ЗНАКОВИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ. Милен Джановски реставрира сгради, катери опасни планини и рисува с метал | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

ЗНАКОВИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ. Милен Джановски реставрира сгради, катери опасни планини и рисува с метал

Публикувана на: 02.03.2016г. 1079 прегледа

МИЛЕН ДЖАНОВСКИ Е ХУДОЖНИК, КОЙТО СИ ИЗКАРВА ХЛЯБА, КАТО ВИСИ ПО ПОКРИВИТЕ, ВЪРЗАН САМО ЗА ЕДНО ВЪЖЕ. През почивните дни катери високи върхове или се спуска с каяк по бързи води. Казва, че ако е достатъчно богат, никога няма да се връща в града, и се надява някой ден да сбъдне голямата си мечта и да стане хижар.

Но дотогава един от най-популярните художници във Велико Търново си остава преподавател по графика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ с няколко хобита, кое от кое по-особени. Едно от основните е строителството, което всъщност обединява цялата му личност и всичките му способности. Милен санира и реставрира, което може, защото е художник. Виси, вързан само за едно въже, от високите покриви, защото е алпинист. Вещ е в строителството, понеже сам си е ремонтирал къщата.

„Завърших Великотърновския университет и останах тук, без да се замисля. Купих си къща точно над къщата на Емилиян Станев. 15 г. я ремонтирах и сега мога всичко. Просто ми писна да плащам безумни пари на майстори, а после да им оправям поразиите“, казва Милен Джановски. Сега той знае как да реставрира сгради, прави корнизи, стенни украси, арки. Работи с група, в която има художници и музиканти. Всички са усвоили строителството по неволя, но пък работят и си пеят.

ИНАЧЕ МИЛЕН ДЖАНОВСКИ Е НЕСТАНДАРТЕН ХУДОЖНИК, РАБОТИ С МЕТАЛ И Е ЕДИНСТВЕН В ТОЗИ ЖАНР. „Да ти кажа, като ме питаш какъв ми е жанрът, и аз не знам. Когато трябва да пусна работа за някоя изложба, се чудя къде да се запиша, защото секциите са традиционни – графика, живопис, скулптура. Аз работя с метал, понякога е графика, понякога скулптура. Обаче основната ми теза за нещата, които правя, е да не повтарям никога никого.

Така стигнах до работата с метал. Работите ми са стъпили здраво върху графиката, всъщност моите метални плочки много наподобяват на графичната форма, която се печата върху пресата. Но аз и като живопис ги представям понякога“, разказва за себе си Милен. После с усмивка обяснява, че ходи по складовете да си купува черна ламарина, и там все му се чудят какво я прави тази ламарина. После я реже с електрожен, полира я дълго, за да я направи устойчива на времето. Картините му изглеждат фантастично и стоят прекрасно върху стените на съвременните жилища.

„Няма трудно, работя бързо, може би защото ми харесва. Но аз и не рисувам всеки ден, за да не ми омръзва“, казва преподавателят по графика.

Това, което всеки ден прави, е санирането. Благодарение на този занаят Милен може да изчезва всеки петък. През лятото е с каяка по язовири и реки, зимата е по планините. От години Джановски е най-известният катерач и планинар в района. Обикновено избира най-трудния маршрут, по който може да изкачи върха, защото по лесния всеки може. Миналата година той тръгна с група смелчаци да катери връх Ужба в Кавказ. Върхът е колкото красив, толкова и опасен.

„Времето беше много лошо, горещо беше. За успешното изкачване трябваше да е нула градуса, а като тръгвахме, беше 21. Отляво ни се свличаха каменопади, отдясно – ледени блокове. На всичко отгоре ни изненада градушка, която като природно явление изобщо не е характерна за такава височина. И се отказахме. Едва се спасихме. Беше буквално въпрос на оцеляване. Ако бяхме останали, щяхме да замръзнем, защото заради дъжда по нас всичко беше подгизнало, включително и дрехите в раниците ни. Така че е много важно да знаеш кога да се откажеш. Планината изобщо не уважава неразумните и опасно амбициозни герои“, обяснява художникът.

За да не се връщат с празни ръце, планинарите изкачили Квазбек и понеже били много добре тренирани, взели върха за върха. Тази година обаче Милен е събрал нова компания за Ужба, до където се стига след два дни ходене – единия ден се върви по ледник, който е 12 км дълъг, а до ледника има още един ден преход. И цялото това ходене с 30-килограмова раница на гърба.

ДЖАЗЪТ Е ДРУГОТО ХОБИ НА МИЛЕН ДЖАНОВСКИ И КОЙТО ДОБРЕ ПОЗНАВА ТОЗИ ХУДОЖНИК, ЗНАЕ, ЧЕ ТОЙ Е ЗАПОЧНАЛ ТРУДОВИЯ СИ път в Търново като водещ на музикално радиопредаване. Радиото вече не съществува, обаче почитателите на тази музика още помнят предаването „Джаз в петък вечер“. Първите няколко издания водил заедно с Румен Димитров – Попа. После останал сам и две години се подвизавал като радиоводещ.

„Запалих се по джаза в Националната художествена гимназия в София. Навремето беше едно от най-елитарните училища и съучениците ми бяха все деца на неслучайни родители. Там се научих да слушам джаз и започнах да събирам колекция“, връща се назад във времето Милен. Имал в студентските си години готина уредба и постоянно правел записи – от плочи на касети, от касети на касети. Събрал стотици, но колекцията от години събира прах на тавана му.

Сега се е посветил повече на планината, рисуването и на жените си – а те са три – Ники, неговата съпруга, 19-годишната тийнейджърка Ивана и Мая, която е почти на четири. От двете Мая е тази, която ще продължи да рисува като родителите си. Двамата някак успели да спасят Ивана и да я насочат към друго занимание, но малката не спира да рисува.

„Трудно е. Аз така казвам и на студентите, никога не ги лъжа. Но им го казвам така, че се превърна в дразнител. Тези, които захапват, са малко, но пък много настървено рисуват“, обяснява Милен и признава, че той самият иска да е художник още от времето, когато бил на 3 – 4 г. Не помни защо, няма идея кой или какво го е насочило към рисуването, но никога не е променял мечтата си.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!