Доц. д.м.н. Пламен Кинов, началник "Клиника по ортопедия и травматология", УМБАЛ "Ц. Йоанна – ИСУЛ", София: "Остеонекрозата на бедрената глава е загадъчно и не напълно изяснено заболяване" | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Доц. д.м.н. Пламен Кинов, началник „Клиника по ортопедия и травматология”, УМБАЛ „Ц. Йоанна – ИСУЛ”, София: „Остеонекрозата на бедрената глава е загадъчно и не напълно изяснено заболяване”

Публикувана на: 09.02.2016г. 1866 прегледа

ВЪПРЕКИ НАПРЕДЪКА НА ТЕХНОЛОГИИТЕ И МЕТОДИТЕ ЗА ДИАГНОСТИКА ВСЕ ОЩЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ УСТАНОВЕНА ТОЧНАТА ПРИЧИНА ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА ОСТЕОНЕКРОЗАТА. Болестта се дължи на инфаркт на бедрената глава и е известна като остеонекроза, аваскуларна некроза, или болест на Чандлър. Налице е връзка с продължителното лечение с кортикостероиди, продължителен прием на алкохол, травми, водолазна (кесонна) болест, туморни заболявания и др. При голяма част от страдащите заболяването е идиопатично, т.е. не може да се установи причина за възникването на инфаркта на бедрената глава. В до 85% от случаите една след друга в интервал от 6 месеца до две години се засягат и двете бедрени глави. По-често страдат мъжете в активната възраст от 30 до 50 години.

Остеонекрозата на бедрената глава е заболяване, което се дължи на прекъсване на кръвоснабдяването на костта (костен инфаркт). Характеризира се с донякъде неясно начало (оплаквания), често се бърка с дискова херния, дори някои болни са оперирани за съпътстваща дискова патология. Това довежда до изчезване на оплакванията от лумбалгия, но ставната болка остава. Често пъти тя мигрира, проецира се в съседни на тазобедрената става зони, понякога може да се прояви дори в коляното. В други случаи мигрира странично на бедрото или в седалищната област. Характерна и специфична отличителна черта на остеонекрозата е наличието на болка в покой. Обикновено тя е мъчителна, продължителна и неповлияваща се от обезболяващи средства. С прогресирането на заболяването характерът на болката се променя. При настъпване на фрактура на ставния хрущял налягането рязко спада и оплакванията дори могат да изчезнат. Това е т.нар. светъл период, който може да продължи понякога до 6 – 8 месеца. Прогресията на болестта обаче продължава и впоследствие се появяват оплаквания от настъпващата деформация на главата – пукане, щракане, прескачане в ставата, скъсяване на крайника, ограничение в движенията на ставата, придружени от засилваща се болка. Това е съпътствано от бързо увреждане във функцията на ставата с прогресия на колапса на костта и последваща тежка деформация. Заболяването навлиза в хроничен стадий. Бавно и постепенно се оформя клиничната картина на класическото износване на тазобедрената става.

 

ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТЕОНЕКРОЗАТА НА БЕДРЕНАТА ГЛАВА

 

Целта на ортопедичното лечение е да се спре болестта във възможно най-ранен стадий. Това е етапът преди настъпване на дефинитивни промени в главата (колапс, фрактура), когато възможностите за корекция на деформацията са значително намалени. В началото на развитие на остеонекрозата главата е със запазена сферичност. Оперативните интервенции на този етап целят да се спре процесът и да започне възстановяване на загиналата кост. В основата на патогенетичното лечение е намаляване на налягането в зоната на инфаркта. Това се постига с оперативна техника, наречена сърцевидна декомпресия. В основата й стои отстраняване на некротичната кост. Повечето ортопеди след това заместват оформения дефект с костен присадък: автогенен (от пациента), от специално подготвена донорна кост от тъканна банка или синтетични заместители. Широко използвана в миналото бе и техниката с възстановяване на циркулацията на главата посредством васкуларизиран присадък на съдово краче. Напоследък се прилагат минимално инвазивни техники, където през много малък разрез със специален инструментариум се извършва операцията. Целта на всички тези техники е да ускорят възстановителните процеси и да увеличат здравината на костта, за да се предотврати колапс и деформация на ставата.

В заключение, изключително важна е ранната диагностика на заболяването, за да може предприетото лечение за спасяване на засегнатата бедрена глава да бъде успешно. Ранната оперативна интервенция е от ключово значение за успеха на лечението на остеонекрозата. Дори и невинаги да успява да спре хода на болестта, органосъхраняващото лечение дава възможност за отлагане на ставното ендопротезиране. Предвид това, че болестта засяга предимно млади хора, запазването на тазобедрената става максимално дълго, намалява рискът от усложнения след смяна на ставата с изкуствена и необходимостта от подмяната й.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!