какво да пишете?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *