57 четения

Виж Занзибар и… разкажи на другите – III част

(Продължава от миналия брой)

Повечето ресторанти в Занзибар са, меко казано, семпли на външен вид. Някои – направо мизерни. Интериорът не е силата на тези заведения. Но като правило предлагат безупречна кухня. И все пак за туристите, особено за тези, които за пръв път са в Африка, ол инклузивът в хотела гарантира повече сигурност. Системата на целодневното изхранване, така отричана напоследък заради своята разточителност и разхищение, тук е елегантна и много семпла. Няма ги огромните тави с наринати с лопатата мръвки. Всичко е в малки блюда, сервирано почти бутиково. Манджите не са много на брой, но са произведение на кулинарното изкуство. Предлагат се много местни ястия – екзотични, с необичайни съчетания и подправки, понякога доста пиперлии. Малко месо, много зеленчуци и плодове, много риба и морски дарове. За гостите с по-консервативен вкус винаги има пици, спагети и скара. Но със сигурност любителите на южни фрукти и особено на ананаси, са най-щастливи. Ананасите са големи буквално колкото дини и са толкова сладки, че ти залепват устата. Карат ги с каруци направо от близките плантации. Изборът на плодове е неограничен, а момиче с огромен нож ловко обелва, нарязва и подрежда пожеланото от госта в елегантно цветно блюдо, събрало цветовете и сладостта на тропика.

И като стана дума за тропика – по-точно в случая субекватора –

 

Занзибарските ананаси са меденосладки и много едни
Занзибарските ананаси са меденосладки и много едри

още един въпрос, който изисква предварително проучване, преди да изберете тази екзотична дестинация

 

От март до октомври е най-подходящото време за почивка в Занзибар. Ноември и декември също са окей. Това е периодът на кратките дъждове и всъщност на някои туристи той се харесва най-много. Има дни, в които не вали. Има дни, в които вали като из ведро, но не по-дълго от час-два. Докато в останалите месеци – от януари до март, сезона на дългите дъждове, казват, че почти не спира. И какво правите тогава – питаме местните. Нищо, лежим си у дома и чакаме да спре… Доста депресираща перспектива пред един турист, прелетял половината земно кълбо, за да се наслади на слънцето и пясъка…

За релакс и излежаване под палмите Занзибар е чудесен. Забележителностите му обаче не са чак толкова много. При по-добри комуникации биха могли да се обиколят за един ден, но стандартно се предлагат три различни еднодневни екскурзии – комбинация между Каменния град и Острова на затворниците, посещение на плантация за производство на подправки и природен парк Йозани, където човек отблизо може да види живеещите само тук сладки и общителни маймунки Занзибарски червен колобус и при огромен късмет да срещне митичния занзибарски леопард, напълно изчезнал от другите кътчета на земята. Всички хотели и туристически фирми предлагат тези маршрути на неестествено високи цени, имайки предвид смешно малките разстояния и евтините горива. Алтернатива обаче винаги има, макар тя да носи своята доза риск. По цял ден по плажа кръстосват

 

sn20rgbместни млади мъже, предлагащи неуморно африкански сувенири и услуги от всякакъв характер

 

Те могат да уредят гореспоменатите екскурзии на половин цена, без обаче да е сигурно качеството на предлаганата от тях услуга. Те ежедневно и ежечасно преследват туристите и с предложения за гмуркане, риболов, масаж, гледане на ръка, плетене на африкански плитчици, рисуване с къна, низане на герданчета, даване на информация за всичко, както и просто компания… и още нещо.

Още в първия си ден в Занзибар туристките схващат, че самотната разходка по плажа не е много добра идея. Или пък – че е прекрасна идея, в зависимост от намеренията им. Не че е опасно, но местните Донжуани се чувстват наистина длъжни да обгрижат всяка самотно изглеждаща дама. Ритуалът е един и същ, сякаш мачовците са минавали общ курс за обучение на гларуси. Без а са неприятно нахални, започват отдалеч да опипват почвата: Ямбо, как си? Откъде си? За пръв път ли си в Занзибар? Харесва ли ти? А къде е папи?

