Българо-кипърско семейство възражда училищните стоматологични кабинети във Велико Търново

Ирини и Костадин Костадинови избират старата столица, за да отгледат дъщеричката си и да градят професионална кариера

 

БЪЛГАРО-КИПЪРСКОТО СЕМЕЙСТВО ИРИНИ И КОСТАДИН КОСТАДИНОВИ СА ИНИЦИАТОРИ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА СТОМАТОЛОГИЧНИТЕ КАБИНЕТИ ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИТЕ УЧИЛИЩА.

Те са млади, амбициозни, талантливи и целеустремени. Загърбили са, поне засега, кариера в чужбина, където е ясно, че биха печелили няколко пъти повече. Вместо това са се посветили предимно на работата с деца от областния град, като междувременно отглеждат и своята двегодишна дъщеричка Стефани, която е родена в старата столица.

27-годишната Ирини лекува зъбките на учениците в СОУ “Бачо Киро”, съпругът й дава дежурства в СОУ “Вела Благоева”, а неговата майка Юлияна Костадинова е училищен зъболекар в Езиковата гимназия и в Американския колеж “Аркус”. Освен това зъболекарската фамилия практикува и в семейния кабинет, където, разбира се, пациентите са от всички възрасти…

“Работата с деца ми носи удовлетворение. Успех е, когато детето преодолее страха си и го мотивирам както да посещава редовно зъболекарския кабинет, така и да се грижи за оралното си здраве. Удовлетворението е особено голямо при по-страхливите деца”, разказва натурализираната търновка Ирини Костадинова, която е завършила Стоматологичния факултет на Медицинския университет в София.

Тя е категорична, че нещата в България трябва да са по-регламентирани и да се дава възможност на младите лекари, в това число и на стоматолозите, които учат 6 години за специализация, и то без да се откъсват трайно от практиката си…

Съпругът на Ирини пък е с година по-голям от нея. Той е от Велико Търново, а родителите му са утвърдена зъболекарска фамилия. Може би този факт надделява в трудния избор на Ирини и Косьо да се установят в старата столица, където да градят кариера, вместо например да живеят и работят в Кипър или някъде в Европа, както се случва с повечето им връстници и колеги медици…

“МНОГО НАШИ КОЛЕГИ ЗАМИНАХА ЗА ЧУЖБИНА И ЧЕСТНО ДА ТИ КАЖА, АЗ ГИ ПОДКРЕПЯМ”, не крие Ирини. И уточнява, че повечето млади български стоматолози, които са инвестирали в образованието си, започват в частни столични клиники със стартова заплата от едва 600 лв., плюс минимален процент от печалбата на съответната фирма, към която работят. В същото време, ако в България една пломба струва 60 лв., то в Кипър цената е поне 60 евро, а стартовото възнаграждение за лекар без специализация там е около 2000 – 2500 евро.

“За Европа да не говорим, защото факторите са много, но родината ми, която е много по-малка от България и по територия, и по население, е всъщност много социална държава”, казва 27-годишната натурализирана търновка. Впрочем Ирини има двойно гражданство, понеже татко й е от Република Кипър, а майка й е родена в Пазарджик. Двамата се запознават в УНСС в София, където следват финанси, а Ирини се ражда в Лимасол и пред екип на “Борба” чистосърдечно споделя, че никога не е искала да живее на друго място. Въпреки това още като дете учи езика на Кирил и Методий от майка си и всяка лятна ваканция посещава българските си баба и дядо… А за да илюстрира разликите в социалните системи на двете си родини, младата жена уточнява, че кипърската й баба например взема минимална пенсия от около… 380 евро, без да е работила някога през живота си, а само защото е била домакиня. В същото време българската й баба по майчина линия взема скромната пенсия от… около 200 лв., нищо че цял живот е работила!

ВЪПРЕКИ ЧЕ ИРИНИ ВСЪЩНОСТ ЖИВЕЕ ТРАЙНО В БЪЛГАРИЯ ОТ 2006 Г., ОЩЕ НЕ МОЖЕ ДА СВИКНЕ С НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА РОДНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Но вече не ги приема като културен шок, а просто като даденост, с която обаче не може да е на сто процента съгласна…

В родината й например патриархалното възпитание е на голяма почит – всяко младо момиче там е отлична домакиня, която готви превъзходно и се грижи за дома. На дискотека не те пускат, преди да станеш на 16 – 17 години, нищо че страната е рай за туристите, а сезонът е почти десет месеца. В Кипър, който е офшорна зона, животът е по-спокоен заради добрата социална система, високия стандарт и правилата, които се спазват.

Минималната работна заплата на острова е около 800 – 900 евро. Безработицата тази година малко е спаднала, но преди 2 години страната изживява банкова криза – две от големите кипърски банки търпят колапс заради националния дълг, а кризата оставя без работа много банкери, финансисти и икономисти. Това провокира националистически настроения, започва да се протежира родното производство и логично голяма част от българските, румънските и другите чужденци емигранти остават без работа. На тяхно место в ресторантьорството, хотелиерството и въобще в нискоквалифицирания сектор вече се наемат кипърци, разказва Ирини Костадинова. Въпреки това, ако средният кипърец има по-нисък от стандартния доход, държавата му поема разходите по онкологични, сърдечни или други застрашаващи живота и здравето манипулации, които най-често се правят или в Англия, или в Израел. Ако пък има над средния доход, държавата пак му помага, като пациентът заплаща само консумативите за лечението, разказва още младата жена.

И допълва, че въпреки банковата криза преди години и положението с бежанците, които все пак заобикалят Кипър, на острова все още има много работещи българи…

Елена ЧАМУРКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *