175 четения

Приятелският кръг „Раматиз” празнува за 16-и път Петльовден

ТРАДИЦИИТЕ НА ЕДИН ОТ НАЙ-ВЕСЕЛИТЕ НАРОДНИ ПРАЗНИЦИ ПОЧЕТОХА ВЧЕРА ЗА 16-И ПЪТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРИЯТЕЛСКИЯ КРЪГ „РАМАТИЗ“. Иван Петров, проф. Иван Харалампиев, Ганчо Карабаджаков, Вилиян Гетов, Илия Тодоров, Марин Крусев, Тодор Зеленков и Николай Томов се събраха по традиция в къщата на Мариян Кенаров в Пушево, за да принесат в жертва на празника едно прасе и да пийнат по чаша-две червено вино за свое здраве.

Сбирките за Петльовден започнали през 2000 г. малко на инат. Тогава приятелите решили да докажат на себе си и на целия свят, че 2 февруари не може да бъде ден на определен кръг от хора, а е на всички. Заклали един петел, за да бъдат в крак с легендата, според която една смела жена от село Еркеч се противопоставила на турците, които в този ден събирали най-тежкия кръвен данък, и отказала да даде мъжкото си чедо. Турците я заплашили, че ако не размисли, ще заколят ramatiz 2детето, а тя заявила, че сама ще стори това, но няма да им го даде. През нощта жената скрила чедото си извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта турците се върнали, останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от селото. Оттогава, та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български, разказва бившият ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Иван Харалампиев.

„Първата година заклахме един петел, втората станаха два, на третата вече минахме на прасе и така до днес. Традицията си е традиция. Не променяме и мястото, затова и неизменен домакин е моят приятел и колега в печатница „Абагар“ Мариян Кенаров“, допълва Иван Петров, който е назначен за пиар на групата. И понеже раматизите са традиционалисти, сбирката им не минава без живото изпълнение на проф. Харалампиев, който пък е солистът на приятелския кръг.

ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1997 Г. ЗАПОЧВА ИСТОРИЯТА НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА ГРУПА „РАМАТИЗ“. Собственикът на в. „Борба“ Николай Томов се оказва в центъра на заверата и събира ядрото на кръга – Вилиян Гетов, Иван Петров и Мариян Кенаров. „После към нас се присъединиха художникът, бивш министър на културата и настоящ зам.-кмет, Ганчо Карабаджаков и бизнесменът Илия Тодоров. За около три години това бяхме група „Раматиз“. През 2000 г. присъединихме издателя Марин Крусев, още един бизнесмен Тодор Зеленков и проф. Иван Харалампиев, последен в кръга влезе нашият приятел от Португалия Педро Матиас и ramatiz 4в този състав съществуваме вече 19 г.“, разказва историята на „Раматиз“ Иван Петров. И допълва, че групата е нарочила за свой ден вторника и така всеки вторник всички, които са във В. Търново, чинно се явяват на уречената среща. Късмет е, когато някой от празниците в календара, като вчерашния Петльовден, съвпадне с вторника, тогава вторникът се превръща в национален празник.

Приятелският кръг има цяла камара истории, някои от които не бива да бъдат разказвани, други звучат повече като легенда, отколкото като достоверни факти от житието и битието на „Раматиз“. Мъжете все още не са събрали историята си в книга, но двамата Ивановци – Петров и Харалампиев, стриктно запечатват в паметта си всичко, което е достойно за разказване.

12 календара имат приятелите, с които те отбелязват не само всяка следваща година, но и приятелството си. Всички календари са сюжетни, а сюжетите са дело на Ганчо Карабаджаков. В някои от снимките мъжете са преоблечени като царе, в други са боляри. Били са ловци, ramatiz 5пресъздавали са сюжети от картините на Репин и Мърквичка. През 2012 г., когато целият свят очакваше края си, раматизите се събрали и се снимали до огромните бъчви в лясковската изба. „Напълнихме по една чаша вино и така се фотографирахме, за да ни има и след края на света. И останахме. За света не знам, но нас ни има“, усмихва се проф. Харалампиев.

925 ВТОРНИКА ИМА В ИСТОРИЯТА НА ГРУПА „РАМАТИЗ“, КОЕТО ЗНАЧИ, ЧЕ ТОЛКОВА ПЪТИ Е ЗВУЧАЛ ХИМНЪТ НА ПРИЯТЕЛСКИЯ КРЪГ, написан от Марин Крусев. „Имаме си хор, който приглася на вокалния ни изпълнител. Хорът си има репертоар, цяла песнопойка сме си издали вече. Освен това хорът си има и балетен състав. В него участват задължително всички съпруги и танцуват, щом ние пеем“, разказва още Иван Петров. Неговият приятел и съименник Иван Харалампиев уточнява, че за това време разводи не е имало, нито пък сцени на ревност, защото съпругите си знаят, че във вторник мъжете им са на сбирка. „Ние обаче успяваме всеки месец да направим и голяма ramatiz 3среща, на която присъстват и съпругите ни, хем да се познават и обичат, също както ние се обичаме, хем да знаят какво правим. А веднъж дори успяхме да направим нещо като родово събиране с всички жени, деца, внуци, правнуци – кой каквото има. Бяхме повече от 70 души и беше невероятна среща“, допълва проф. Харалампиев. След това признава, че може би защото по време на срещите те никога не говорят за политика и по работа, не се възползват от длъжностите си и никой никого с нищо не задължава, са успели да станат приятелски кръг, в който няма водач. Всички са равни.

Когато Велико Търново им отеснее, приятелите тръгват из България да я опознаят и тя да опознае тях. А когато и България им стане недостатъчна, излизат навън. Така са стигали до Македония, Турция, Гърция, Германия, даже до Русия.

ramatiz 6От време на време група „Раматиз“ се отваря, за да влязат нови членове. Това обаче занимание се оказва сложно за новаците и някои от тях не издържат на проверката. Но тези, които успеят да се справят, остават завинаги. Такъв кооптиран член в момента е Йордан Дурчев. По друг начин казано, той, както и Атанас Марчев, са чираци. Изпълняват заръките на майсторите, т.е. вършат черната работа. Когато периодът им на чиракуване свърши, те ще бъдат горди раматизи с титла и място на масата до всички останали професори, бизнесмени, издатели и вестникари.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

 

Един коментар за “Приятелският кръг „Раматиз” празнува за 16-и път Петльовден

  • 03.02.2016 в 18:51
    Permalink

    И какво му е веселото на Петльов ден? Това че е бил денят за най тежък данък в Османската имерия или че са взимали малки момченца за еничари?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!