Моторите, уиндсърфът, дизайнерството и вкусната храна са страстите на Димитър Милешки

ТОЙ Е СЪСТЕЗАТЕЛ ПО МОТОКРОС КЛАС ВЕТЕРАНИ, СКИОР, ПЛАНИНСКИ СПАСИТЕЛ, ИНТЕРИОРЕН ДИЗАЙНЕР, МАЙСТОР-ГОТВАЧ, КАРА УИНДСЪРФ И ТАНЦУВА САЛСА. За някои от тези умения 41-годишният Димитър Милешки има дипломи. Някои е усвоявал в движение, но в което и амплоа да влезе, все е много добър. От Троян е, но в момента се е установил във Велико Търново. Казва, че любовта го е довела тук и няма представа за колко време ще се задържи в старата столица, защото всъщност мечтае да се върне у дома и някой ден отново да стане шеф-готвач в собствено заведение.

„Завършил съм специалността „Оператор в мебелното производство” в родния си град и чак 15 г. по-късно започнах да работя тази професия. И то във Франция. Беше май 2004-а, когато отидох на гости на братовчед ми и на екскурзия, за да видя страната. Обаче той беше поел някаква поръчка и имаше нужда от още хора, за да свърши бързо работата. Беше черна строителна работа, аз зарязах музеите и запретнах ръкави и така се вдъхнових, че вместо за два дни, както искаха клиентите, аз свърших работата за четири часа. И ме харесаха”, разказва Димитър. Останал три месеца, за което време се научил да поставя паркет, да шпаклова и разни други подобни дейности. Оттогава той ходи във Франция всяка година за по четири-пет месеца. Хората, с които работи, толкова го харесват, че го чакат с нетърпение, а и той толкова задобрял в работата, че сам започнал да дава идеи.

„Аз съм ексцентричен и идеите ми са такива, затова, когато ми хрумне нещо, сам си го изпълнявам. Няма кой да ме разбере от две думи, така че сам се залавям за работа. И клиентите са доволни, нищо че не съм традиционалист. Досега не съм имал случаи да ме ругаят за работата ми”, усмихва се Митко. И допълва, че когато се занимава с интериора на нечий дом, следва едно правило – домът трябва да бъде уютен, практичен и в него да си почиваш, а не да му слугуваш.

ВЪВ ФРАНЦИЯ ДИМИТЪР УСЪВЪРШЕНСТВАЛ И ГОТВАРСКИТЕ СИ СПОСОБНОСТИ. Научил всичко за френската кухня и дори, когато си е в България, често си приготвя рецепти от нея.

Mitko spasitelВ кухнята той влязъл по принуда преди много години. Поддал се на авантюристичния си дух и наел заведение в Троян. Имал добър готвач, но човекът бил почитател и на алкохола. Още първата вечер, в която ресторантът заработил, майстор-готвачът без малко да запали кръчмата. После забравил да мине някакви полуготови храни през микровълновата фурна и ги сервирал леко замразени. „Казах си, че така няма да стане, и втората вечер вече бях готвач. Наех си сервитьор и три години работих в кухнята. Много ми харесва да готвя и да наблюдавам как хората се наслаждават на храната”, признава Димитър. Експериментира и в кухнята и вече е категоричен, че здравословното хранене не е въпрос само на комбинация от съставки, а въобще на стил на живот. „Колкото и вредна да е една храна, според нашите критерии и разбирания, ако човек се движи, тя не може да го убие. Няма лоша храна, има обездвижени хора и хора, които нямат мярка в количеството”, обяснява готвачът.

И за да е верен сам на теорията си, Димитър не спира да се движи. През зимата кара ски и се състезава, през лятото е на мотора и пак се състезава. Всъщност е много активен състезател по мотокрос клас ветерани. КАТО ТАКЪВ, ДИМИТЪР Е РЕПУБЛИКАНСКИ И ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН ПО МОТОКРОС В СВОЯ КЛАС. Последната му голяма победа е през 2010 г. когато станал трети в Източноевропейския шампионат. Спонсорира сам спортната си кариера, защото все още не може да попадне на добър спонсор. Когато започнал да участва в международните състезания, му трябвал лиценз към определен клуб, за да се състезава, и той станал член на отбора на „Троян мотор спорт”. Въпреки това сам финансира участията си, хотелите, храната си, лиценза, застраховките, транспорта си. Казва, че това не му пречи да е щастлив и свободен на пистата и да кара за спорта, а не за медалите. По-често завършва състезанието и по-рядко се отказва заради контузии. Но се е случвало. Най-тежката му контузия е счупена ключица, макар че той разбрал това, като завършил състезанието.

„Моторът е детската ми страст. Нашите не бяха щастливи от мечтата ми и казаха: „Чупи си главата”. Обаче, за да вляза в клуба в Троян, родителите ми трябваше да подпишат декларация, че знаят колко е опасно. На практика трябваше да подпишат нещо като смъртен акт. Като разбраха за какво ги моля, ми хвърлиха по един бой и двамата”, усмихва се на спомена Митко. После довършва историята, като казва, че от 2007 г. кара мотор. Тогава можел да си позволи да си купи мотор, бил достатъчно голям, за да поема рискове и да бъде отговорен към живота си.

Започнал сам да се учи да кара мотора безопасно и на практика крадял занаята от по-добрите. По едно време имал за треньор един 10-годишен хлапак от клуба в Троян. Малчуганът бил толкова добър на мотора, че Митко постоянно се навъртал около него. Хлапакът е Вальо Роглев, вече е на 18 и е многократен шампион на България. „Не е трудно да караш мотор. Трудното е да не те е страх. Трябва да имаш сърце за този спорт и да знаеш, че карането на мотор не е само въпрос на натискане на газта. Истината е, че се иска много да мислиш, да предвиждаш ситуациите и да имаш бързи рефлекси на пистата, а и на пътя”, казва Димитър.

И понеже е роден в планината, спортист е, смелчага, съвсем логично било да стане планински спасител. Така е обиколил много от опасните места в Троянския балкан, за да спасява неразумни туристи. Казва, че най-често причина за критични ситуации, е фактът, че хората подценяват планината. Не я познават, но въпреки това тръгват неподготвени, а в Балкана има опасни места.

УИНДСЪРФЪТ СИ ОСТАВА НАЙ-ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ НА ДИМИТЪР МИЛЕШКИ В МОМЕНТА. Категоричен е, че такава свобода няма, затова не пропуска да прескочи до Турция. Харесал си е там един остров и следи прогнозите. Когато синоптиците кажат, че вятърът е подходящ за сърфиране, той тръгва. Ходи по три-четири пъти в годината, спи на палатка и живее като Робинзон. Общува с хора, които се наслаждават на живота и могат да се радват на изгревите и залезите, без непрекъснато да се оплакват от безпаричие и проблеми.

Когато преди няколко години се установил във Велико Търново, започнал да танцува салса. Запознал се с Ваня, Иглика и Дарина от „Ун бесо” и почти всяка вечер е в танцовата зала. „Обожавам да танцувам и танците са също толкова голямо предизвикателство за мен, колкото са моторът и уиндсърфът. Аз съм щастлив човек. Усмихвам се, правя неща, които ми носят удоволствие, имам приятели. Какво повече да искам! Не знам какво ще се случи утре, знам обаче, че Франция не е моето място. Затова мечтая за Троян. Искам да се върна у дома и някой ден отново да отворя кръчмата си „Бялата чешма”, признава Димитър.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.