България и Велико Търново загубиха железния си защитник Трифон Иванов

В събота инфаркт покоси човека, който винаги е бил за истината и си е патил от това

„АЗ СЪМ БИЛ ВИНАГИ ЗА ИСТИНАТА, НО И СЪМ СИ ПАТИЛ ОТ ТОВА. ИЗРАЗЯВАЛ СЪМ МНЕНИЕТО НА СЪОТБОРНИЦИТЕ СИ И СЪМ МИСЛИЛ, че е правилно, но съм страдал аз. Такава е съдбата на тези, които застават най-отпред. Урок, който съм научил, е, че откъдето и да излезеш, не бива да затваряш вратата. Винаги я оставай открехната. Направил съм си и съответните изводи. Необходимо е да има баланс. Първото нещо, когато застанеш на ръководен пост, е да не забравяш отношенията си. Защото нещата в живота са преходни.”

Това каза Трифон Иванов в последното си голямо интервю за в. „Борба”. Даде го в началото на август миналата година, броени дни след като отпразнува половинвековния си юбилей.

Шест месеца по-късно човекът, който вече се бе научил да гледа на нещата от друг ъгъл – „по-улегнало и спокойно, дори по-аристократично”, си отиде от този свят.

СЪРЦЕТО НА ЕКСКАПИТАНА НА НАЦИОНАЛНИЯ ФУТБОЛЕН ТИМ СПРЯ ДА БИЕ НА 13 февруари около 10 часа в Самоводене. Смъртта го застигна в дома на жената, която бе неизменно до него в последните години – Валя Панова. Сигналът за случилото се на тел. 112 е подал кметът на Самоводене Николай Милаковски. Лекарският екип от Спешна помощ е констатирал причината за смъртта – масивен инфаркт.

Председателят на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново през лятото отново получи инфаркт, при който му бе поставен стент. Причината за това бе запушена дясна коронарна артерия. Няколко дни по-късно той обяви, че отказва цигарите и дори се включи в мач на ветераните в рамките на турнира „Каменица фен купа” на стадион „Ивайло”. През последните месеци Трифон Иванов се чувстваше добре, ръководеше провеждането на футболните първенства в Зоната, за втора поредна година награди най-талантливите млади футболисти в Северозападна България. Само преди седмица бронзовият медалист от САЩ – 94 бе изключително щастлив от перфектно организирания зимен турнир по футбол във В. Търново, за първи път преминал без сериозни инциденти между играчи и рефери, и лично награди победителите. В последните дни пък стягаше семинар на съдиите и делегатите, които ръководят срещи в Северозападната „В” група. В съботния ден трябваше да пътува до Разград, за да гледа контролната среща между „Етър” и шампиона „Лудогорец”… Вчера трябваше да празнува именния си ден…

ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ЦЕНТРАЛНИ ЗАЩИТНИЦИ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ е роден на 27 юли 1965 година в село Горна Липница. Шестгодишен е, когато семейството му се мести във Велико Търново. В пети клас постъпва в Спортното училище в старата столица, където негов треньор е Васил Матев. Започва да играе в „Етър” като юноша от 1983 г. до 1988 г., когато преминава в ЦСКА, като за представителния тим записва 62 мача и 7 гола.

При червените остава до 1990 година и впоследствие в още три периода под наем – през 1992 и 1995 г.

През 1990 година преминава в испанския „Бетис”, за който записва 52 мача и 9 гола до 1993 г. По това време е искан от „Барселона”, но севилският клуб отказва да го пусне.

Следва силен период в Швейцария, където играе в местния „Ньошател Ксамакс” до 1995 година.

Много сериозно име Трифон Иванов направи и в Австрия, където първо между 1995 и 1997 игра за „Рапид” (Виена), с който става шампион и играе финал за КНК, след което през сезон 1997 – 1998 и за „Аустрия”. Последната спирка в кариерата му бе друг австрийски тим „Флоридсдорфер АЦ”, където бранителят остана до 2001 година.

За националния отбор на България Иванов дебютира през 1988 година и участва на три големи първенства – легендарното Световно в САЩ през 1994 г., когато стана четвърти в света, Евро 1996 и Мондиал 1998 във Франция. Именно благодарение на решителния гол с глава на Трифон Иванов срещу Русия националите се класираха за Мондиала във Франция.

Общо за представителния отбор Трифон Иванов изигра 76 мача, в които вкара 6 гола. Футболист N 1 на България е почетен гражданин на В. Търново за 1996 г., баща на три дъщери.

От година и половина заемаше поста председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, където се стремеше да спазва стриктно нормативните документи на футболния съюз и ръководеше коректно футбола в Северозападна България…

„НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!

НЕ МОГА ДА ГО ОСЪЗНАЯ!

Напусна ни един голям българин.

Отиде си завинаги почетният гражданин на Велико Търново Трифон Иванов.

Той беше не просто велик футболист. Не само футболна легенда.

Той беше не само Железният защитник на българския национален отбор.

Той беше и си остава завинаги един от най-добрите ми приятели…”, написа в личния си профил кметът на В. Търново Даниел Панов след новината за смъртта на легендарния футболист.

„Съжалявам много, че толкова рано си отиде от този свят. Тренираше при мен от пети до единайсети клас. Имам хиляди спомени. Помня го слабичък, русичък. Преди казармата бе висок 170 сантиметра и тежеше 70 килограма. Там заякна и се превърна в скала. За него мога да кажа само добро. Постигна много. Бог да го прости!”, каза първият треньор на Трифон Иванов – Васил Матев.

„Тежко е… Загубих много добър приятел и съотборник. За мен новината бе много изненадваща и шокираща. Нямам сили да говоря.

Бяхме заедно в „Етър“, после в ЦСКА, в националния отбор… Бяхме неразделни приятели. С Трифон до вчера бяхме заедно. Голяма загуба… Светла му памет!“, бяха думите на Бончо Генчев.

„Замина си голяма звезда на планетата Футбол – железният Трифон… Жалко. След Франко Барези той е един от най-големите защитници в световен мащаб. Безкомпромисен, изключително техничен. Голям мъж с голямо сърце.

Няма да забравя мача срещу Русия, в който вкара победния гол. Това беше най-важният гол в кариерата му. Играли сме много мачове в „Етър“, когато прохождахме заедно. Бог да го прости!“, сподели друг бронзов медалист от САЩ – 94 – Илиян Киряков.

Като голям човек, спортист и футболист и добър приятел определи Трифон Иванов президентът на „Етър“ – Александър Нанков, и добави, че „загубата е голяма за всички. Трифон Иванов бе част от град Велико Търново“.

Редица медии и спортни личности от Европа и света отдадоха заслуженото на българската легенда, пускайки специални материали за Иванов.

„Какъв тъжен ден! Нашият бивш номер 4, Трифон Иванов, шампион от 1996 г., е мъртъв! Почивай в мир!“, написаха на своята страница в Туитър от „Рапид“ (Виена).

Погребението на Трифон Иванов ще бъде в сряда, 17 февруари, тъй като се очаква пристигането на двете му по-големи дъщери от Испания и Германия, където живеят в момента.

Предвижда се поклонение от 13 часа в ДКС „Васил Левски“, а опелото ще се извърши в тесен семеен кръг.

Редакцията в. „Борба“ изказва най-искрени съболезнования на семейството и близките на Трифон Иванов.

Петко ПАВЛОВ