Стотици стари сгради са санирани и реставрирани под ръководството на инж. Даниел Янев от Горна Оряховица

Какви са най-честите грешки при санирането според специалиста

 В САНИРАНЕТО И РЕСТАВРИРАНЕТО НА СТОТИЦИ СТАРИ СГРАДИ И ОБЕКТИ Е УЧАСТВАЛ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ ГОРНООРЯХОВСКИЯТ ИНЖЕНЕР ДАНИЕЛ ЯНЕВ, който е продуктов мениджър на австрийска фирма със солиден опит в производството на строителни материали в системи.

Като едно от най-сериозните предизвикателства в своята работа Даниел определя манастира „Свети Георги“ в Арбанаси. Там още по времето на Тодор Живков идват италианци, за да реставрират иконите. Свалят ги по специален начин, за да ги възстановят, но се случва конфликт на държавно ниво, чужденците буквално са изгонени, а иконите остават нарязани на големи платна… Едва след години започва да се търси начин за възстановяването на иконите, разказва Даниел и уточнява, че фирмата му е предложила специална технология, а работата по нея продължила малко повече от година.

Друг сериозен обект, на който се работи и в момента, е крепостта Кракра Пернишки. Горнооряховският инженер изследвал проблема и предписал адекватна технология, както и материалите за реставрация. Целта е да бъдат възстановени каменните зидове на прочутата пернишка крепост, а задачата се усложнява допълнително от намесата на неправилни циментови смеси, които провокират разрушаването на стената и падането на камъните…

Даниел Янев и колегите му работят и по възстановяване на тракийски гробници в Казанлъшко, където използват т. нар. материали консолиданти, които заздравяват основата. Освен това специалистите почистват камъните от мухъл и плесен и полагат крайни покрития, защитаващи горния слой. Реставрацията на старите русенски къщи, строени навремето по виенски тертип, са други предпочитани за работа обекти от инж. Янев. За тях той твърди, че са правени по старата технология „пруски свод”, а най-голямото предизвикателство при възстановяването им са вътрешните стени, които са на летвена обшивка. Те трябва така да бъдат измазани, че да не се използват съвременни продукти, а само варови покрития.

„Вярно е, че материалите са по-скъпи, но пък дават устойчива гаранция във времето. Напоследък използването на варова основа в нашия бранш е моден хит и тенденция, защото клиентите предпочитат екологичните смеси без цимент“, обяснява Даниел, който е трупал практически опит и знания дори в замъка Шьонбрун във Виена, където се е учил как се възстановява фасада по определена технология.

Инж. Янев е категоричен, че все повече частни инвеститори предпочитат екологични мазилки за вътрешността на дома си – без гипс и цимент, а чисто варови. Те осигуряват много добър климат в помещенията, гонят мухъла и влагата, не позволяват завъждане на микроорганизми и бацили, тъй като са естествен биоцид. С една дума, убиват всякакви микроби. Неслучайно нашите дядовци и баби навремето редовно са варосвали домовете си, което отново се връща на мода. Цената на такава мазилка е различна, но класическото й изпълнение е с около 30 – 40% по-скъпо от другите. Т.е. ако една обикновена варо-циментова мазилка излиза 10 – 12 лв. на квадрат, то чисто варовата е 17 – 18 лв. с полагането, твърди още инж. Даниел Янев. Впрочем фирмата, на която той е продуктов мениджър, изпълнява и много обекти по актуалното напоследък саниране.

„САНИРАНЕТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗПРИЕМА САМО КАТО ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ, ТО ОЗНАЧАВА ОЩЕ ОЗДРАВЯВАНЕ, ИЗЛЕКУВАНЕ НА СЪОТВЕТНАТА СГРАДА“, твърди горнооряховският експерт.

Според него всички собствениците на многофамилните сгради нямат понятие какви точно материали се влагат и дали санирането се изпълнява по технология.

Първото изискване е материалите да бъдат сертифицирани по европейски стандарт. Най-надеждният сертификат, който е преминал през всякакви видове физически изпитания и натоварвания, е ЕТАГ 004. Това означава, че всеки елемент, който има такъв документ, е сертифициран от европейска организация, изминал е всички изпитвания и се използва в система. Т.е. всеки етап си има системно предназначение, при санирането не трябва да се пропускат етапи. А най-грешното е да се работи на принципа „сбирщайн“, обяснява Даниел и уточнява – лепилото да се купува от едно място, изолацията от друго и т.н. Специалистът казва още, че санирането в момента върви на крайна цена около 200 – 240 лв. на квадратен метър, което включва подмяната на дограмата, покривното и фасадното изолиране. Разбира се, за определяне на цената има значение и съответното количество дограма, допълва инж. Янев. Той препоръчва етажните собственици да излъчат свой представител, който да следи дали технологията на саниране се спазва, защото дори само начинът на слагане на лепило има значение и ако се допусне минимална грешка, цялата система може да пострада и ефектът да се загуби. Това пък води до намаляване срока на годност, а гаранцията при санирането по закон е задължително поне пет години.

Е. СВЕТОСЛАВОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *