„ПОРУЧИК БЕНЦ“ по Димитър Димов

„ПОРУЧИК БЕНЦ“ по Димитър Димов

гр. Велико Търново – 15 МАРТ 2016 г. 19.00 ч., салон на читалище „НАДЕЖДА“

ДТ „Антон Страшимиров“ Разград Ви е приготвил едно чудесно представление с участието на
Любомир Ковачев, Саня Борисова и Ивайло Захариев!
Сценография и костюми – Ренета Стаменова.
Музикално оформление – Ники Илиев.
Драматизация и режисура – Бойко Илиев.
Космополитът Димитър Димов сякаш живее във вселена без граници, където се лутат човешки същества, загубили своите корени, но повярвали в магическата сила на любовта. „Страданието е най-прекия път към съвършенството” – казва Ницше.
Поручик Бенц познава мигове, когато мъките се превръщат в отчаяние, водещо до ожесточеност, до мрачното задоволство да уязви, измъчи и накаже любимата жена, до глухата враждебна радост, когато силите на отмъщението бушуват у него и го довеждат до лудост, която подготвя „избухването на гордостта му с всичките гибелни последици”.
Защото „бунтът на гордостта е тъй заслепителен, както любовта или омразата”. И Бенц усеща, че истинският живот започва едва сега, в нейното обкръжение, на Жената, и това чувство добива особена острота на грозния и безнадежден фон на войната.
Този образ го довежда до безумно отричане на себе си, пленява го завинаги и нищо не е в състояние да го заличи в душата му, чак до смъртта!
БОЙКО ИЛИЕВ:
Здравейте. …..“Поручик Бенц“ от Димитър Димов е моя стара слабост, за която си получавам своите белези. Всеки си избира съдбата.  Желанието ни е да привлечем вниманието на публиката към сериозната българска драматургия. За мен един от големите класици е Димитър Димов и след спектакъла „Осъдени души“ в Народния театър, който се игра доста години при сериозен успех – това го доказа желанието на публиката да идва да го гледа, успяхме да стигнем до премиера и на „Поручик Бенц“. Пътят не беше лек, но според мен си заслужаваше усилието. Така че, радвам се, че сме тук, че сме пред премиерата на „Поручик Бенц“. Смятам го за своя лична кауза и, разбира се, кауза на нашия театър, който искаме да заработи активно и да намери своето място сред театрите в София и България. Залагаме и ще продължаваме да залагаме на българската драматургия, колкото и да е трудно това в днешно време. Казвам „трудно“, тъй като проблемите са ясни – държавническо отношение към българската драматургия според мен липсва като културна политика. Но в крайна сметка една от целите и задачите ми е, въпреки трудностите, да се опитваме да защитаваме българската драматургия. Гените, които имаме наслоени от минали родове, ни го подсказват. Това отговаря и на желанието на публиката. Създавайки спектакли на базата на българската драматургия и пътувайки из страната, аз го откривам у зрителя. Надявам се и тази постановка да има своята добра среща със зрителя. Искаме да го вълнуваме, да говорим за онези неща, които ни липсват, за моралните ценности, които са загърбени. Това е една моя мечта от времето, когато бях сценичен работник в Театър „Българска армия“. Предлагал съм много пъти една моя драматизация на този театър, но така и не се стигна до реализация. Искаше ми се там да се срещнат ценностите, които носят офицерите от миналото – онези хора на честта от миналите векове, които излизаха на дуели. На сцената да се срещнат хора, отстояващи своята чест, достойнство, почтеност и са готови да умрат за тях. Много съм благодарен на актьорския екип, който се впрегна в приключението да защитим тази сериозна и сложна драматургия. „Поручик Бенц“ е от романите, в които откриваме дълбинна психологическа характеристика на героите. Това не е често срещан похват в българската литература, да не говорим за драматургията. Така че не случайно се заех навремето с драматизацията на „Осъдени души“, работил съм и върху „Тютюн“. Насочихме вниманието си върху трима герои – към последната сцена в романа. Струва ми се, че тя е същностна и отправя сериозни послания. Един много жесток самоанализ на главния герой, който се опитва да осъзнае съдбата си и да надмогне, като че ли, фаталната любов, която го преследва до последния му час. Заслужава си от чисто човешка, а и от творческа гледна точка, да се опиташ да направиш един разрез на себе си. Това, разбира се, ще ти коства известни отклонения, които срещаме често в съвремието и които са част от болестта на нашия век. Този тип шизофренично поведение е често срещано и ние, търсейки път към хармонията със себе си, често я загубваме. Иска ми се да излизаме и да влизаме в това представление, в тази атмосфера и тази чувственост на Димитър Димов, която да ни прави повече хора и да осмисля нашето съществуване – да го прави по-богато и по-значимо. Пожелавам „на добър час“ на актьорите, на целия екип, който застана зад тази идея. Дано да намерят сърцата на зрителите…

