Виж Занзибар и… разкажи на другите – II част

(Продължава от миналия брой)

Град Нунгви (в различни източници ще го срещнете като Нангви, Нангуи, Нунгуи, местните го произнасят именно по последния начин) е вторият по големина на острова. Тук се правят характерните плоскодънни лодки доу с ярки алени платна и посещението на лодкостроителницата е включено като атракция в туристическите маршрути. Също така има резерват за морски костенурки – голяма гордост за местните, а иначе в доста печално състояние. Хората се прехранват главно около туристите – търговийка, услуги, по-надеждните и образованите си намират работа в хотелите. Няколко неугледни, но с повече от прилична кухня ресторантчета предлагат изобилие от морски дарове. Риболовът е силно развит.

Иначе градът е сив, кален и грозен като всички други, през които сме минали. Улиците, доколкото ги има, не са асфалтирани. От току-що излялия се дъжд дупките са се превърнали в малки езера. Центърът представлява едно по-широко и сравнително равно празно пространство, превърнато във футболно игрище. Още в този първи ден ще разберем, че местните момчета използват всяко що-годе удобно място, дори плажа, който при отлив става равен като тепсия, за да играят футбол.

sn2rgbОколо “площада” има няколко магазинчета – за сувенири, за плодове и за всичко останало; нещо като кафене; странно помещение, чиято несръчно изрисувана реклама ни уведомява, че това е “фризьорски и козметичен салон” и… това е всичко. А, да, и огромна табела, забита в самия център, която с криви букви и безумна рисунка на западняци по гащи моли туристите да уважават местните нрави и да не се мотаят из града полуголи.

Микробусът ни смело нагазва в наводнените улици и спира пред някаква ограда грозилище, на портата на която едва се забелязва табелата с името на нашия хотел. И тъкмо се чудим дали да не се примолим на Рами да обръща и да ни кара обратно на летището, когато портата бавно се отваря и зад нея

 

с цветове, звуци и ухания ни посреща другият Занзибар.

 

Крайбрежието на град Нунгви е осеяно с хотели с различна големина и категория. Има за всеки вкус и възможности – от 30 до 3000 долара на нощ. Като цяло цените са сравнително ниски. Сравнено например с нашите черноморски курорти. Най-общо казано, за парите, които даваш, получаваш повече, отколкото очакваш. Хотелите са отдалечени един от друг, а пред тях е безкрайна плажна ивица със ситен и бял пясък. Повечето от тях са потънали в разюзданата зеленина на паркове и градини. Басейни има във всеки един. Защо – при наличието на такъв sn22rgbплаж и цял Индийски океан под носа ти – научаваме още на следващата сутрин. Океанът, който снощи се плискаше току под терасата ни, тази сутрин е изчезнал и пред нас се шири оголеното морско дъно, с влажен и придобил странна плътност пясък, с миниатюрни локвички, пълни с рачета и разни непознати морски твари, и с огромни туфи водорасли, в които също мърдукат разни дребосъци, неуспели да се спасят от мощния отлив. От зелените водорасли брегът е заприличал на поляна, по която, както си му е редът, в тържествена процесия се носят стада африкански крави. Някъде далече-далече пред нас, почти до хоризонта, се виждат десетки триъгълни платна на лодки доу, с които рибарите са отплували още преди отлива навътре в океана.

 

Проблемът с отлива е доста съществен за туристите,

 

особено за любителите на къпането и гмуркането в океана. Да избереш тази дестинация само заради почивката и плуването и да се окаже, че няма къде да плуваш, си е живо разочарование. Затова е добре предварително да се проучат местата. Според коментарите, на които попаднахме в мрежата, по източното крайбрежие този проблем е най-сериозен. Там има места, където на практика водата въобще не се завръща достатъчно, за да става за плуване. Вероятно през различните сезони е различно, но при всички положения предварителното проучване на въпроса е важно.

За радост на туристите по северното крайбрежие към 12 часа океанът бавно започва да се покачва и към 1-2 следобед вече е прекрасен за плуване. Но междувременно на брега се случват прелюбопитни неща, които ни карат да забравим къпането и плажа.

sn19rgbОще в ранното утро мало и голямо от местното население се е стекло на оголения от водата плаж. Докато мъжете са в океана с лодките си, останалите членове на семействата също имат своите задължения, които изпълняват всеки божи ден като свещенодействие. Най-малките деца – разбирай от три-четири годишни до към 10, примъкват към брега огромните туфи водорасли. Други техни връстници ги преглеждат внимателно и обират, каквото намерят. Всичко ще влезе в работа – дали за ядене или за изработване на сувенири – рибки, рачета, миди, скариди, всичко внимателно се сортира.

Малко по-навътре от тях, във вода до коляно, влизат жените. Те са пленителни дори само с външността си. По законите на исляма покриват телата си с дълги омотани около тялото по специфичен начин парчета плат. По законите на природата и начина на живот обаче тези “рокли” са във фриволни и ярки цветове и не скриват чак толкова ревниво телата им. Не крият и лицата си, а покривалата и тюрбаните за косите им са по-скоро за красота. Нагазили във водата с тези одежди изглеждат като сюрреалистични морски птици, а още по-странно е това, което правят. В специално пригодени за целта съдове, подобни на гевгири или канчета с надупчени дъна, те събират в плитката вода пасажи микроскопични рибки, като при това със свободната ръка правят ловки движения, които да ги насочат към риболовното приспособление. За нула време си напълват канчетата и се прибират да готвят. Правят от тези 2-3 сантиметрови рибки супа или ги омесват на нещо като кюфтета, които пържат.

Още една възрастова група има своите задължения по време на отлив. Това са момчетата, които още не са достатъчно големи, за да излизат с батковците и бащите си в морето, но вече е срамота да се мотаят с бебетията по брега.sn4rgb

Те влизат във водата по-дълбоко от майките си – до кръста и още по-навътре, понякога с малка лодка. “Въоръжени” са с пластмасови малки бидони, които използват като… тамтами. Дали правят това просто за удоволствие, или по някакъв начин е свързано с риболова, но хармоничният и наелектризиращ барабанен ритъм се носи над водата и кара туристите да се спират в почуда и да се усмихват. Усещането е прекрасно, защото човек дори не разбира откъде идват тези толкова характерни африкански звуци. Те просто се носят във въздуха и допълват съвършенството на тези изумителни гледки.

След няколко часа, заедно със започващия прилив, момчетата се завръщат на брега. Бидоните са пълни със зеленобляскави заргани и малки октоподи. Надвечер ще се завърнат бащите и големите им братя, а в техните лодки доу, под алените платна, вероятно ще лежат

 

тежките тела на рибите тон, които още същата вечер ще се озоват в ресторантите на близките хотели

 

Морският улов е много съществена част от менюто в тях. Понеже всичко е много прясно, се приготвя възможно най-просто, за да не се губи естественият вкус.

Таня ПЕНЧЕВА

(СЛЕДВА)

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *