МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО. Марин Чамуров е единственият жив герой на соцтруда, получил звездата от Тато при откриването на „Свилоза“

81-годишният търновец е вземал като депутат 90 лв. заплата и пази папка с всички изпълнени поръчения от избирателя

МАРИН ЧАМУРОВ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ЖИВ ГЕРОЙ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ТРУД В ОБЛАСТТА. На 15 февруари ще навърши 82 г. Върви пеша, годините не му личат, няма кола и мобилен телефон, живее в малък апартамент в кв. „Бузлуджа“ с жена си Евдокия, с която пък са заедно от над 65 г. Имат една дъщеря, двама внуци и един правнук. Той готви и дори меси мекици за съпругата. Държелив и със свежа памет, защото върви пеша и копае градината си в Драганово. Иначе е роден в село Обчиларе, което днес се казва Стрелец.

Построил е почти всички велики заводи у нас като монтажник, има общо над 20 ордена и значки за работата си. Бил е депутат от 1976 до 1981 г. с 90 лв. заплата. Никога не е бил член на БКП или БСП, защото целият му род е от земеделците на Никола Петков. Не е бил агент на ДС и въпреки това е носител на най-голямото отличие преди демокрацията в България – званието „Герой на социалистическия труд”, придружено със златна звезда и 1000 лева. Получава го от Тодор Живков през 1973 г. при откриването на „Свилоза” в Свищов, където на банкета е имало японци и руснаци. Всички му станали на крака! За случая е бил подписан специален указ лично от Тато именно защото Марин е бил от земеделска партия, а не партиец.

ПАЗИ ПАПКА ОТ СВОЕТО ДЕПУТАТСТВО ЗА ДАР НА ДНЕШНИТЕ ИЗБРАНИЦИ

„Бях направил няколко папки от времето като депутат, но у дома пазя само една, подвързана и прошнурована. В нея има точен отчет на всички питания и изпълненията ми като народен представител. Много бих искал да я връча на един от сегашните депутати да видят как се прави…“, казва нашият домакин и допълва, че понятия като рушвети, участие в схеми и подмолни трикове едно време в Народното събрание не е имало. Нито пък облаги. Той е бил избран от Търновска област в парламента на Седмото народно събрание, защото е бил отличен строител на големите предприятия от химическата промишленост, а не защото е бил връзкар.

Било е невъзможно да не отидеш на обявена приемна като народен представител и после да не се заемеш с проблема на човека. После се рапортува чинно за всичко свършено, пише в пожълтелите подвързани листи на папката на Марин Чамуров. Според него днешните люде в парламента почти не работят, получават много, държат се вулгарно и нямат никакво възпитание.

ЗА ТРУДОВАТА КНИЖКА САМО С ЕДИН ПЕЧАТ И ЗА ОТКАЗА ДА РАБОТИ В ЧУЖБИНА

МЪЖЪТ, КОГОТО САМО ПО ВЪЗРАСТ МОЖЕШ ДА НАРЕЧЕШ СТАРЕЦ, ИМА САМО ЕДИН ПЕЧАТ В ТРУДОВАТА СИ КНИЖКА, защото е работил само на едно място – от 1953 г. до 1992 г. Цял живот е бил монтажник, но никога не е бил най-големият шеф. Първият строеж, на който работи в системата на ДСО „Монтажи“, е заводът за сода „Карл Маркс“ в Девня. После отива в Димитровград, след това участва в градежа на циментовия завод „Вилхелм Пик“ в Бели извор край Враца, в ТЕЦ „Девня“, азотноторовия завод в Стара Загора, химкомбината във Враца, завода за автомобилни гуми във Видин. После става технически ръководител в Свищов за строежа на химкомбината за целулоза и изкуствени влакна „Свилоза“, след това става директор на промишлено-монтажното управление в крайдунавския град. После ръководи монтажите на ТЕЦ „Бобов дол“, на химкомбината в Бургас.

Едва успява през 1980 г. задочно да завърши Стопанската академия в Свищов, като междувременно е началник и на монтажа на стоманолеярния завод в Раковски. Пак между другото е и внедрено изобретателско предложение за заварка на олово върху черен метал. Сред заслугите на Чамуров е и пускането на компресорната станция в Полски Сеновец, което той определя като най-голямото изпитание в професионалната си кариера. За да тръгне, той поставил условие на началниците да не му се месят в работата и дори направил свой проект за компресорите в станцията.

Заради всичко това освен златната звезда за герой на соцтруда Марин Чамуров е получил и бронзов, сребърен и златен орден на труда, орден „Червено знаме на труда“, орден „Георги Димитров“ и това, с което се гордее най-много – златна значка „Майстор Кольо Фичето”.

„Никога не съм искал да ходя да работя в чужбина с моите умения, дето сега му викат гурбет. Ходил съм на обмяна на опит в Украйна и други страни, но винаги съм си бил у дома – в България. Днес най-много ми тежат две неща – съсипията на тези заводи, дето съм ги строил, и замразяването на АЕЦ в Белене. Второто е грях на всички правителства! След като се пенсионирах, бях на работа в Белене, че ме искаха. Знам за какво става дума и не е в интерес на страната ни тази централа да не се строи…“, разказва още Марин Чамуров.

ИМАЛ Е ТРИ СРЕЩИ С ТОДОР ЖИВКОВ И СИГУРНО ИМА И СНИМКИ ОТ ТЕЗИ МОМЕНТИ, но не успява да ги открие. Първата била във Враца, когато му дават орден „Георги Димитров“, втората в Стара Загора при монтаж на огромни украински машини, където Тато възкликнал: „Бог да ти е на помощ, как ще го монтираш това нещо от 750 тона!“, третата в Свищов при връчване на значката на героя. За градежа на химкомбината японците са пратили писмо до държавните ръководители, но те незнайно защо не го показали на Марин Чамуров. Той пази отговора от българска страна, от който става ясно, че нашият монтажник е харесан и похвален от японските инженери и е заслужил тяхната висока оценка.

За какво мечтае този достолепен човек навръх рождения си ден? Да се види пак с Григор Стоичков, бивш партиен и държавен ръководител до 1989 г., който на 2 февруари навърши 90 години. Със сигурност двамата имат какво да си кажат. И още – Марин Чамуров ще чака поне един депутат от нашия район да го покани на среща и да получи неговата папка с изпълнени обещания като народен представител от миналия век. Може би днешните народни избраници ще има какво да „откраднат“ от тази папка, в която всички пожълтели листи почват и свършват с „другарю”…

Нели СУКОВА