Винаги питат за папи. Да не стане нещо грешка, ако се окаже, че папи е съвсем наблизо… защото някои папита са доста нервни и хич не им минават миролюбивите реплики „поле-поле“ и „акуна матата“.

Ако дамата каже, че папи е в хотела и спи, те бързо се осведомяват в кой точно хотел и ако той е на безопасно разстояние, пускат по-тежката артилерия. Папи спи? Ама как може да спи, когато такава прекрасна мами скучае и се разхожда сам-самичка!

Ако получат благосклонна усмивка, продължават още по-смело. Дали мами не иска да я заведат до резервата за морски костенурки, който е в най-отдалечения край на плажа? И ако мами още не схваща същността на офертата, те добавят смело: ела, ще останеш много доволна!

Някои мамита обаче са доста схватливи и сами предлагат да бъдат заведени при костенурките.

Ако пък още в самото начало на гореспоменатия разговор се окаже, че папи хич го няма, понеже е предпочел да остане да диша европейските мъгли и да си гледа бизнеса, или пък че мами направо е дошла тук, за да гледа всеки ден костенурките с придружител, тогава наистина всички остават предоволни. И затова никой не се учудва, когато по многокилометровия плаж и под палещите лъчи на тропическото слънце се понесат бяла, закръгленка и над 60-те западнячка и слабо, високо и жилесто момче на трудно определима възраст, която може да е както 15, така и 35.

Секстуризмът тук е с обратен знак и труженици в него са млади мъже, макар да се знае, че в столицата и в най-скъпите хотели дискретно се предлага компанията на стройни, ефирни и мълчаливи млади жени със закрити лица.

Дали с разходка до костенурките или без, но

 

Утро край Нунгви
Утро край Нунгви

ежечасните и ежеминутни срещи с местните започват бързо да дотягат

 

Туристът много се старае в началото да бъде любезен и да не ги отминава с пренебрежение, но след 30-ия отговор на въпросите откъде си, харесва ли ти тук и ще си купиш ли от моите статуетки, защото имам жена и множество деца, започва да отговаря все по-троснато и накрая да се прави, че не говори английски (те обаче знаят основни фрази на почти всички езици, включително руски, така че номерът не минава). Тук ние ги цакаме, като твърдим, че говорим само български, от който те наистина нищо не знаят (засега), но пък веднага реагират изненадващо адекватно – ааааа, България, ама вие имате страхотни футболисти (???), с което обикновено стопяват сърцата ни и ние си купуваме поредната картина с африкански сюжет, която, разбира се, те самите току-що са нарисували, по техните собствени твърдения.

Накрая туристът намира убежище на сигурния плаж на хотела, където местните не биват допускани. Този плаж е издигнат на метър-два над общия и по границата му дискретно бродят двама-трима охранители, които напомнят на младежите да спазват ограниченията. Понякога туристите, разнежени от кротките отношения между двете страни и трогнати от подчинението на търговците, издебват, когато охранителите не гледат, и черпят по една ледена кола сгорещените момчета. Охранителите много старателно гледат в друга посока, докато това дребно нарушение на дисциплината приключи и на хотелския плаж отново се възцарява божествено спокойствие.

Таня ПЕНЧЕВА

(СЛЕДВА)

 

2 коментара за “Виж Занзибар и… разкажи на другите – III част

  • 19.02.2016 в 13:47
    Permalink

    И само един бърз коментар, но да кажа,че става дума преди всичко за Дар ес Салаам(от където тръгват фериботите за Занзибар) – знаят ни доста добре българите или по-точно от преди няколко години, когато хванаха няколко човека да източват Кредитни/Дебитни карти :)! Знам,че е тъжно и жалко, но като казах на няколко местни(с които работех) и те веднага ми казаха именно това по-горе, въпреки,че беше изминала почти година от тия случаи(според нашата преса), а че имаме „страхотни футболисти“ …. Така че да си направим сами сметка къде как ни знаят 🙁 ….

    Отговор
    • 20.02.2016 в 14:31
      Permalink

      Ех че тъжно… на нас това не ни го казаха. Голям срам.

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *