Любопитно и малко известно за търновските мартеници | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Любопитно и малко известно за търновските мартеници

Публикувана на: 01.03.2016г. 1147 прегледа

Баба Марта си знае работата!

 

Надали е имало българин в миналото, който да не е носил мартеници. Белият им цвят символизира чистотата, невинността и щастието, а червеният олицетворява радостта, живота и същевременно предпазва от болести.

В далечни времена за търновци мартеницата е и белег за социалния им статус. Тя задължително се връзва на дясната ръка на всяко дете. Момите могат да я поставят и на лявата пазва, а невестите – на дясната. Ергените закичват с нея малкия пръст на лявата ръка или пък я носят с разрошени пискюли. Женените мъже я поставят в чорапа на десния крак, като мартеницата им може да е и с отрязани пискюли.

Търновци носят мартеници до първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или змия, след което ги отвързват и ги поставят на раззеленено (цъфнало) плодно дърво или под камък. Няма търновски гражданин, който в миналото да не е гадаел за живота си „по мартеницата”. Известно е, че ако под камъка, където тя се поставя, има буболечки, мравки, изобщо „живинки”, може да се очаква берекет, ако първият видян щъркел лети, притежателят на мартеницата ще бъде споходен от трудолюбие и успех, но ако пък дългокраката птица не хвърчи, го очаква мързелива година.

Уникалната българска традиция е изпъстрена с любопитни и малко известни факти от далечното минало на старата столица.

На този ден през 1928 г. веселието се преплита с едно трагично събитие. 20-годишната прислужница Стойна Милева, вместо да се закичи с мартеници, както си му е обичаят, слага край на живота си, хвърляйки се от Стамболовия мост в р. Янтра. Причина за фаталната й постъпка е несподелена любов. Когато красивият лясковчанин Димо Арнаудов, известен с пристрастията си към нежния пол и искрящото вино, разбира, че ще става баща, напуска изгората си. Озлочестената Стойна решава да накаже местния Дон Жуан, слагайки край на живота си на личен ден. Само две-три години след случката търновски файтонджии намират Димо Арнаудов мъртъв. Парадоксалното в случая е, че трупът му е открит по крайбрежието на Янтра под Стамболовия мост, а датата отново е 1 март. Смъртта на лясковчанина предизвиква оживени коментари. Проведеното от тогавашните органи разследване не установява връзка между гибелта на Димо Арнаудов и самоубийството на напетата прислужница Стойна Милева, но случката дава основание на търновските жители мъдро да заключат: “Баба Марта си знае работата!” Изразът става особено популярен сред болярките, чиито мъже си падали по тънката част, а местните хубавици често прибягвали до него, за да “сплашат” неверните си съпрузи.

 

 

Пощенска картичка, разпространявана във Велико Търново по случай 1 март.
Пощенска картичка, разпространявана във Велико Търново по случай 1 март.

ЛЮБОПИТНО

 

* До 40-те години наминалия век в навечерието на 1 март по главната улица на Велико Търново, както и във всички книжарници на града, се продават красиви и разнообразни мартеници: вълнени червено-бели пухчета, пискюли от японски конци; султанки; различни видове розетки; Пиеро и Пиеретки; Пижо и Пенда; Крачун и Малчо; гривни с маниста и с перли; индийски лъвчета; бразилски маймунчета; черешки; жълъди и какво ли още не. Особено привлекателни са копринените червено-бели хубавици, прикрепени върху цветни картички. Предлагат се и големи, луксозни мартеници, чиято цена през 1932 г. е колкото на една “едра, млада кокошка”.

* Старостоличани се радват и на изключително богат избор на украшения, които могат да се поставят допълнително към мартениците. А това те правят с удоволствие, тъй като всяка фигурка има символично значение. Търновци предпочитат да се кичат със свинче с детелина (носи щастие); бухал (олицетворява знанието); детелина (свързва се с късмет и щастие); петел (символизира прогрес и мъжество); амурче (любов); слон (въплъщава вечността и солидността); футболна обувка (пожелание за издръжливост); елен (излъчва гордост); катинар (дълбоко съхранена тайна); куче (символ на верността); котка (хитрост); ангелче (красота); Св. Богородица, Исус Христос (вяра); подкова (носи щастие и напредък); лястовица (означава първа вест); чанта (предвестява богатство); ботуш (символизира отказ, ритник) и т. н.

* Стари търновци разказват, че през 30-те и 40-те години на XX в. не са редки случаите, в които посредством украшенията към мартениците находчиви нашенци изпращат до приятели и врагове неизречените си през останалите дни на годината послания. През 1933 г. Спас Петров от Асенова махала подарява на търговеца Иван Стефанов мартеница с ботуш, намеквайки, че повече няма да пазарува от неговия магазин, тъй като предлаганата там стока е не само скъпа, но и некачествена. През 1937 г. ученикът от Мъжката гимназия Димитър Стоянов “връчва” на вече бившата си любима мартеница с лисица, тъй като според него хитростта и лукавството на девойката разрушили връзката им.

* През 1925 г. за 1 март ученичките от девическата гимназия “Митрополит Климент” старателно изработват от червена и бяла вълнена прежда 230 мартеници, които подаряват на бедни деца и самотни възрастни хора. Благородният жест на девойките впечатлява както жителите на града, така и столичните журналисти, които отделят в централната преса подобаващо внимание на “добросърдечността на младите болярки, дарили не просто мартеници, а радост и надежда на онеправданите си съграждани.”

* Прочутият в миналото сладкар Кръстьо Тонев (бай Кръстьо) ежегодно прави за 1 март бели и червени захарни петлета, които съединява по двойки с усукан мартенски конец и ги подарява на бедни търновчета.

* Преди десетилетия някои собственици на магазини и сладкарници закичват на 1 март с мартеници както най-верните си клиенти, така и витрините си, защото вярват, че това ще им донесе късмет в търговията. А манифактуристът Христо Сивриев, известен на търновци като Сиврията, украсява витрината на дюкяна си по нестандартен начин – върху макет на дамски крак, обут в луксозни копринени чорапи, той прикрепва красиви мартеници и картички със сюжети, изобразяващи най-вече влюбени двойки.

* С особена атрактивност се отличава и бръснарницата на Куция бербер Тодор, намираща се срещу Паметника на обесените. Освен основния си занаят в нея търновецът извършва и стоматологични услуги – вадене на болни зъби с клещи. Дори фирмата му била изписана с букви, имитиращи извадени зъби. Всяка година на 1 март зевзекът, верен на стила си, окачва върху надписа големи мартеници, украсени в края с истински, извадени от него зъби.

Тодорка НЕДЕВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!