„ЛЮБОВНА АФЕРА“ от Филип Блазбанд

гр. Велико Търново – 02 МАРТ 2016 г. 19.00 ч., салон на читалище „НАДЕЖДА“

„Любовна афера“ е елегантна пиеса на Филип Блазбанд, която може да бъде поставена само от творци с житейски и професионален опит зад гърба си и с огромен емоционален заряд. Такива са и режисьорът Елин Рахнев, и актьорите Ернестина Шинова и Димитър Баненкин.
Опитните актьори потъват с наслада във вечната драма между Мъжа и Жената, които се срещат, откриват и разминават – стреснати от невъзможността да се отдадат докрай един на друг. Те се запознават чрез обява в списание и започват всеки четвъртък да консумират своите сексуални фантазии – без имена, без история, без бъдеще. Докато физическото привличане преминава в душевност и чувства. Двамата обаче не знаят какво да правят с емоциите си.
„Тази пиеса е много откровена, честна и интимна и тя не позволява класическата театрална рутина“, казва Ернестина Шинова.
Постановката е дело на  ДТ „Антон Страшимиров“ Разград.
​    На сцената между двамата актьори се усеща невероятна химия, която кара зрителя през цялото време да следи с вълнение всяка тяхна дума, жест, мимика, взаимно докосване и целувка. И заедно с тях да съпреживее една лична любовна афера.
Чрез този спектакъл режисьорът Елин Рахнев продължава своето изследване на любовта и самотата, които го вълнуват като творец.
Модерен разказ за флирта, за съблазняването и за интимността. Разказ за страха, но и за силата да обичаш.
Героите предпочитат да държат хладна дистанция помежду си, но съдбата решава друго – физическият допир поражда нещо повече от сексуално влечение, поражда желание за духовна интимност, поражда бурни емоции и… любов.
Фината, а не пошла еротика в „Любовна афера“, е навсякъде – тя струи от героите, от специфичната светлина на прожекторите, от червеното вино, което те пият, от разпръснатите по сцената чаши, от нежната музика на Георги Георгиев от група „Остава“. Тук е мястото да отбележим и стилната сценография, решена в бяло и черно, на художника Стефан Божков. Това е негов блестящ дебют като сценограф. Самата сцена създава чувство за дискретна интимност. Преводът на пиесата пък е дело на Светлана Панчева.
Има ли порнография в спектакъла и докъде стига тя? Свалят ли героите дрехите докрай? Кой има по-смели сексуални фантазии – мъжете или жените? Тя или той рискува пръв да се впусне в страстна сексуална афера? Отговорът може да се даде с въпроса, който задава героят на Баненкин накрая на спектакъла: „Защо толкова искате да знаете какво беше това? По-скоро ще умра, но няма да ви кажа.“ „Това винаги е едно и също. Това е любов“, откровена е Шинова.
Всъщност сексът започва винаги първо в ума. Гледайте „Любовна афера“ и ще го усетите, ще го съпреживеете и емоцията, предадена ви от очарователните Ернестина Шинова и Димитър Баненкин, ще ви държи дълго, дълго време. И най-важното – ще ви провокира да мислите и да преоткриете себе си.